Андрей Цветанов: Георги Марков може да е убит от чужди тайни служби
Андрей Цветанов: Георги Марков може да е убит от чужди тайни служби / снимка: monitor.bg
Последните дни отново сериозно се заговори за убийството преди близо 30 години на българския писател Георги Марков. Той е убит в Лондон на 11 септември 1978 г. с т.нар. „български чадър”. Чадърът се оказа легенда на един лондонски вестник, отровата рицин и сачмата в крака на писателя обаче – не. В последните години и тук почти няма човек, който да се съмнява, че убийството е дело на митичната българска Държавна сигурност (ДС). Малцина знаят обаче, че една от сериозно разследваните версии за убийството на писателя Георги Марков е, че то е поръчка на британските тайни служби. Българските следователи вървят по нея още при образуването на делото тук през 1990 година, съобщават я и на британските следователи от Скотланд ярд, разследващи убийството в Лондон. Това споделя следователят по делото в България Андрей Цветанов от Националната следствена служба в разговор с Богдана Лазарова.

Българското разследване започна през 1990 г. и все още не е разкрит извършителя на деянието нито у нас, нито при тях. Що се касае за тази лекарска грешка – това е експертиза на български лекари, става дума за това дали има насилствено вкарана отрова в организма на Марков и дали в резултат на тази отрова той е починал. В тази насока доста сериозна работа е извършена от колегите в Лондон, във Франция също е проведено изследване на сачма с подобна форма и размери. Става дума и за стрелбата по Владо Костов, което и като време е много близко. Все още категорично еднозначно решение нямаме. Очевидно са взети мерки за прикриване – не е така лесно да се открие каква е отровата, и по симптомите – произходът й като националност. Категорично е, че е органична отрова, от органичен произход, и по клиничната картина на аутопсирания най-вероятно е рицин или абрин. А може и да е някоя друга, която да има сходни резултати.

Олег Калугин писа в книгата си, че тази отрова е разработена в лабораториите на КГБ, че е тествана върху затворник.

- Олег Калугин е разпитан при наказателното дело при разследването у нас, както и в Лондон. В показанията си той не потвърждава това, което е написал в книгата си. При разпита, проведен в България, той преразказва това, което е в книгата. Но при по-сериозния разпит, проведен в Лондон, нещата седят по иначе. Още когато им е предоставен българския разпит, преди да се срещнат с него, от анализа на гласните доказателства, стигат до извода, че това, което съобщава той у нас, не е истина. С оглед времето, поредност, алогичност.

В книгата на колегата Христо Христов за убийството на Георги Марков пише, че физическия извършител е т. нар. „Агент Пикадили Франческо Гулино”. Фигурира ли този човек поне като заподозрян?

- Той е подозиран, но не е привличан в качеството на заподозрян. Български следовател е разпитвал Голино по делото. Разпитът е бил извън България. Разпитван е и от датските колеги и от колегите от Скотланд ярд. Не са събрани доказателства за някаква мярка срещу него и той е освободен.

Т.е. вие не може да кажете дали това е стрелецът?

- По-скоро мога да отговоря, че не е.

Говори се за човек, който като резервен играч, е трябвало да го отрови в случай, че Голино, или първия, не успее.

- Да, има такива данни. Но това са за действия, предхождащи случая със сачмата, за което му е подсказано от други български емигранти, че предстои да бъде лишен от живот и че това ще стане по няколко възможни начина, най-вече чрез отравяне.

Какво смятате, че може да се свърши до септември, когато тук, в България, изтича абсолютната му давност? Засега няма яснота за фигурата на убиеца.

- С изтичане на определен период от време ще бъдат разкрити архивите у нас, ще бъдат разкрити архивите и на чужди разузнавания, които са имали интерес, или по някакъв начин той се е докосвал до тях. Считаме, че там също бихме могли да намерим нещо, което също да е позитивно за разкриването на убийството.

Следствието не е ли поискало материали на разузнаването на Първо главно управление на бившата ДС?

- Първо главно управление е предоставило възможност наши следователи месеци наред да се запознават с всички, намиращи се там, материали. От там наш следовател е прочел за Франческо Гулино и от там е взел част от материалите, които могат да се ползват и са приобщени към делото. Те сами по себе си не носят доказателствен материал за присъствие на Гулино точно по това време в Лондон, независимо от това с какво име е бил, нито планове, нито че се познават или , че по някакъв начин трябва да осъществят контакт Гулино и Георги Марков.

Има ли някакъв нов пробив по британското дело? Там също ли очаквате делото да завърши по този начин – без разкриването на извършител?

- Там няма давностен срок за погасяване на наказателна отговорност, убиецът на Марков, съгласно европейското законодателство, ще бъде предаден и съден в Лондон, там където е извършено убийството.

Тук или в Лондон установена ли е причина, поради която някой да е поръчал смъртта на Георги Марков? Било то българската ДС, или някой друг.

- Категорично не може да се твърди това. За мен лично този мотив не е установен.

Дали Георги Марков е бил под някаква форма сътрудник, агент на бившето Първо главно управление?

- Не е сътрудник на бившата ДС, в който и да е отдел или управление.

Дали е поръчка на службите на друга държава? Съществува и такава версия – че британските служби са извършили това. От къде се появи тази версия, на какво може да почива тя, че британските служби имат пръст в убийството?

- Тя още от първия ден стои като версия. С колегите е обсъждано. При нас 1990 година, когато е образувано делото, са издигнати определени версии. Те са споделени с колегите в Лондон.

Пречел ли е той с нещо на британските служби, за да искат те да го премахнат?

- Дали е пречел, или не е изпълнил нещо...

В началото на 90-та година в българското разследване е допуснато, че е възможно Георги Марков да се е свързал с британски служби да е имал някакви взаимоотношения, и те, или неизпълнени задачи, както вие казвате, да са причинили неговата смърт?

- Георги Марков очевидно е бил интерес и на българското разузнаване и на чуждото. До каква степен и в какви взаимоотношения аз не мога да коментирам.