Аферата, останала в историята като "Оня списък", е една от знаковите за прехода в България. На датата 4 февруари 1992 година лидерът на ДПС Ахмед Доган предава на посланика на Турция у нас списък с 1300 имена на хора, изпратени под прикритие на дипломатическа работа в 79 посолства по целия свят. "Оня списък", състоящ се от 38 страници, е връчен на посланика в турското посолство в София, заедно с други документи. Осветяването на агентите предизвиква грандиозен скандал в държавата.
Материалите по делото за него дълго време са били строго секретни. През 2009 година разследващият журналист от Дарик Богдана Лазарова получи правото да ги прочете. Какво пише в тях за първи път стана ясно в края на миналата година, когато Богдана огласи фактите в предаването "Афера". Няколко месеца по-късно цялото разследване, посветено на "Оня списък", излиза на книга. Премиерата й ще бъде на 29 юни /вторник/ от 18:00 часа в Гранд Хотел София.
"Оня списък - първият разгром на разузнаването" е третата книга с разследвания на Богдана. През 2007 година, заедно с криминалния репортер на Дарик Николай Христов, тя събра най-интересните теми от предаването им "Афера" в издание със същото заглавие. През 2009 пък се появи "Държавна сигурност и изчезналите съкровища", която включваше изцяло нейни разкрития.
За да разгадае аферата "Оня списък" Богдана Лазарова изчита 13 огромни папки с документи били част от строго секретно следствено дело. Лично главният прокурор Борис Велчев си слага подписа под искането й за достъп до тези материали.
Богдана Лазарова: "Оня списък" е поредната частичка от един пъзел, който се опитвам да наредя с много разследвания. Това е пъзелът на прехода в България. Как точно се е извършила трансформацията на пари, собственост и всичко останало, и каква е ролята на бившите служби, на Държавна сигурност в него? Това го има в разследването ми за скрития транзит, което е още в първата книга, имаше го и при каналите за антики на Държавна сигурност, особено обаче става въпрос за "Оня списък". Хубаво или лошо, който и както да го оценява, "Оня списък" е факт от историята на България. Той е историческо събитие. Предизвикателството за мен беше да отсея от огромното море от политическо говорене, в което е удавена истината за този случай, чистите факти и да ги предоставя на хората. А хората са достатъчно умни, за да си направят изводите сами.
В продължение на година Богдана пази в тайна разследването си, което малцина вярвали, че ще бъде успешно. Че чете около 5000 страници, посветени на "Оня списък" знаели само собственикът на Дарик Радосвет Радев и главният прокурор.
Богдана Лазарова: Цяло една година да не вярваш, че тази тайна беше опазена. Тази тайна беше опазена, защото, между нас казано, аз си се опасявах от някаква форма на политически натиск. Още повече, че главен герой на цялата тази работа е лидерът на ДПС Ахмед Доган. Слава Богу, това не се случи, чест му прави и на него, че не се опита да окаже натиск. Аз съм убедена, че на един етап е разбрал, че работя по това. Този човек има добри връзки и контакти, това е известно. Но така или иначе това мое разследване стана факт.
Ахмед Доган е от хората, които не приемат предложението на Богдана Лазарова за интервю по темата "Оня списък". Голяма част от важните участници в аферата обаче се съгласяват да говорят.
Богдана Лазарова: Почти всички политически лица, които са участвали тогава ми дадоха интервюта. Президентът Желю Желев, бившият премиер Филип Димитров, бившият вицепремиер Димитър Луджев, който е отговарял за спецслужбите, бившият шеф на Военното разузнаване Чавдар Червенков, на Цивилното Бриго Аспарухов. Този, който не успях да убедя да говори е единственият очевидец на предаването на списъка, който е бил с Ахмед Доган вътре в посолството. Открих го, жив и здрав е, разговаряхме, но той не пожела да даде интервю. Така че мисля, че картинката е що-годе пълна. Дори това, което тези хора не са успели да кажат по разпитите, дето се вика, с него допълнихме следственото дело.
И въпреки това по аферата "Оня списък" остават въпроси, на които все още няма отговори. Какво липсва?
Богдана Лазарова: Всъщност смисълът на всичко това. Той липсва в следственото дело. Изхождайки от това, че е доста особен този случай, на този етап не посмях да мръдна настрани от документите, събрани по делото. През цялото време аз си задавах следния въпрос. Личи ясно, че Ахмед Доган е знаел много добре, че го снимат, когато влиза в посолството, че го записват, защо за Бога тогава е влязъл и го е направил това? Не може да не е знаел, че това представлява престъпление по един, два текста и то за държавна тайна, за шпионаж. Това не е изследвано по делото, както и съдбата на всичките тези хора, осветени в списъка. Да се върна на Доган. Добре известно е, че той е бил ангажиран към бившето Първо главно управление. По неофициални, то не са и слухове, ами нещо средно между приказки и факти, разкази на хора, които имат все пак някакво отношение, тези офицери, които са осветени, са държали контактите със задграничните дружества на Първо главно управление с огромните пари, които са изтекли навън. Аз това в разследването за скрития транзит съм го фиксирала и като сума включително - 20 милиарда. Та осветявайки ги, на практика, това е актът на физическо прекъсване на връзките със задграничните дружества, откъдето нататък никой не може да хване следите на тези пари. Какво се случва с тях към днешно време личи, защото те се връщат тука в България под формата уж на чуждестранни инвестиции. Ако това е така, то би обяснило какъв е смисълът на това внасяне на този списък и защо Доган не е имал начин да откаже една такава поръчка на Първо главно. Всъщност, ако той ми беше дал интервю, аз щях да му задам точно този въпрос, и можеше да се окаже, че всъщност той е употребен по един много грозен начин. Той за съжаление не пожела да говори, но аз оставам отворена. Може да пожелае на по следващ етап.
