Книгата "Оня списък - първият разгром на разузнаването" на разследващия журналист от Дарик Богдана Лазарова беше представена в Гранд Хотел София. Премиерата уважиха главният секретар на МВР Калин Георгиев, градският прокурор Николай Кокинов, председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев, бившият вицепремиер Димитър Луджев, колеги от едни от най-авторитетните медии.
В основата на книгата, отпечатана от издателство "Свети Климент Охридски", е т.нар. афера "Оня списък" - една от знаковите за прехода у нас. Тя започва преди 18 години, на датата 4 февруари 1992 година, когато в посолството на Турция в София е предаден списък с имената на 1300 души, изпратени под прикритие на дипломатическа работа в 79 посолства по целия свят. На посланика на южната ни съседка документът връчва лидерът на ДПС Ахмед Доган. Осветяването на агентите и подробностите за това кой от тях какъв е, в коя разузнавателна служба работи, къде се намира, какво е дипломатическото му прикритие, предизвикват жесток скандал в държавата.
Материалите по делото за него дълго време бяха строго секретни. Едва миналата година Богдана Лазарова получи правото да ги прочете. Какво има в 13-те тома с документи, свързани с "Оня списък", Богдана разказа първо в предаването "Афера" по Дарик. След това реши и да публикува разследването си в книга.
В нея, по темата "Оня списък", говорят президентът Желю Желев, бившият премиер Филип Димитров, бившият вицепремиер Димитър Луджев, бившият шеф на Военното разузнаване Чавдар Червенков, на Цивилното разузнаване Бриго Аспарухов - все важни участници в аферата. Главният герой в събитията от преди 18 години Ахмед Доган обаче пожела да мълчи и отказа предложението за интервю.
Докато представяше книгата на Богдана Лазарова в Гранд Хотел София водещият на предаването "Седмицата" по Дарик Кирил Вълчев обобщи работата й така: "Историкът трябва да е наблюдател, а не следовател, докато Богдана с това разследване доказва, че историята може да бъде и следствие".
И въпреки това след месеци четене на разсекретени документи и десетки интервюта по темата, по аферата "Оня списък" остават въпроси, на които все още няма отговори. Какво липсва?
Богдана Лазарова: Всъщност смисълът на всичко това. Той липсва в следственото дело. През цялото време аз си задавах един въпрос. Личи ясно, че Ахмед Доган е знаел много добре, че го снимат, когато влиза в посолството, че го записват, защо, за Бога, тогава е влязъл и го е направил това? Не може да не е знаел, че това представлява престъпление по един, два текста и то за държавна тайна, за шпионаж. Това не е изследвано по делото, както и съдбата на всичките тези хора, осветени в списъка. Да се върна на Доган. Добре известно е, че той е бил ангажиран към бившето Първо главно управление. По неофициални, то не са и слухове, ами нещо средно между приказки и факти, разкази на хора, които имат все пак някакво отношение, тези офицери, които са осветени, са държали контактите със задграничните дружества на Първо главно управление с огромните пари, които са изтекли навън. Та осветявайки ги, на практика, това е актът на физическо прекъсване на връзките със задграничните дружества, откъдето нататък никой не може да хване следите на тези пари. Какво се случва с тях към днешно време личи, защото те се връщат тук в България под формата уж на чуждестранни инвестиции. Ако това е така, то би обяснило какъв е смисълът на това внасяне на този списък и защо Доган не е имал начин да откаже една такава поръчка на Първо главно. Всъщност, ако той ми беше дал интервю, аз щях да му задам точно този въпрос, и можеше да се окаже, че всъщност той е употребен по един много грозен начин. Той за съжаление не пожела да говори, но аз оставам отворена. Може да пожелае на по-следващ етап.
С тези думи Богдана си запазва правото да има "Оня списък" - част втора, където да бъде разказана историята на някои от агентите, осветени преди 18 години, в една от най-скандалните афери на прехода ни.
