Преди лятната ваканция припомнихме в 2 части как цели 2 години след взривовете във военното поделение 18250 в Челопечене военна прокуратура така и не е дала отговор какво причини пожара, довел до взривовете, проверена ли е изтъкваната като най-вероятна версия за умишлен палеж, за да се прикрият огромни липси на боеприпаси, и кой е виновен за това. След излъчването на материалите с допълнителни данни ме потърсиха бивши служители от поделението и бивши сътрудници на ВКР, които обаче пожелаха да останат анонимни. От разказа им се очерта по-ясна картина на това, което се е случвало в поделението.
Според съобщение на Министерството на отбраната от деня на взривовете, поделение 18 250 в Челопечене е подчинено на бригада "Логистика" към Генералния щаб на Българската армия и към момента на инцидента е в процес на ликвидация. Закриването му всъщност е започнало два месеца по-рано - в началото на юни съгласно заповед на ГЩ от май 2008 г. В складовете му се съхраняват излишни за Въоръжените сили боеприпаси, които подлежат на утилизация. Поделението всъщност е сборен пункт и в него през годините са изпращани всички боеприпаси от всички закрити поделения в страната. Така от първите дни на юни 2008 г. фактически е започнало предаването по описи на боеприпасите на бригада „Логистика", включително броенето им по наличност по видове. Според същото съобщение на МО до инцидента в поделението всъщност не са взривявани боеприпаси и от две седмици там не се е извършвала и утилизация. Базата е прехвърлена на цивилна охрана на охранителна фирма "Моба", уточни тогава МО. Тази охранителна фирма всъщност е създадена от военното министерство при положение, че не е ясно дали то е имало право на търговска дейност, и е избирана масово да охранява военни обекти и поделения. Според хора от частния охранителен бизнес търговете са били манипулирани от самото военно министерство, като в изискванията е вкарвано условие охранителите да ползват дългоцевно оръжие, при положение че частните охранителни фирми нямат право на такова по Закона за частната охранителна дейност.
Към 3 юли 2008 г. цялото поделение се е охранявало от двама цивилни служители от охранителна фирма „Моба", за които не е установено къде са се намирали в момента на взривовете. Единият би трябвало да се намира на вишката на втори пост пред хранилището, което е само на 10-20 метра от взрива. Вторият трябва да е бил на входа на поделението. Ако те са били на работното си място, щяха да пострадат и да получат физически травми от експлозиите. В складовете на поделението в този момент според съобщението на МО са се съхранявали общо 1494 тона боеприпаси:
- стрелкови боеприпаси - 96 т
- ръчни гранати - 52 т
- изстрели за гранатомет ПГ - 7 - 210 т
- 23 мм изстрели - 75 т.
- 76,2 мм изстрели - 48 т
- 85 мм изстрели - 252 т
- 100 мм изстрели - 21 т
- 115 мм изстрели - 17 т
- 122 мм изстрели - 83 т
- 125 мм изстрели - 94 т
- 152 мм изстрели - 211 т
- реактивни дълбочинни бомби - 20 т
- бойни заряди - 23 т
- взриватели - 204 т
- пиротехнически средства - 68 т
- други взривни вещества - 20 т
По думите на бивши служители в поделението, злоупотребите и незаконните продажби на боеприпаси са започнали още през 1993 г. През годините многократно са изпращани сигнали за тях във ВКР. „Над 200 тона боеприпаси са липсвали в поделението в Челопоечене, при провеждане на процедури са констатирани разлики, от където са получени определени нередности, има злоупотреби от отпадъчни материали в дейността на поделението в Челопечене" - това заяви 4 дни след взривовете бригаден генерал Бойко Рабаджийски, началник на бригада „Логистика" към ГД на Българската армия и отговарящ за поделението в предаването „Денят" на Дарик. Той обясни, при провеждане на процедури в годините 2005 - 2006 са констатирани разлики, което е докладвано на началника на ГЩ и са взети мерки още тогава. Имало е разлики в тегленето на отпадъците, откъдето са получени определени злоупотреби. Ген. Рабаджийски допълва, че първата проверка е извършена през 2006 г. и след нея е наказан дисциплинарно началникът на поделението майор Мирослав Митов. По думите на Рабаджийски материалите от следващите проверки са внасяни в следствието и прокуратурата.
Точно за липсата на тонове боеприпаси по материали на военна полиция беше образувано първото дело срещу майор Мирослав Митов, при това повече от месец преди инцидента - на 28 май 2008 г. Тогава беше назначена счетоводна експертиза, която да покаже колко тона метал е изчезнал от складовете и на каква стойност е щетата от незаконната му продажба. По думите на заместник главния прокурор Камен Ситнилски, първоначално делото е за липсата на 51 тона боеприпаси, но по материали на военното контраразузнаване, липсите са общо около 200 тона.
С назначаването на ревизия на поделението през май 2008 г. по повод ликвидацията му, началникът на поделението майор Мирослав Митов, който е бил уволнен от военния министър, е върнат на работа, за да сдаде поделението под опис. Бивши служители от ВКР твърдят, че по документи всички боеприпаси са се водили в наличност в складовете. В действителност обаче е имало огромни липси по видове - стомана и месинг, и по калибър. Майор Митов е върнат на работа, за да сдаде поделението, но поради ликвидацията към този момент вече всички служители в поделението, работници и помощен персонал, са били освободени и не е имало физически кой да брои снарядите. Бивши ВКР офицери уточняват още, че началникът на поделението не би могъл да крие толкова дълги години злоупотребите и липсите, ако не е покровителстван отгоре - от генерали в ГЩ и началници в МО. Кои биха могли да са те - до момента военна прокуратура не е дала отговор. Така Митов и покровителите му са бавили повече от 2 месеца ревизията с умуването кой ще брои, като няма работници.
Ето в този момент става взривът - рано сутринта в 6,28 ч. на 3 юли 2008 г. В извънработно време, при липса на персонал и с вече цивилна охрана от двама души. Така като най-вероятна версия за взрива се очерта заличаване на липсите от 200 тона боеприпаси. Пожарникарят на поделението всъщност в разпита му веднага след инцидента е казал, че е имало пожар в складовете преди боеприпасите да избухнат - забелязал го към 6 ч. сутринта, половин час преди да започнат взривовете. Той обаче не знаел откъде е възникнал пожарът. След това взривовете продължават цяло денонощие - последният е констатиран в 5,40 ч. сутринта на следващия ден.
Всъщност, месечно в поделение 18250 са се продавали по 400-500 тона цветни метали от разкомплектовани боеприпаси: месинг, олово, цинк, мед, отделно стомана, тротил, барут, дори сандъци от окомплектовката на боеприпасите. В същото време в целия период на съществуване на поделението от МО са отпускани средства за разкомплектоването на боеприпасите, тъй като поделението е било на собствена стопанска сметка. Месечните суми са били по 800 000 лв. Бивши служители на ВКР обаче твърдят, че тези пари не са стигали до поделението, а са потъвали някъде в МО и ГЩ. Издръжката на заплатите и всички консумативи са покривани от разпродажбата на тези метали. Дори и само от продажбата обаче, в банковата сметка на под. 18250 никога не е имало под 1 милион лева. В същото време на всички поредни началници на поделението са налагани дисциплинарни наказания, с които те са държани послушни.
Първоначалните взривове всъщност са били 3 мощни и 1 остатъчен, затихващ. Специалисти коментират, че времето между тях е било колкото да се набере един мобилен телефон и най-вероятно складовете са взривени точно по начина, по който беше взривена и убита аптекарката Христомира Атанасова в центъра на София - с мобилен телефон.
Жалба на служител от поделението до тогавашния министър на отбраната Николай Цонев, изнася редица факти за ежедневни злоупотреби в поделението. През април 2001 г. служителят съобщава на ВКР, че предстои кражба на незаплатени барут и тротил от поделението, които ще бъдат изнесени с камион с варненска регистрация. След като ВКР не поело сигнала, той уведомил полк. Иванов от Дирекцията на националната полиция и той изпратил двама подполковници от полицията в поделението. Те заловили камиона в момент на товарене на барута и тротила от хранилището. Камионът се оказал необезопасен да транспортира взривни товари, шофьорът му не е имал никакви необходими документи за тези товари, не е имал фактура за платен товар, не е имал лиценз за работа с взривни материали. От Дирекцията на полицията са уведомили началника на ГЩ ген. Михо Михов и в поделението са били изпратени и двама генерали от ГЩ за проверка. Единственият резултат е че след проверката началникът на поделението подп. Петко Лазаров и майор Пасев са били наказани с „мъмрене" и „строго мъмрене". Въпросният служител обаче бил заплашен с разстрел, пише в жалбата му до бившия военен министър Николай Цонев.
Интересни факти за незаконната търговия с боеприпаси от поделението изнася статия от 8 юли 2008 г. на вестник „Атака", орган на партия „Атака" - днес неформален коалиционен партньор на управляващите. Ето някои буквални извадки от статията:
„Отдавна е ясно, че генералите, които той назначава, обслужват терористи и трафиканти. Според последните съобщения от 7 юли, взривът е потулил липсващи муниции, вече продадени на арабите. И не само на тях. Бившият полицейски шеф в Казанлък Кольо Енчев изнесе по телевизия "Седем дни", че в средата на март 2007 г. складовете на завод "Арсенал" били в ръцете на косовските албанци. Придружавани от американски офицери, шиптърите товарили на своите камиони тонове боеприпаси, предназначени за минохвъргачки съветско производство. Затова не беше чудно, че през ноември 2007 г. в Република Македония бяха разкрити бункери на албански терористи, пълни с българско оръжие. (Нюз.бг от 9 ноември 2007 г.).
Тази търговия няма как да се върши без покровителството на главнокомандващия БА и/или генералите, които той назначава. Още по-необяснимо е бягството на шефа на Агенция "Национална сигурност" Петко Сертов от България в такъв момент. Вместо да работи денонощно над саботажа в Челопечене, да ръководи лично операцията по разкриване на истината, шефът на ДАНС, който уж от половин година имал информация за далаверите с боеприпаси в това поделение, бе замъкнат в Париж като част от антуража на Станишев. ....
Абсурдите не свършват дотук. Командирът на Разснарядителната база Мирослав Тошев Митов все още не е дори уволнен, той е само временно отстранен, вместо да бъде арестуван на часа! Дори и след като повереното му поделение, оставено без охрана, хвръкна във въздуха. Дори и след като ракета БМ-21 "Град" удари летище София. Впрочем, такива ракети не фигурират в списъка с боеприпасите в поделението, който беше разпространен в медиите на 3 юли. Ако тази ракета е дошла по инерция от Челопечене до аерогарата, значи в поделението са се съхранявали и муниции, които не бяха обявени в списъка на МО.
Цитирайки полицейски източници в. "Стандарт" установи, че на площадката на поделение 18250 са се съхранявали 122-милиметрови неуправляеми ракети 9М21ОФ, 9М22У и 9М22М за системите "Град". Те са били вкарани там в средата на юни 2008 г. след разформироването на поделението. В ракетите нямало високозапалимо гориво. Двигателят на "Град" е с твърдо тротилово гориво и не може да бъде причина за експлозиите от четвъртък. Ракетите или са откраднати преди това от друго поделение на военното ведомство, или са били подготвени за кражба, ако са били свалени от въоръжение. А защо не и за износ? За продажба? В складовете е имало също автомати и пистолети. Все още удобно седи в креслото си и прекият шеф на Митов, началникът на бригада "Логистика" в ГЩ ген. Бойко Рабаджийски, който отговаря за поделението."
Всичко това е буквален цитат от статия на органа на партия „Атака" 5 дни след взривовете в поделението. По данни на бивши служители на ВКР боеприпаси от поделението са хващани и в Грузия и Осетия, както и в Албания. Отговори на въпросите, които тази статия поставя, военна прокуратура не е дала и до днес, 2 години след инцидента.
Ето какво каза в предишната част на това разследване, излъчена на 28 юли 2010 г., заместник-министърът на отбраната Валентин Радев, член на експертната група, която трябва да установи причината за пожара в поделението (експертиза, която се бави вече две години):
„Засега преди да сме видели какво има включително и отдолу, там където са затрупвания и където се е локализирал пожарът, ако е точно това място, където има кратери и под кратерите има доста голямо количество елементи, ако не цели боеприпаси, като го изчистим и съберем и тях и ги изследваме след това, тъй като сме експерти и искаме да сме точни, да не подведем. ... Така сме поискали вече официално Министерството на отбраната това съдействие от американското посолство и специалистите, вече не знам от коя фирма, те веднъж вече идваха, сега може и от друга фирма да дойдат, когато дойдат тези колеги да ни помогнат, с уговорката, че заедно ще го направим. На тях ще им трябва месец-месец и половина. Ако дойдат август, септември ще сме наясно. Ако дойдат септември, октомври, но искаме да стане лятото, докато има възможност, няма дъждове, няма снегове, да прочистят качествено."
В справка, изготвена от американското посолство у нас за Агенция „Фокус" и излъчена от агенцията само 2 дни след това, на 30 юли 2010 г., обаче, се казва, че американското правителство е похарчило близо 1 млн. долара в помощ за разчистване на района на поделението в Челопечене. По-нататък в съобщението се казва: „В тези средства се включват персоналът и екипировката, които са взели участие в действията по разчистването на района в рамките на операция „Горещо лято". В тези средства е включена и помощта по идентифицирането на останките от боеприпасите на обекта. В рамките на тази помощ САЩ са предоставили на българските военни магнитен детектор, който има способността да засича останки от боеприпаси. Част от изхарчените средства са похарчени за разходите по американски експерти, работили заедно с българските си колеги. Част от въпросните средства са предоставени на Министерството на отбраната, с които то да покрие разходите си по разчистването на района. Предоставеното оборудване и екипировка от американска страна остават в българската армия, докато не приключи разчистването. САЩ ще продължава да дава помощта си за българското правителство, в усилията му за унищожаване на излезлите от въоръжение оръжие и боеприпаси, така че да се намали рискът от подобни инциденти като този в Челопечене", казват още от американското посолство.
За американска финансова помощ за почистването на района на поделението се говори в прессъобщение на Посолството на САЩ в България от преди година и половина, от 27 март 2009 г.:
„Посолството на САЩ има удоволствието да съобщи, че операцията по почистването на района на поделението в Челопечене приключи с помощта на американското правителство. В рамките на тази програма на стойност 750 хиляди долара американските специалисти откриха и почистиха над 110 хиляди потенциално опасни боеприпаси.Американски цивилни и военни специалисти проучиха района на експлозията дни след инцидента и САЩ осигуриха незабавна финансова помощ на българските въоръжени сили, като така поеха разходите по почистването и осигуриха допълнително 750 хиляди долара за самия проект. Операцията по почистването е част от широкото партньорство в сферата на сигурността между Съединените щати и България. Посланик Нанси Макълдауни отбеляза: „Този проект е от голямо значение за нашите две страни. България е приятел и съюзник на Съединените щати. В наш интерес е да не позволим сигурността на местната общност и на околната среда да бъде застрашена от последиците от взрива".Освен съвместните военни учения, оборудване и обучение, всяка година САЩ предоставят на България сродства за утилизация на излишно въоръжение и боеприпаси, като тази година за тази цел за предвидени 400 хиляди долара. Тези усилия са част от ангажимента на американското правителство да помогне на Българската армия да се трансформира в още по-ефективна и модерна армия."
Година и половина по-късно, на 3 септември 2010 г., нашето военно министерство обяви, че военните спират да прочистват района на складовете край Челопечене, взривени преди 2 години. „Операция „Горещо лято 2010" е изпълнена на 98%, рапортува пред медиите ген. Атанас Самандов, командващ Съвместно оперативно командване. От МО уточниха, че от 20 май тази година сапьорите са открили над 5500 невзривени боеприпаса, за толкова са стигнали отпуснатите от МО 255 026 лв. Никой не знае колко още мини и снаряди са скрити в 540 дка водни площи и 40 дка непроучен терен.
Така 2 години след експлозиите в Челопечене нито районът се оказа напълно почистен, нито разследването на прокуратурата - приключено, нито вината - изяснена.
