Девет години след убийството на българския студент Мартин Борилски в Париж делото за смъртта му се превърна в един от най-шумните скандали, при това международен. Само два дни след като Върховният касационен съд го върна за ново разглеждане на второинстанционния Великотърновски апелативен съд, мотивите на върховните съдии предизвикват редица сериозни въпроси около разследването, събирането на доказателства и работата на прокуратурата и съдилищата по това дело. Въпроси не просто около неяснотата и избирателното включване на доказателства по делото в полза на двамата обвиняеми, но дори за открита манипулация и фалшифициране на такива доказателства и по-точно на резултатите от Специални разузнавателни средства, с които двамата са подслушвани.
На 20 юли 2000 г. 24-годишният български студент по Право Мартин Борилски е открит мъртъв в парижкото си жилище на улица „Льо Курб". Апартаментът е отворен от пожарникари и полицаи, известени от двама приятели на Борилски, които се обезпокоили, че не са го виждали от следобеда на 18 юли. По входната врата няма следи от взлом. Трупът е коленичил до леглото, легнал на гърдите си. Ръцете са вързани с ръкавите на пуловер. По целия мокет и по част от мебелите в стаята има петна от кръв. Леглото също е пропито с кръв. По тялото на Мартин са преброени 93 удара с нож за рязане на хартия, а лицевите му кости са смазани с тъп предмет - гира.
Френското разследване идентифицира двама заподозрени: Георги Желязков, роден на 6 май 1979 г. в София, и Стоян Стоичков, по прякор Барона, роден през 1980 г. във Варна - български граждани. Двамата са напуснали Франция и са се върнали в България. Основните доказателства, иззети от местопрестъплението, са косми, намерени в ръцете на трупа, окървавени джинси и бежов панталон на Желязков, в чийто заден джоб е кредитната карта на Мартин, черен пуловер, намерен до кофа в банята, следа от кръв по дръжката на вратата, фасове от цигари. Генетичната експертиза открива ДНК следи от жертвата и от още трима мъже - Желязков, Стоичков и хазяина на Мартин - Себастиан Проази. ДНК на Желязков е открита под ноктите на жертвата.
Френските магистрати и следователи, работещи по случая, посещават два пъти България (от 22 до 28 септември 2001 и от 9 до 13 декември 2002 г.) в рамките на две международни следствени поръчки за разпит на уличените. Разпитани са Желязков и баща му, както и Стоичков. Обърканите им обяснения засилват подозренията на следователите. Желязков и Стоичков са обвинени в убийството на Мартин Борилски и в началото на декември 2002 г. е поискан арестът им. Освободени са срещу 2000 лв. гаранция. Тогава двамата не дават никакви обяснения. Желязков твърди, че се страхува, но не казва от кого. Стоичков следва същото поведение. През 2003 и 2006 г. от френска страна има още две следствени поръчки - за ново задържане и за информация за хода на делото. Желязков и Стоичков не са задържани, а на французите е отговорено, че делото ще се гледа пред Окръжния съд в Шумен.
Обвинителният акт е изготвен от Софийска градска прокуратура и се иска максимална присъда лишаване от свобода от 15 до 20 г. за двамата. Цялата варненска прокуратура и 11 съдебни състава обаче си правят отвод. Причината е, че бащата на Борислав Желязков е бивш заместник-директор на окръжната следствена служба във Варна, а после и един от най-известните адвокати в града. Така Върховният касационен съд определя делото да се гледа в град Шумен, който обаче също се намира във варненския апелативен район.
На 27 март 2008 г. разширен състав на Шуменския окръжен съд под председателството на съдия Нели Батанова произнася оправдателна присъда спрямо двамата подсъдими. На 21 януари 2009 г. апелативните съдии във Велико Търново потвърждават мотивите на своите колеги от Окръжния съд в Шумен за липса на доказателства срещу Георги Желязков и Стоян Стоичков. Решението на Апелативния съд във Велико Търново шокира френските правосъдни власти и предизвика острата реакция на френския посланик в София Етиен дьо Понсен, който изрази учудване как при недвусмислените улики и доказателства двамата младежи получават оправдателна присъда на две инстанции от българския съд.
Франция обяви, че ще изчака решението на Върховния касационен съд преди да задейства паралелното дело за убийството на Борилски. Този процес обаче на практика ще изправи на съд българския съд, коментират магистрати.
Ето в тази обстановка от мотивите на Върховния касационен съд по делото изскочиха данни за манипулация на Специални разузнавателни средства, с които двамата са подслушвани, при това в тяхна полза. След като Желязков и Стоичков се прибират в България и вече имат задочни обвинения в убийство с разрешение на Варненския окръжен съд спрямо тях са приложени Специални разузнавателни средства. Подслушвани са два стационарни и два мобилни техни телефони. Подслушването е осъществено от подразделението на служба ДОТИ на МВР във Варна. Интересното е, че в продължение на цели два месеца на двете следователки от Националната следствена служба, разследващи делото, не е докладван от ДОТИ нито един разговор на нито един от двамата обвиняеми, което поражда съмнения, че е изтекла информация и двамата са предупредени да не използват подслушваните телефони. Изведнъж след тези два месеца от ДОТИ - Варна, за чийто шеф се говори, че е в близки приятелски отношения с бащата на единия обвиняем Борислав Желязков, се обаждат на следователките и съобщават, че разполагат със запис на един телефонен разговор и го изпращат.
В мотивите на ВКС се описва, че е записан разговор на единият обвиняем - Стоян Стоичков, с неизвестен мъж, който се води на испански език. Мъжът се представя като един от непознатите в квартирата на Борилски и на испански заплашва Стоичков, че ако той и приятелят му кажат нещо или ги разпознаят по снимки, „ще отидат на гости при Мартин" и изразява учудване, че те не са задържани. Стоичков твърди, че записът е истински и че е имал отправена заплаха, и записът, свален на хартиен носител във вид на веществено доказателствено средство влиза в делото в полза на обвиняемите.
Следователките от НСлС Стефка Моначка и Мариана Андреева и наблюдаващите прокурори обаче се усъмняват и изпращат искане до БТК за справка за въпросния телефонен разговор. От БТК пристига отговор, че такъв разговор с посочения телефон на посочената дата - 23 декември 2002 г. не е провеждан. Това засилва подозренията на разследващия екип, че информация към обвиняемите все пак е изтекла, и че съществува вероятност да са скрити някои телефонни разговори, а този, въпросният, да е фалшифициран или манипулиран, така че да е в полза на обвиняемите.
Така с постановление на наблюдаващия прокурор от Върховната касационна прокуратура Мариана Борисова от 5 март 2003 г. материалите за тези специални разузнавателни средства са отделени от делото за убийството на Борилски в отделно производство. В постановлението на ВКП пише, че във връзка с разследването е изготвено искане и респективно е получено разрешение за прилагане на СРС от Варненския окръжен съд. Материалите от СРС-та са получени са от НСлС и изпратени във ВКП на приложена аудиокасета. Оригиналът на аудиокасетата е изпратен за съхранение в Окръжен съд - Варна. Преписката съдържа разпечатка на проведен телефонен разговор между единия от обвиняемите по делото и трето неизвестно лице. В прокурорското постановление се отбелязва, че резултатите от извършената проверка в БТК сочат, че такъв телефонен разговор с посочения в разпечатката телефонен абонат и дата не е провеждан, следователно материалите са неотносими със събраните доказателства по делото и повдигнатото обвинение и не може да се приеме, че имат връзка помежду си. В същото време горепосочените материали съдържат данни за извършени престъпления при и по повод изпълнение на службата от лице или лица, които са подсъдни на военните съдилища. Това налага материалите да бъдат отделени, за да бъдат заведени под нов номер и да се изпратят по компетентност на Военно-апелативна прокуратура София, заключва постановлението на прокурор Борисова.
Пътят на постановлението е дълъг и сложен и продължава цели три години. На 5 март 2003 г. материалите са изпратени първоначално на Военноапелативна прокуратура - София, тъй като по указание на ВКП трябва да се разследват действия на служители на ДОТИ по подслушването и изготвянето на записа на телефонния разговор. От Военноапелативна прокуратура матиралите заминават по компетентност за Софийската окръжна военна прокуратура. Те са изпратени отново по компетентност на Варненската окръжна военна прокуратура, тъй като все пак подслушвачите са от ДОТИ - Варна. Военните прокурори обаче образуват делото едва на 15 февруари 2006 г. - цели 4 години след записа и цели 3 години след разпореждането на Върховната касационна прокуратура. Ето каква е съдбата му, разказва военният прокурор на Варна Владимир Чавдаров:
Водено е досъдебно производство във Военната прокуратура във Варна. С постановление на прокурор от Върховна касационна прокуратура са били отделени материали по делото „Борилски", което се е водело в Национална следствена служба във връзка с проверка на достоверността и самия ред на изготвяне на протокол за веществено-доказателствено средство във връзка с използване на СРС-запис на телефонен разговор. Делото е образувано при нас на 15 февруари 2006 г. след като е било разследвано, делото е било прекратено на 25 април 2007 година, като не са били събрани доказателства или данни, че служители на дирекция „Оперативно-техническа информация" към МВР да са извършили длъжностно престъпление по приложението на СРС. Същевременно, няма доказателства служители на МВР във Варна да са изготвили неистински технически записи с цел да заблудят съдебната власт, тоест няма престъпление и няма виновни.
Този запис не е манипулиран?
Да.
Правена ли му е експертиза?
Делото съдържа класифицирана информация и повече не мога да ви кажа, но ви уверявам, че е направено всичко необходимо.
Има ли определени лица, които са разследвани или е общо срещу служители на ДОТИ?
Делото се е водело срещу неизвестен извършител, служител на МВР.
Предполагам, че не е обжалвано или протестирано под някаква форма и това прекратяване е влязло в сила?
Влязло е в сила, било е на инстанционен контрол, уведомена е ВКП.
Кога е правен самият запис?
23 декември 2003 година.
Как си обяснявате това, че чак четири години по-късно се разследва въпроса истински ли е, или манипулиран?
Тогава сме били уведомени с това постановление на ВКП. Прокурор ми е отделил материали и ми ги е изпратил за проверка и разследване, а прокурорът е бил сезиран от следовател от Националната следствена служба, това се е случило тогава.
Защо и къде са се бавили цели 3 години материалите и волно или неволно е станало това никой не казва. Никой не съобщава и имената на служителите на ДОТИ-Варна, работили по подслушването и записа. Адвокатът на родителите на Борилски Петър Величков също е внасял искане да се съобщят имената на въпросните служители, но те не са дадени и на него. Така и не е ясно дали са прикривани други записи или просто не е говорено по тези телефони. Но е ясно, че протакането работи в полза на обвиняемите. В същото време в абсолютно противоречие със заключението на ВКП, че този запис е несъотносим към доказателствата по делото, той е взет предвид от Шуменския окръжен съд при постановяването на оправдателната присъда на Желязков и Стоичков. Споменат е и в мотивите на Великотърновския апелативен съд, когато той потвърждава оправдателната присъда.
В мотивите си Върховният касационен съд пише, че Великотърновският апелативен съд с това е извършил тежко нарушение относно доказателствата, изготвени след използване на Специални разузнавателни средства. Окръжният съд в Шумен по искане на защитата на подсъдимите, е включил като веществено доказателствено средство този звукозапис и е приел, че той подкрепя хипотезата за убийство, извършено от лица, различни от подсъдимите. След това Апелативният съд във Велико Търново е изложил взаимно изключващи се доводи относно допустимостта на приложеното доказателство, коментират върховните съдии в мотивите си. От една страна, съдът не се съмнява в коректността и законосъобразността на записа, веднага след това обаче въпросният запис е изключен от доказателствата по делото със съображения "за най-голяма прецизност", но с уговорката, че "друг състав на въззивен съд би могъл и да не ги изключи", тъй като по делото липсва писменият отрицателен отговор на БТК за това, че такъв разговор не е съществувал. Съдът се е позовал и на липсата на превод от испански.
Съдът е допуснал смесване на проверката за допустимост на доказателството и проверката за неговата достоверност и е проявил недопустим от НПК волунтаристичен подход при изключването на доказателственото средство, пише още в мотивите на ВКС. Съдът е бил длъжен да провери неговата достоверност и да установи по несъмнен начин дали е проведен записаният разговор с подсъдимия Стоичков. За тази задължителна проверка съдът е разполагал с целия инструментариум на НПК, включващ не само "писмения отрицателен отговор на БТК", който така и не изискан от прокуратурата, но и експертното изследване на записа с цел установяване на оператора, фонетичната характеристика на гласовете и идентификацията на гласа на Сточиков. Безпрецедентното в съдебната практика представяне на доказателство, за което съществуват съмнения за манипулиране, е налагала съдът да направи пълна проверка с най-голяма прецизност за неговата автентичност.
Сега това ще се наложи да направи нов състав на Великотърновския апелативен съд, където е върнато делото за ново разглеждане при това по разпореждане на Върховния касационен съд още от фазата на закрито заседание за събиране на доказателства - тоест от самото начало. И ако времето и прикриването на съдбата на този съмнителен запис не са били фатални, този път съдиите да дадат категоричен отговор на въпроса: манипулиран ли е разговорът в полза на обвиняемите и дали това не е предизвикало съществен обрат на делото в тяхна полза.
