Необичайна схема на изнудване от плевенски полицаи с измисляне на несъществуващи престъпления и препращане от роднина на роднина в прокуратурата и полицията в Плевен констатира екипът ни. Към нас се обърна потърпевшият от тази схема – Бисер Митриков, директор в известна банка. Оказва се, че ако пътуваш по плевенските пътища и си състоятелен човек, и в този момент те спрат местни полицаи, а ти не си склонен да се съгласиш с исканията им, то можеш да се окажеш набеден в неизвършено престъпление и да станеш обвиняем за подкуп, който не си дал.
Ако се опиташ да се защитиш, особено с изводите на категорична експертиза, че полицейският акт е фалшифициран и невалиден, то тогава опасността става още по-голяма: завъртат те в роднинския кръг между полицаи, цивилни и военни прокурори и съдии, а действията им в повечето случаи не съответстват на Наказателно-процесуалния кодекс. Така наказателните закони започват да се използват от полицаи в откровена схема за натиск към обикновените хора, вместо да защитават правата им и да им гарантират спокоен живот. Случаят стига чак до главния прокурор, но въпреки това до момента – вече две години, не е разрешен.
За тази схема ще ви разкажем в днешната „Афера” по Дарик. Всичко започва преди две години, когато Бисер Митриков пътува със семейството си по плевенските пътища. Ето какво разказа той:
На 3 март 2006 г. пътувах заедно със съпругата си, детето си и наша близка при родителите си в град Белене. На околовръстен пет в град Белене ни спря полицай, поиска ми документите, след което същият ме покани да отида до полицейската кола. Той ми обясни, че ме спира за превишена скорост. Каза: „Знаете какво следва оттук натам”. Обясних му, че ако съм направил нарушение, искам да видя показанията на радара, че съм се движил със скорост от 134км/ч. Още повече, че бях с не толкова мощен автомобил, така че аз не вярвах, че това е моята скорост. На радара нямаше никаква отчетена скорост, дисплеят беше тъмен. При което казах: „Искам да знам как така скоростта е 134км.?” И същият ми каза: „Какво искаш, да те подхвана ли?”. Аз отговорих, че е мое право да знам, а той отвърна, че започва да пише акт. При което започна да вписва имената на свидетел, който го нямаше. Втори полицай нямаше на проверката. Започнах да му задавам въпрос защо и къде се намира този свидетел, който той вписва в акта. При което той повторно попита какво искам и се държа грубо. Аз отново заявих, че е разумно да ми се даде обяснение. Той каза, че го вписва, пък аз, ако искам да се оплаквам на главния секретар на МВР. Казах му, че ако е необходимо, и това ще направя. Не искам да влизам в подробности какво последва, как бях заплашван, че главният секретар и бившият началник на полицията в Плевен са негови близки и че каквото и да направя, нищо няма да се случи. Впоследствие разбрах, че е точно така. Казах му, че ако трябва ще извикам да дойде и друга полиция, за да констатира факта, че се вписва втори човек. Не мога да ви опиша какво грубо държане последва. Написа ми акта, аз държах да няма подпис на свидетел. Даде ми втория екземпляр без подпис на свидел. Аз се върнах в моя автомобил и потеглих.
За мое голямо учудване два месеца и половина след тази проверка на 17 май бях привикан с призовка за грубо престъпление по пътищата. Незнайно защо г-н Христо Симеонов, тогавашен началник на група престъпления, ми каза, че поводът за моето призоваване е даден от мен подкуп в размер на 10 лв. Аз останах изумен и казах: „За какво става въпрос?” Той каза, че има подадени рапорти на двама полицаи. „Как така двама, като беше един?” Разказах му, че там е нямало втори полицай. Аз му показах акта, в който няма подпис на втори свидетел. Той ми показа оригинала и за мое много голямо учудване имаше положен подпис на втория полицай, който не присъства. Призоваването на Митриков при началника на група „Престъпления по пътищата” в Областна дирекция „Полиция” – Плевен Христо Симеонов цели два месеца и половина след случая поставя няколко важни въпроса. На първо място защо е извикал Митриков, след като към тази дата, 17 май 2006 г., срещу него няма образувано производство. После защо е предложил на Митриков да си вземе обратно банкнотата от 10 лв., след като тя би трябвало да е вече веществено доказателство. Христо Симеонов признава това в разпит пред съдия. По думите на двамата полицаи Едгарт Димитров и Светлозар Кръстев пък те са подали рапорт за това на 7 март 2006 г. Следващият въпрос е защо от 7 март до 17 май повече от два месеца по тези рапорти не е образувано предварително производство срещу Митриков за дадения подкуп. То е образувано едва на 22 май, обяснява Митриков. Той разказа пред Дарик следното: Действията срещу мен започнаха, когато аз заявих пред г-н Симеонов, че подписът е поставен впоследствие и аз ще уведомя Военната прокуратура, която да предприеме съответните действия, тъй като това е документно престъпление. Седмица след 17 май е подаден заявителски акт за престъпление, след това е обвинена прокуратурата и излиза, че някой извършва престъпление, както те твърдят, след което пускат престъпника и два месеца след това казват: „Знаете ли, той ни даде някакви пари”. Първо, категорично заявявам, че по никакъв повод не е ставало дума за пари. Считам себе си за човек, който уважава законите на България, и не бих си позволил в никакъв случай да се дават пари, на който и да е. Още повече, че аз нямам никакъв мотив за даването на тези 10 лв. Оказа се, че цялата Военна прокуратура в Плевен, както и цялото полицейско ръководство, се надигна за защита на полицаите. Оказа се, че този втори полицай, който не е присъствал, който аз в последствие видях, същият господин е в много близки роднински отношения с председателя на Военния съд. Последваха експертизи по мое искане, доказаха се моите твърдения и на моите свидетели. Бяха игнорирани свидетелски показания на моята близка, която пътува с мен. И в същото време никой нищо не предприема, при условие, че има писмени доказателства, че някой не е присъствал. При извършване на престъпление полицаят има задължение по закон да задържи престъпника, да бъде описан предметът на престъплението му. В случая няма никакви процесуални документи, които да свързват тази банкнота с мен, освен някакви гласни показания на двама полицаи. Аз и до този момент не мога да си представя и не знам на кой са тези 10 лв., които се появяват два месеца след проверката. Излиза, че на първия екземпляр могат да дописват каквото искат. Не можеш на един документ, който е еднакъв, да има разлика. Защо два месеца и половина след това се предоставя заявителски материал, защо два месеца и половина не е уведомена прокуратурата за това престъпление. Това не се ли тълкува, ако го е имало това нещо, като прикриване на престъплението от страна на полицаите, т.е. те са съучастници в извършване на едно престъпление. Още повече, че в момента на извършване на проверката на 3 март е действал старият НПК, при което е трябвало да бъде извикана оперативно-следствена група, т.е. това престъпление се е разследвало от следовател. Не знам защо някой си мисли, че в България има ненаказуеми полицаи. В случая аз се сблъсках точно с това. Видях как цялата система е изправена в защита на едни полицаи, които е доказано чрез писмени доказателства, че е извършено престъпление. По образуваното срещу Митриков дело за подкуп експертиза доказва категорично, че върху втория екземпляр на акта за нарушения не е имало подпис, че няма следи индигото да се е подгънало, както твърдят полицаите, и че подписът върху първия екземпляр е поставен по-късно, най-вероятно след 1 април, от когато е ръкописната отметка в горния ляв ъгъл на акта и отметка върху празното място, която трябва да подсети, че там липсва подпис. Митриков подава жалба до Военно-окръжна прокуратура Плевен срещу полицаите. На 4 декември 2006 г. полк. Пламен Райнов от Военна прокуратура – Плевен прекратява с постановление преписката срещу полицаите, като сочи странни мотиви, които не могат да се намерят в никой закон – че твърденията на полицаите са житейски възможни и достоверни, а тези на Митриков – не. В жалба до Военно-апелативна прокуратура той сочи, че освен обяснения от него и двамата полицаи, не е събрал никакви доказателства, не е назначил и експертиза, която да установи защо на втория екземпляр на акта липсва подпис. Не са разследвани нарушенията на полицаите – защо банкнотата от 10 лв. не е описана и иззета с протокол по надлежния ред, защо не е описана като веществено доказателство в акта, защо рапортите и на двамата са входирани на 7 март 2006 г. Това става цели четири дни след датата на написването им, и най-вече не е разследвано кога, как и при какви обстоятелства е положен вторият подпис на полицай, което прави акта подправен и невалиден. В същото време срещу Митриков делото за несъществуващия подкуп продължава, обяснява адвокатката му Ина Лулчева: Прокуратурата е всеотдайна в защитата на интересите на полицаите, внася обвинителен акт за подкуп без по никакъв начин да е установено, че парите действително са дадени от г-н Митриков, а не че полицаите са ги извадили от джобовете и приложили към рапортите си няколко дни по-късно. Като в защитата си прокуратурата игнорира обективните доказателства по делото, тъй като в обвинителния акт е записано, че възраженията на обвиняемия и защитата му относно начина му на полагане на подписа му не са се потвърдили по никакъв начин от поисканите от тях експертизи, като всъщност е точно обратното. Всички експертизи потвърждават изявленията на г-м Метриков относно фактите, а прокуратурата ги игнорира. Какъв е бил законният ред, по който полицаят е трябвало да рапортува за тези пари и да отрази факта на даването на подкупа и това, че ги е приел не го ли прави съучастник по смисъла на наказателния кодекс, че този, който взима пари, също трябва да подлежи на наказателно преследване? Който взима пари, отговаря за подкуп, това е безспорно. Когато на полицай се предлагат пари, той е длъжен да отрази незабавно това в надлежен документ. В случая това е трябвало да стане в акта за установяване на административно нарушение. Незабавно да информира дежурния в съответното поделение на МВР за изпращане на група, която да констатира даването на парите и да не освобождава извършителя на престъплението, тъй като в противен случай се получава тази ситуация. Има едни 10 лв., които не е известно от кого са и как са дадени. В последствие се твърди, че са дадени от г-н Митриков. Това е изключително опасно, ако се приеме за възможен вариант за действие, тъй като означава, че всеки българин, който има неблагоразумието да спори с полицията, може след година-две да разбере, че е дал подкуп без да има начин да се защити. Още нещо прави впечатление – докладните записки на двамата полицаи за инцидента до началника на група „Престъпления по пътищата” в РДВР – Плевен се разминават дори в часа на спиране на колата на Митриков. Едгарт Димитров твърди, че това е станало в 13,00 ч., а неприсъствалият Светлозар Кръстев – в 13,25 ч. И в двете докладни за протеклото дежурство обаче са празни графите за задържани лица, дейност по борбата с престъпността и за подадени сигнали до оперативните служби. Точно там би трябвало да е вписан подкупът, ако се е състоял. Военно-апелативна прокуратура отменя отказа на полк. Пламен Райнов да образува разследване срещу двамата полицаи, като се мотивира с категоричния извод на експертизата, че липсва подпис на Светлозар Кръстев, че се опровергава твърдението му, че се е разместило индигото, и че се налага изводът, че полицаите Едгарт Димитров и Светлозар Кръстев лъжат. Независимо от това месец и половина по-късно военният прокурор полк. Пламен Райнов отново отказва да образува предварително производство срещу полицаите, без да е изпълнил указанията на началниците си, и отново цитира странните термини „житейски възможни и достоверни”, като обвинява Митриков в режисура на обстоятелствата. Следва нова жалба и нова отмяна на постановлението на Райнов и Военно-апелативна прокуратура отново указва да се разследват полицаите за удостоверяване на неверни обстоятелства. Така година и четири месеца след инцидента срещу полицаите най-после е образувано разследване. Шест месеца след поредното му подновяване, на 6 ноември 2007 г., Бисер Митриков пише до главния прокурор с молба то да се премести в друг район поради близките роднински отношения на единия полицай с председателя на Военния съд в Плевен и да се провери защо не се работи по делото. В постановлението на Военно-апелативна прокуратура се констатира, че действително военният прокурор полк. Райнов бездейства и се разпорежда бързото му приключване, но се отказва преместване. Независимо от всички задължителни указания на висшите прокурори, на 25 януари т. г. Пламен Райнов за пореден път прекратява делото, като този път добавя, че Бисер Митриков няма качеството на пострадало лице и няма право да обжалва тези безкрайни прекратявания. Още нещо е различно този път в постановлението му – накрая той пише, че то подлежи на обжалване пред Плевенския военен съд – нещо, което не е задължително по закон, не е по обичайния ред на обжалване пред по-горния прокурор, и ако се изпълни, би изпратило жалбата право на бюрото на председателя на Военния съд, който е в роднински отношения с единия полицай. Полк. Райнов съобщи пред Дарик: Делото е върнато от Военния съд за доразследване, възложено ми е. Има си възложени процесуални действия от съда. Според документите, които погледнах, няколко пъти сте го прекратявал. Те са жалили срещу вас, включително в пристрастност са ви обвинили, искали са преместване на съдебния район на друго място. Какво да ви кажа. Вижте, просто не по този начин да ме изкарват едва ли не престъпник, че действам пристрастно. Не действам пристрастно, разберете, гледам си работата. Там се говори за някакъв роднински кръг, включително между прокуратура и Военен съд в Плевен, за това, че вие прикривате тези двама полицаи... Аз имам роднински кръг в Административен съд – Плевен, жена ми е съдия там. С Военен съд нямам роднински кръг. Нямам нищо против обаче това дело да ми се махне от главата. Защо толкова много време тогава не сте го приключил? Две години тече този случай вече. При нас сигналът е подаден доста по-късно и много време е било на база преписка. Два пъти е прекратявано като преписка. В крайна сметка има ли производство срещу двамата полицаи в момента? Да, в крайна сметка има. Митриков обжалва пред прокуратурата, а от Плевен служебно изпращат жалбата му в съда. Така прокурорът решава вместо жалбоподателя и иззема конституционните му права. Служителка на Плевенската военна прокуратура пък признава пред Митриков, че всъщност във Военния съд го е изпратил шефът на Военно-окръжна прокуратура – Плевен полк. Ясен Златев. През тези вече две години, през които случаят се е проточил, Митриков е подал жалба и до главния секретар на МВР, но оттам му писали, че срещу него още тече проверка и не могат да отговорят. През това време наблюдаващият делото за подкупа прокурор Георги Асенов внася обвинителния акт срещу Митриков в съда. Ето какво разказа Асенов: Има насрочено дело в съда, има внесен обвинителен акт срещу господина. Прави впечатление, че става въпрос за графологична експертиза, която категорично доказва, че няма подпис на втори екземпляр, тоест това прави невалиден акта. Става въпрос за това, че тази банкнота не е иззета по надлежния ред. При нас той дали има подпис или не, няма абсолютни никакво значение. При нас е важно предметът на доказване, дали са дадени пари или не, и това в акта не се отразява, защото едното е документ, който удостоверява административното нарушение, а деянията, за които се твърди, че са престъпления, се доказват и с други средства. В случая гласно доказателство и веществени такива. А как е иззета тази банкнота, има и съответния ред, протокол.... Елате на делото и ще видите всичко. Като е невинен, съдът на края ще каже, че е невинен. Аз съм човек, който повдига обвинения. Смятам, че е извършил престъпление, внесъл съм обвинителен акт. Точка по въпроса! Интересно е, че това не е първият подобен случай, в който е намесено името на полицая Светлозар Кръстев. Докато изясняването на този случай се влачи бавно, на 22 юли 2007 г. в 3,08 ч. през нощта той спира за превишена скорост автобус с румънски туристи и се опитва да ги глоби с цели 400 лв. Разправията продължава час и половина до сутринта, дори на следващия ден пристигат дипломати от румънското посолство и полицията дава пресконференция. Няколко пътуващи румънски граждани записват с камери и телефони скандала. На запис, качен на официалния уебсайт на румънския вестник „Котидианул”, с който и Дарик радио разполага, ясно се вижда как полицаят налита на бой срещу пътниците, и как ги псува. Не се занимаваме с този случай и затова няма да попитаме нормално ли е да се прави такава проверка в 3 ч. през нощта. Говори се обаче за още един случай с румънска гражданка, както и за още два случая с българи. Което сериозно поставя въпроса дали Костов системно действа така. А в същото време делото за нерегистрирания подкуп от 10 лв. е внесено в съда и насрочено за разглеждане.
