От година и половина регистрацията и пререгистрацията на фирмите вече е в Търговския регистър, а не във фирменото отделение на Софийския градски съд. И на двете места обаче опасността от това собствениците на фирми да се събудят някой ден с неприятната новина, че зад гърба им е открадната фирмата, а собствеността й разпродадена, никак не е малка. Точно това се е случило и с героите на днешната АФЕРА по Дарик. Не само че са им откраднали фирмата, при това от фирмено отделение на Софийския градски съд, ами във фирменото дело фалшивите подписи са изрязани с бръснарско ножче, а пък апетитен магазин, собственост на фирмата, който се намира на една от най-скъпите улици в столицата „Граф Игнатиев", се оказва продаден. Следите на парите, разбира се, са неоткриваеми. Извършител се оказва подставено лице, един вид „лице назаем", което след това влиза с две последователни присъди в затвора, а следите към истинските организатори са заличени. Така, макар и да са си върнали фирмата, собствениците се оказват пред сериозната опасност да изгубят магазина. За капак Върховният касационен съд отказва да се произнесе.
Оказва се, че в Софийския градски съд има още три такива случая на кражба на фирми само за миналата година, при това извършени по абсолютно същата схема - за управител се вписва подставено лице, осъждано нееднократно, което след това влиза в затвора по друга присъда.
Фирмата е „Тераком 2001" ЕООД, собственост на Тодор Цанков и съществува и работи вече 10 години, а апетитният магазин в центъра на София се стопанисва от двете му дъщери. 36-годишният Пламен Георгиев Иванов пък е човекът, послужил като подставено лице при кражбата на фирмата. Зад гърба на собственика, на 12 октомври 2007 г., той е вписан като управител и законен представител на фирмата, като подава във фирмено отделение на Софийския градски съд решение на собственика с фалшифициран подпис. По закон няма изискване то да е нотариално заверено. Във фирменото дело е направена още една важна промяна - променен е адресът на фирмата. Така цялата служебна кореспонденция вече отива на друго място и собственикът дори не подозира какво се случва. Това осигурява сериозна преднина във времето преди да се разбере. Веднага след това във фирменото дело са изрязани с бръснарско ножче местата, където е бил фалшивият подпис. Десетина дни по-късно Пламен Иванов получава от съда удостоверението си, че е управител на „Тераком 2001" и моментално взима заем от 1 милион евро от Михаил Емилов Каталанов, като му дава в замяна запис на заповед за сумата вече от името на фирмата. Каталанов разполага по това време с еднолична фирма, за която не е ясно откъде би могла да даде такава огромна сума назаем. Според записа парите трябва да се върнат след 16 дни. Само след два дни обаче Каталанов се обръща към съда и иска изпълнителен лист. Тъй като в представения Запис на заповед има неточност, веднага се изработва нов. И двата пъти обаче е внесен в съда с фалшиви документи за платена държавна такса. Независимо от всичко това на 4 декември 2007 г. Каталанов получава изпълнителния лист. Той е срещу фирма „Тераком 2001" и позволява принудителна продажба на нейни активи /в случая магазина/ чрез съдия изпълнител. Само след 6 дни Каталанов я възлага на частен съдебен изпълнител, а призовките за доброволно изпълнение отиват на новия, фалшив адрес на фирмата. Така реакция от страна на „Тераком 2001" няма и частният съдебен изпълнител насрочва публична продан на магазина на 14 март 2008 г. Тогава трябва да се отворят офертите на кандидатите. В едномесечния срок, определен по закон, обаче никой не подава документи за покупка на магазина. Това се е получило твърде лесно, като се скъсат залепените от съдебния изпълнител обяви за публична продан в съда. Магазинът е възложен на кредитовзискателя Михаил Каталанов, а постановлението за това е вписано на 3 април 2008 г. в Службата по вписвания. От този момент Каталанов се скрива и не отвръща на нито една от молбите и поканите на частния съдебен изпълнител да го въведе във владение на имота, защото така истинските собственици биха разбрали и биха развалили преследваната схема. Очевидно целта е била да се осребри магазина и да се приберат парите. Така на 28 юли 2008 г. Каталанов продава магазина на фирма „Технолоджи груп" ЕООД само за 250 000 евро, което е доста по-малко от експертната оценка от 1 300 000 лв. и само една четвърт от „дълга" към него, заради който той придобива имота. „Технолоджи груп" го купува с банков кредит и го ипотекира. През цялото това време реалният собственик Тодор Цанков все още не знае и продължава да получава наема от магазина и да плаща данъците. Истината изплува на 10 септември 2008 г., когато наемателите на магазина получават призовка от новия собственик - „Технолоджи груп" да освободят до 3 дни магазина. Разбира се, реалният собственик веднага взима мерки, Пламен Иванов е заличен като управител на фирма „Тераком 2001" и завежда искове срещу него, срещу Михаил Каталанов, „Технолоджи груп" и банката, както и жалба в прокуратурата, по която е образувано наказателно производство. За всичко това разказва Мая Лазарова, дъщеря на собственика:
През 2008 година нашите наематели, които държат магазина на „Граф Игнатив" получават призовка, с която трябва да освободят магазина, да го предадат на новия собственик „Технолоджи груп". Ние бяхме безкрайно изненадани и след като проверихме в Съдебната палата как стоят нещата се установи, че септември 2007 година е сменен управителят. Баща ми си е бил 10 години собственик и управител на фирмата. Фирмата се е занимавала единствено с отдаване на магазина под наем. Управителят е сменен септември 2007 година. Това става с нотариално заверени подписи от негова страна и решение на собственика, както и с учредителен договор. Решението на собственика липсва, той е изрязан с нож, а там, където е фалшифициран подписът на баща ми, е изрязан също с нож от фирменото дело. Там не се следи кой взима делата, какво прави и им се дават оригиналите. Веднага след като става управител той прави Запис на заповед за 1 млн. евро към лицето Михаил Каталанов от името на фирмата. След като фирмата не си изпълнява задълженията, защото Запис на заповед е със срок от един месец, кредитовзискателят завежда дело при частен съдия-изпълнител. От Софийския районен съд се изважда изпълнителен лист. Те правят две Запис на заповед. Първата Запис на заповед е несполучлива, за да не я обжалва. Те не я обжалват - веднага издават друга Запис на заповед, която обжалват, като бележките, с които държавната такса се плаща в Районния съд е фалшифицирана, защото е 40 000 лева. Въпреки всичко те не проверяват таксите в съда, нямат такава практика и се издава изпълнителен лист. Всеки може да стане управител - и аз мога да стана управител на вашата фирма: подписвам ви вас, заверявам моите подписи в решението на собственика, защото трябва да има решение на собственика, с което вие сте съгласна аз да стана управител. Това решение той го е фалшифицирал - там той е подписал баща ми и след това, за да не се установи, че има измама го е изрязал с нож.
По това време още нямаше Търговски съд - всичко се случва в съда, нали така?
Да, да, във фирмено отделение в Софийския градски съд. Освен нашия има още три такива случая с изрязани документа, със същата схема, като управителят е лице, осъждано 10-15 пъти. То идва от Варна, даже когато разбрахме то беше в затвора шест месеца, излежаваше си присъдата по друг казус. Ние разбрахме чак септември 2008 година.
Кое е това лице, вие потърсихте ли го, запознахте ли се, говорихте ли с него, имали ли сте някакъв личен контакт?
Не.
Как се казва?
Пламен Георгиев Иванов.
Къде се намира, свършила ли е присъдата му?
След като излежа шест месеца по друг проблем, те го задържаха за четири месеца от прокуратурата, след което го освободиха, защото имал здравословни проблеми. След като той става управител, след като прави Запис на заповед и съдът издава изпълнителен лист, съдия-изпълнителят на публичен търг присъжда имота на кредитовзискателя, като на нашия магазин няма залепена никаква обява, фирмата въобще не е уведомена защо той сменя адреса и печата. Ние 10 години сме си с един печат, с един адрес. Когато става управител, за да може да лиши фирмата от каквато й да е информация, сменя адреса.
Какъв размер кредит е взел?
1 млн. евро, след това се установява, че е взел само 250 000 лева, защото той трябва да докаже произхода на парите. Те не са минали по банков път, но то въобще не е имало размяна на пари, всичко е само на книга, всичките са в схемата. След като частният съдия-изпълнител дава магазина след публичен търг на Михаил Каталанов, той го продава веднага на фирмата „Технолоджи груп", която го купува чрез кредит от банката. Те не са вложили един лев в цялата схема и получават наготово един имот. Така е изпипано, че самите адвокати са много затруднени каква информация е дадена, къде са пропуските в закона.
Вие, какво предприехте по вашия случай? Подадохте ли жалба до прокуратурата за това престъпление, до съда по някакъв начин?
Ние подадохме искова молба, с която баща ми беше върнат като управител, беше възобновен старият адрес на фирмата. Подадохме жалба и към прокуратурата, беше проведено следствие, може би до седмица трябва да бъде внесен обвинителният акт срещу Пламен Иванов, защото другите по веригата не могат да се хванат. Там вече нещата са прикрити.
Това разследване разкри ли колко души участват в тази схема, вас запознаха ли ви с някакви данни от това разследване?
Да, да, запозната съм с делото. Осен Пламен Георгиев като обвиняем, друг не е подведен под отговорност.
Тоест, не е разбита групата, която върши тези злоупотреби?
Да, разбира се. Той е като някакъв бушон. Чувала съм и за други случаи, в които му е платено, за да пострада неговото име.
Значи измамниците изобщо не са докоснати.
Абсолютно. Истинският измамник изобщо няма да пострада въобще. Завели сме едно дело във Върховния касационен съд, което за нас е много важно, върховните съдии са в противоречие, че сега ще го обжалваме, защото отказаха да го разгледат. То е за отмяна възлагането на имота, тъй като фирмата не е представлявана надлежно. Ние не сме имали възможност да се защитим, защото никой от фирмата не е уведомен - само мнимият управител и фирмата не може да се защити по никакъв начин. Самата Запис на заповед е издадена от нелегитимно лице.
Всъщност, собствениците на „Тераком 2001" обжалват постановлението на частния съдебен изпълнител за възлагане на магазина на Михаил Каталанов, тъй като през цялото време на проведените операции дружеството не е представлявано по надлежния ред и на основание на вписани несъществуващи обстоятелства без съгласието на едноличния собственик на капитала на фирмата. Състав на Върховния касационен съд обаче прекратява делото с мотив, че жалбата е процесуално недопустима. Разпореждането подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, което е направено, уточнява Мая Лазарова:
След като фирмата не е виновна за тази ситуация, в която е попаднала, след като тя е попаднала в тази ситуация, именно защото има пропуски в закона, аз си мисля, че е справедливо върховните съдии, дори и да има най-малкия шанс, с който биха могли да ни помогнат и да се измъкнем от този капан, би трябвало да го направят. Да се разгледа молбата, да се вникне по същество и да се направи всичко възможно да се разбере кой е прав и кой е крив. Ние сме прави. Самият заместник-прокурор излезе и каза, е ние сме невинни, защото имало и още други такива случаи. Тук трябва да се намери начинът, по който да бъде върнато предишното решение, защото това е справедливостта.
Кой владее магазина в момента?
Ние го владеем все още. Те са завели едно дело в Районния съд срещу нашите наематели, но за момента ние го владеем, защото, когато частния съдия -изпълнител е възложил имота на Михаил Каталанов, би трябвало да направи и въвод във владение, но те не са пожелали, защото ние веднага щяхме да разберем, нещата щяха да се разнищят и нямаше да има трето добросъвестно лице.
Какво казва законът - третото добросъвестно лице има ли права или вие имате права? Точно това ли трябва да реши Върховният съд като спор?
Не. Върховният съд трябва да направи отмяна на възлагането на имота на Михаил Каталанов към кредитовзискателя, защото фирмата не е представлявала надлежно. Спорът за собствеността ще се решава после.
Как си обяснявате - къде са пропуските в закона, които позволяват такава кражба на фирма? Това си е открита кражба на фирма.
Аз съм инженер по професия, но ако на документите се води отчет, защото ние сме си поверили оригиналите на държавата. След като сме си поверили оригиналите, ние очакваме те да се пазят. Ако се пазеха както трябва нямаше да изчезнат тези доказателства и веднага щеше да се установи, че всичко е фалшифицирано.
Вие, проверихте ли дали няма и странични неприятности например, да е изтеглен кредит от името на фирмата докато друго лице уж я е представлявало, защото може да се окажете кредитополучатели на 1 млн. евро кредит?
Така е, но за сега няма такова нещо.
Има ли механизъм човек да се защити по някакъв начин или трябва да разчита на чистата случайност, за да не му се случи такава неприятност.
Всеки ден трябва да си проверяваш какво е положението във фирмата. Ние си проверяваме вече почти всеки ден фирмата, защото пак може да си пише управител, но поне веднага ще видиш, че някой е злоупотребил. Мисля, че решението на собственика да приеме управител, който разполага с цялото имущество на фирмата, би трябвало да се заверява нотариално. Това също е някаква гаранция и фалшифицирането би се ограничило.
Изходът все още предстои. Но от сагата около кражбата на фирма „Тераком 2001" ЕООД става ясно, че в законите има няколко сериозни празноти, които улесняват не само такава атака срещу легитимния бизнес, но и доста безпроблемно пране на пари. Защото за превеждане на суми над 30 000 лв. по банков път се докладва всеки път на финансовото разузнаване, но за размяна на кеш суми, дори милиони, на ръка, било то срещу запис на заповед или друг документ, няма такъв контрол. Освен това за вписването на нов управител, който ще има всички правомощия да се разпорежда с фирмата не се иска нотариално заверен подпис на собственика, че е съгласен. Така кражбата на фирми става всъщност доста лесно, а връщането им по законов път - доста бавно и трудно. Освен всичко това реалният собственик може съвсем спокойно да се окаже и получател на кредит от няколко милиона долара, взети от друг, но останали като дълг на неговата фирма.
