Пирати - тази дума като че ли остана малко забравена на фона на операциите на МВР със звучни имена, политическите скандали и престрелки, и меренето на рейтингите на отделните политици. Като че ли никой в страната не се сеща вече пети месец, че 13 български граждани продължават да са с неизвестна съдба в плен на сомалийски пирати на борда на два кораба „Сейнт Джеймс парк" и „Ейшън Глори". По правило още от предишните подобни случаи на отвличане на български моряци в Сомалия темата занимава медии и властимащи няколко седмици, след което като че ли всички забравят, че някъде по света българи са заложници, лишени от елементарни човешки условия на живот.
Всъщност в последните месец-два информация къде вярна и къде не за съдбата на българските моряци, пленени в Сомалия, изтичаше повече от руски и украински сайтове и журналисти. В същото време това, което единствено се тиражира у нас като информация за съдбата на двата кораба с българи на борда, пленени в Сомалия, е, че се водят преговори. Тук е добре да припомним, че при предишния такъв случай с плавателния съд „Маласпина касъл", също отвлечен от пирати в Сомалия, целият проблем бе решен за близо месец, след което моряците бяха освободени. Сега вече пети месец двата кораба „Сейнт Джеймс парк" и „Ейшън Глори" са в плен, а причината за дългия им престой в сомалийските пристанища не е много ясна. От фирмата мениджър на двата кораба „Зодиак" обясняват, че проблемът вероятно е в скъпия товар на автомобиловоза „Ейшън Глори" - леки коли за Саудитска арабия.
Каква е тогава причината за забавянето на преговорите и на другия кораб „Сейнт Джеймс парк". Неговият товар не е толкова скъп, а собственикът пак е един и същ.
Дали въобще се водят преговори - това съмнение изказаха на няколко пъти и български, и чужди морски експерти пред различни интернет издания, най-често руски и украински. От „Зодиак" бяха категорични, че подобни твърдения са безмислици и дори посъветваха роднините и близките на моряците да не четат такива информации в интернет. Това обаче не реши проблема на 13-те българи в Сомалия. А информациите, че плавателните съдове са в окаяно техническо състояние и моряците ни са останали почти без храна започват да звучат все по-достоверно на фона на неизвестността, която идва от източния африкански бряг.
Броени дни преди началото на 2010 година сомалийските пирати отвличат танкера „Сейнт Джеймс парк". Корабът пътува от Испания за Тайланд и на борда му има петима български моряци - Светлозар Тенев, Емил Дянков, Николай Колев, Ивайло Русев, Стефан Ангелов. И петимата ни сънародници са наети от фирмата „Зодиак шипинг", която е собственик и мениджър на плавателния съд. В първите часове след отвличането естествено се правят аналогии с последният подобен случай - този с кораба „Маласпина касъл", който беше отвлечен с почти изцяло български екипаж. В този случай проблемът беше разрешен след близо месец, а всички български моряци се завърнаха живи и здрави у дома. Вместо това, обаче, само пет дни по-късно - на 1 януари, друг кораб пак с българи на борда - автомобиловозът „Ейшън Глори", и пак на същата фирма „Зодиак", беше похитен от сомалийските пирати.
Този път експертите говореха, че стоката, превозвана от този кораб, е доста по-скъпа, а именно - корейски леки автомобили, карани за Саудитска Арабия. На борда на „Ейшън Глори" също имаше българи - 8, начело с капитана Велико Великов. По ирония на съдбата именно той на няколко пъти е разказвал пред свои познати, че не се бои от пирати. Веднага след като става ясно, че два кораба на „Зодиак шипинг" са в плен на пиратите, от фирмата започват да търсят начини за преговори със сомалийските корсари. Това обаче е трудно, тъй като все още не е ясно дали и двата кораба са в плен на едни и същи хора - според информация на международни източници пиратските кланове, които отвличат, са няколко. В крайна сметка се оказва, че в действителност вероятно двата плавателни съда с български моряци на борда са отвлечени от различни кланове, които се занимават с пиратство, а преговорите за откупа и свободата им ще продължат дълго.
Експерти предположиха преди време пред Дарик, че вероятно преговорите ще приключат до средата на март или най-късно до началото на април. След това би следвало парите да бъдат хвърлени от прелитащ ниско самолет или хеликоптер и корабите „Сейнт Джеймс парк" и „Ейшън Глори" да бъдат освободени. Това обаче не стана. Последната информация, касаеща живота и състоянието на 13-те българи излезе преди броени дни. Според нея отвлеченият кораб „Ейшън Глори", на който има български моряци, е останал без една от котвите си, а цялото техническо състояние на машините е критично. Информацията беше изнесена от комисаря за защита на правата на човека от парламента на Украйна Нина Карпачова след среща с близките на моряците. Тя е заявила още, че Украйна ще предприеме стъпки за защита на правата на сънародниците си. Според украински медии пиратите държат всички моряци на мостика през деня и нощта. Ужасните жеги достигат до 40-60 градуса по Целзий, а храната на борда свършила още в средата на март. Моряците разчитали на милостинята на пиратите. Ситуацията се усложнявала и от факта, че корабът е с повреден генератор и няма питейна вода. Пленените моряци били принудени да използват техническа вода, в резултат на което повечето от тях са получили нарушения в храносмилането. На борда няма и лекарства, посочи още Карпачова. По думите й котвата е загубена при една от акциите на пиратите, не е ясно и какви са запасите от гориво.
За да бъдем максимално точни обаче се свързахме с управителя на фирмата „Зодиак", наела моряците във Варна, капитан Продан Раданов. Пред Дарик той заяви, че има информация, че и в момента се водят преговори. Проблемът, според капитан Раданов, бил в това, че за пръв път два кораба са собственост на една и съща компания и вероятно това е увеличило доста размера на исканата сума. Управителят на „Зодиак" съобщи още, че по информация от централата на фирмата в Лондон моряците и от „Сейнт Джеймс парк" и от „Ейшън Глори" са добре и се намират на борда на двата кораба в сомалийско пристанище.
Ето какво разказа пред Дарик капитан Раданов.
Kапитан Раданов: Това, което публикуват на сайта, по него се водят преговори.
Защо при други кораби преговорите приключват толкова бързо, а при тези два кораба се бавят толкова много?
Kапитан Раданов: Не мога да ви кажа, мога да ви дам само предположение - че една и съща компания има два кораба. Досега такъв случай не е имало. Нямам представа за цената, но това за мен е единственото предположение.
Информациите, които излизат по руските сайтове...
Kапитан Раданов: Спрях да ги чета, защото досега всичко, което е излязло, не се е потвърдило. И за капитана имаше, и за престрелки имаше, и за какво ли още не. Може да има нещо, но не ги чета, защото за мен е безсмислено. Това е информация, която няма как да се провери, само можем да гадаем и да ни обърква повече.
Каква ви е информацията за състоянието на хората?
Kапитан Раданов: Живи и здрава са до момента. Колко са здрави, това е отделна работа. Времето е доста и при всички положения има някакви лишения, казват, че са здрави.
Те къде се намират - на борда на корабите или на брега?
Kапитан Раданов: На борда, поне такава е информацията.
И така до момента не е много ясно каква точно е съдбата на 13-те отвлечени в Сомалия българи. Няма яснота и кога ще приключат преговорите и с какъв край. В същото време, според световната статистика, 2009 година отбелязва рекорд по пиратски нападения. В световен мащаб са извършени близо 350 атаки, от които над 170 са дело на сомалийски пирати. Похитени са над 40 плавателни съда, а 639 души са взети за заложници. По неофициални данни на сомалийските власти около 12 хиляди души са в "пиратския бизнес", който носи печалби от милиони долари, платени като откупи. Само за справка това е около една втора от числеността на българската армия. Да се извърши операция на международните сили на сушата обаче е доста трудно, тъй като за това е необходимо решение на най-високо ниво. Практиката обаче показва, че всяка отделна държава се грижи основно за собствените си хора и кораби, и рядко се интересува от пленени моряци от чужди националности.
Експерти прогнозират, че проблемът с пиратите ще се задълбочи, ако не бъде атакуван със затягане на мерките за сигурност и изправяне на виновните пред съда. Всъщност за пръв пъти Сомалийските пирати попаднаха в светлината на прожекторите преди години, когато направиха най-големия удар в историята на морското разбойничество, отвличайки саудитски супертанкер, натоварен с петрол на стойност 100 милиона долара. След това морските разбойници не се посвениха да ударят и кораб на една от най-мощните държави в Европа - Украйна. Пиратите привлякоха вниманието и когато плениха украински товарен кораб, превозващ огромен военен товар, включително 33 танка. Всички случаи обаче приключиха не с военна намеса на съответната засегната страна, а с преговори и плащане на откуп.
Всъщност безредиците и анархията в Сомалия започват през далечната 1991 г., когато военните свалиха бившия диктатор Мохамед Сияд Баре. Това доведе до вълна от незаконен риболов и изхвърляне на токсични индустриални отпадъци в сомалийски води от чуждестранни кораби от Азия и Европа. Това стана възможно заради липсата на каквато и да е власт в държавата, годна да протестира срещу тези действия. Към края на деветдесетте години на миналия век местни рибари и доброволни бойци сформираха групи, наречени с имена като "Сомалийска брегова охрана" и "Национална доброволческа брегова охрана", които прогонваха или задържаха кораби от Южна Корея, Италия, Испания, Тайланд и други държави. Все още обаче пиратството не бе на мода в тази част на света. Постепенно, виждайки колко е лесно да се плени кораб, тези патриотични групи се превърнаха в пиратски банди, като впоследствие усъвършенстваха методите си на действие, станаха по-дръзки и разшириха обхвата на нападенията.
Експерти разказват, че тактиката на пиратите обикновено е една и съща от много време насам. Понякога пиратите стрелят над носа на нападнатия кораб, за да уплашат моряците. Често екипажът на нападнатия съд предприема защитни действия - плава на зиг-заг или пръска пиратите с маркучи. Повечето кораби обаче са невъоръжени, за да спазват международната практика на корабоплаването, така че моряците обикновено се предават бързо, щом пиратите се изкачат на палубата. Повечето от заложниците, дори и тези от българските екипажи на „Маласпина касъл" и „Алфа БГ" - двата кораба, станали жертва на морските разбойници и после освободени, разказват, че като цяло към тях се отнасят добре, тъй като пиратите ги възприемат като обикновени мъже, въвлечени в голямата игра - измъкването на откуп от милиони долари от собствениците на отвлечения кораб.
Така или иначе засега съдбата на 13-те българи на борда на двата кораба, заложници в Сомалия „Сейнт Джеймс парк" и „Ейшън Глори" остава неизвестна. Ясно е само едно, че неяснотите около съдбата на екипажите стават твърде много, което дори е опасно за сигурността им. Защото липсата на пари може да изнерви пиратите и да ги доведе до крайности. Може би е време и страната ни да вземе отношение по проблема. Така, както биха направили доста други държави, ако пленените моряци бяха техни граждани.
