Петя Бахарова, 27.01.2003, сп. ТЕМА
През 1942 г. в САЩ пишат некролога на радиото, защото се появила телевизията. То обаче не само не загина, но и в момента е един от отраслите на новата икономика, в които се инвестира най-много, казва собственикът на юбилярa „Дарик” Радосвет Радев:
Г-н Радев, съвременната българска преса е създадена с една пишеща машина, както обича да казва Петьо Блъсков. Вие с какво създадохте радио „Дарик”?
С 300 000 долара. Гордо звучи да правиш нещо в България, без значение дали това е капитализъм, предприятие или медия. Сигурно за някои неща хората си мислят, че съм по-успял, отколкото аз самият си мисля. Има неща, които лично на мен ми харесват като постижения, а пък те често пъти не се виждат от публиката. Много различно е усещането за успех у онзи, който генерира самото действие, и от оценката на аудиторията. При „Дарик радио” може би е най-лесно да се види, защото то е много публично и много разбираемо.
Кое или какво не е било оценено от публиката, а вие го смятате за постижение на медията ви?
Ами например, че „Дарик радио” е национална медия, направена от един българин, не от чуждестранен инвеститор. Не се знае, че е направена по един изключително прост и логичен начин, следващ развитието на самата компания. Че е стигнала до националния си лиценз, направила инфраструктура почти в цялата страна и че след първите 300 000 долара не е ползвала кредити. Тоест целият инвестиционен бюджет е бил генериран от оперативна дейност. Не знам доколко е известен и фактът, че „Дарик радио” 10 години не е раздало нито веднъж дивидент, въпреки че е акционерно дружество. Просто всичките приходи са били насочвани в някаква нова инвестиционна схема.
Кой е най-големият мит, който сте чувал за „Дарик” и за вас персонално?
Че Иван Костов ми е построил сградата на радиото. Има и още - че сме получили пари от царя, че сме червено радио, че сме филиал на „Раковски”134, че радиото е на Майкъл Чорни, че е на Васил Божков, на Емил Кюлев, а също и на Илия Павлов. Последно чух, че Иван Славков е новият собственик. Според този слух той сам си бил поръчвал да го бъзикаме в ефир.
Много радиостанции през 2003 г. навършват 10 години от създаването си…
Е, не много. Само първите шест.
Добре, първите шест… Какви са взаимоотношенията ви сега, още повече че сте от едно „котило” - от БНР?
Вярно е, че ние сме най-дългогодишните конкуренти, но едновременно с това имаме някакво чувство за общност, защото сме старите кучета, а всички останали дойдоха като новобранци и терминатори на вече съществуващ пазар. Специално в тази група на първите шест частни лицензирани радиостанции имаме много приятни и колегиални отношения до ден-днешен. Разбира се, там, където останаха същите хора, защото някои от станциите промениха собствеността си, мениджмънта и т.н.
Има ли човек, за когото съжалявате, че няма да бъде с вас на 10-годишнината на „Дарик”?
Какво имате предвид?
Например за бившия програмен директор Владимир Танев.
Въобще не съжалявам, че няма да празнувам с него, защото смятам, че всички ценни и любими хора, с които искам да бъда на рождения ден на радиото, ще бъдат и съм ги поканил. Владимир Танев не е сред поканените. Мисля, че някъде в тази държава трябва да бъде означено и предателството по някакъв начин. Това е приключена тема за мене, част от историята.
В едно ваше интервю казвате, че рекламният пазар у нас е между 22 и 30 млн. лв. и че „Дарик” има най-голям дял, а на 4-то или 5-то място е „Хоризонт”. В изследване на „Медиана”, разпространено от БНР, за периода август - септември 2002 г. обаче е посочено, че „Хоризонт” е с 40% аудитория, а „Дарик” е с 12,9%. Как при това положение вашето радио успява да е с най-голям рекламен дял?
Според мен това е написано, за да се хареса на възложителя. Ако на мен ми дадат такова захаросано изследване, няма да го платя. Всичко е много елементарно - трябва да се похарчат държавни пари, за да се покаже на държавния бюджет, че добре се харчат още повече държавни пари. Основните пет частни радиостанции са акционерни дружества. Те са задължени да публикуват счетоводните си баланси и отчети за годишните си разходи. Така че всичко може да се види черно на бяло.
В същото изследване на „Медиана”, което е за периода 30 август - 10 септември 2002 г., веднага след „Дарик” е радио „Веселина”. Това изненадва ли ви?
Само ще кажа, че на „Веселина” лицензът е ограничен в Южна България. „Дарик” в София е преди „Веселина”. В Пловдив е след „Веселина”, но с по-малко абсолютна аудитория, отколкото е разликата ни в София. В Ямбол сме почти равни. В Стара Загора сме пред тях, в Бургас пък те са малко преди нас и това е. Питам къде в това изследване е аудиторията ни във Варна? Задраскана. В Добрич - задраскана, в Шумен - задраскана, в Русе, в Търново, Враца - също. Изследването, което ми цитирате, е пълна фалшификация. От 10 години се въведе корупционната социология и според това, какво искаш да прочетеш за себе си, е достатъчно да платиш малко повече на социологическите агенции и те стават страшно сервилни и услужливи.
Как тогава рекламодателите могат да се ориентират?
На рекламодателите им е ясно, че част от агенциите лъжат. Ако искаш, аз ще ти покажа други изследвания да видиш пък според тях на кое място е „Дарик”. За мен вдъхновители на корупционната социология са Кънчо Стойчев и Андрей Райчев и тяхната агенция. Те имат последователи, включително и конкуренти, които са харесали модела и продължават да го правят. Аз бях измислил един начин на отпор към тази социология, като се абонирах за всички изследвания. И когато рекламодателите идваха, казваха: „Абе, на тия не вярваме, дай другите!”. На тия другите пък не вярваха следващите и така… Тази година съм решил, че няма да работя със социологически агенции. И ако щат, да ме сложат на предпоследно място. За мен те са изключително некоректни. Хора, които са нечестни към хляба си. Когато се опитваш с цялото си 10-годишно поведение да покажеш, че в България имат успех хората, които морално следват принципите в бизнеса и честно си изкарват парите, поощряването на всички останали за мен е лицемерие.
А как ще коментирате твърдението, че радиостанциите се обезличават и че голяма част от слушателите не могат да посочат конкретно радио или радиожурналист, не различават радиостанциите като стил на звучене и дори не се интересуват от това коя радиостанция слушат в момента?
Съгласен съм с подобно твърдение. Може би с изключение на „Хоризонт”, „Дарик” и няколко по-силно изразени форматни радиостанции всичко друго звучи по еднакъв начин. А в радиожурналистиката няма имена, защото такава се прави само в „Хоризонт” и „Дарик”. Останалото в ефира са едни свирещи боксове и CD-плеъри. Подобна обаче е и ситуацията на Запад. Радиото се приема само като музика, много рядко като информация. Самият факт, че радиопазарът е безкрайно конкурентен и има голям брой играчи в него, води все пак до някакво качество. Смятам, че някои радиостанции, които са 15-и или 20-и в рейтингите, имат много стойностни неща в програмите си.
Не смятате ли, че за сивата икономика в радиобизнеса, за която споменавате в някои ваши интервюта, сте виновни и вие, водещите частни радиостанции?
Не ние даваме лицензите.
Не е тайна, че голяма част от станциите продават на безценица рекламното си време...
А как да попречим?
Имате медии за тази работа.
За мен появата на сивата икономика в медийния бизнес е опасна, защото самата медия е инструмент за въздействие върху много по-сериозни обществени кръгове, отколкото сивата икономика в една шкембеджийница например. „Дарик” спазва законите. При нас всичко се плаща не само по тарифи, които са респектиращи, но и със съответните добавени данъци и прочее. Значи ние сме заинтересовани всички да се съобразяват с този ред. „Дарик” е член на АБРО, а аз персонално съм първият президент на тази организация. Значи трябва да отидем да кажем на СЕМ или на КРС да спрат с безумието да дават повече лицензи. 33 радиостанции работят в София. Типично български феномен е, че нито една не фалира. Във всички източноевропейски страни разбраха, че има рекламен пазар, че той отговаря на, да речем, Х долара, и за да може да съществуват нормално и да си плащат честно данъците към държавата, е възможно да работят 5, 8 или максимум 10 оператори.
Как според вас може се ограничи този наплив от оператори?
Всички радиостанции - независимо дали са акционерни дружества, ООД-та или еднолични търговци, трябва да са задължени публично да си представят отчетите за приходите и разходите. Това може и законово да бъде решено, може КРС или СЕМ да го изискват. И когато някоя радиостанция има три години поред отрицателен баланс, просто спира да работи.
В скорошно интервю за „ТЕМА” водещата на „Дарик” Емилия Иванова сподели, че напоследък няма истински новини в България. Вие как мислите?
Радиото и въобще целият информационен бизнес е нещо, което всяка минута ти дава възможност да направиш някаква премиера. Затова радиото няма край, защото всеки ден се случват хиляди неща. Да не говорим, че радиото има тази изключителна привилегия да бъде най-бързата медия. Случва се някъде нещо и по мобилния телефон го съобщаваш моментално в ефир и го знаят всички. Не чакаш утре да го прочетеш във вестника. Не чакаш да дойде сложен и тежък снимачен екип от телевизията. От тази гледна точка радиото може би е най-модерната медия - заради скоростта, с която се развиват нещата. Затова смятам, че радиото е вечна медия. През 1942 г. в САЩ пишат некролога на радиото, когато се появява телевизията. То обаче не само не загина, но и в момента е един от отраслите на новата икономика, върху които се работи изключително и се инвестира много. Вече се работи в сферата на цифровото, на глобалното радио. Това са технологии, които позволяват в Пекин да слушат „Дарик радио” в реално време и на обикновен апарат.
Покрай 10-годишнината на „Дарик” сигурно сте направил равносметка на кариерата си досега…
Аз съм завършил право, но една от причините, за да избера професията на журналиста в моето младежко минало, беше усещането през 1985 г., когато завършвах, че държавата ни не е много правова. Тогава си казах, че каузата на справедливостта е много по-ефективно да се защитава от позицията на журналиста. Това беше изключително интимен, личен момент - защо в действителност, без да имам толкова голяма подготовка като журналист, аз избрах да работя в държавното радио. Не съм недоволен, защото дори в онези години имаше каузи. Имаше за какво да застанеш на някаква честна, човешка позиция.
Ще дадете ли пример за някоя кауза в България от 80-те години на 20 век?
Кауза е, като започнеш от елементарната имуществена делба между брат и сестра, която се точеше 20 години, присъщо на социалистическия съд, и стигнеш до каузата на това, че българинът е бил пионер в откриването на толкова много неща в 13-вековната история на страната. Той е съзидавал през тези векове и ние абсолютно късопаметно сме станали някакви комплексари, чакайки подаяние отнякъде. Спомням си, че бях направил едно много хубаво предаване в БНР за пионерството на българина. Това беше кауза, както беше кауза екологията, свободата на сдружаването. В средата на 80-те започнаха да се издават първите актове на Министерския съвет, които регламентираха, доста скрупульозно, началото на някаква частна предприемаческа дейност. Беше интересно време. В една тоталитарна държава да започнеш да говориш за капитализъм, но с други думи. Няма да забравя онзи мъж от кв. „Младост” в София, май Кленовски се казваше, той беше взел една баничарница и работеше там с деветте си деца. Това нима не беше кауза - този човек работеше и оцеляваше сам в онези години.
А сега какви са каузите?
Страшно много са и всеки ден трябва да бъдат повтаряни. Най-малката кауза, която смятам, че в момента трябва да бъде развивана и защитавана в публичното пространство, е, че трябва да излезем от идиотското летаргично състояние, в което чакаме нещо да се направи, някой да ни пусне нещо от горе. Всеки един от нас трябва да си направи неговия дом, да си изчисти снега на тротоара и тогава ще е чиста цялата улица. Ти самият трябва да осъзнаеш потребността да направиш нещо добро за себе си, за семейството си, накрая, разбира се, идва и държавата. Нима не е кауза в момента демографският срив в България? Мога да разбера хората с ограничени доходи, които не са в състояние да гледат повече от едно дете. Но не мога да приема тези, които принадлежат вече към средната класа, да останат с две деца. По-имотните българи трябва да имат 3 или 4 деца, защото те могат да ги възпитат добре, да ги образоват добре. Та каузите са страшно много и те в никакъв случай не са СДС, БСП или НДСВ. Страшно е това профаниране, че в момента едва ли не националната ни кауза е в парламента. Просто там има едни хора, на голяма част от тях не им знаем дори имената, които правят едни и същи неща. В същото време е факт, че вече тук-там има някакви български компании, които започват да се развиват по европейски стандарти, които искат да работят в страната си, да правят нещата си в България… Вече има някакви нормални хора, които освен за себе си и собственото си благо започват да мислят и малко по-социално. Започват да правят различни благотворителни дела. Започва да се изгражда нов, по-честен морал на чувството за общност на българите. Това са някакви наченки, които, ако не ги видим, ще бъдат погребани, зарити от поредната гейска история.
Как ще определите отношенията медии - власт при управлението на НДСВ?
В частните медии не може да става и дума за нарушаване на свободата на словото. Според мен няма собственик на радио, телевизия или вестник, който да не иска медията му да не се слуша, гледа или чете. От тази гледна точка по дефиниция не може да има забранени теми. Рефлексът на табутата единствено е останал в държавните медии. Мисля си, че воплите за свободата на словото идват само оттам. Всъщност вече дори и от държавните медии не се чуват, защото смятам, че от гледна точка на тези 10-12 години сегашните управляващи като че ли са най-толерантни към многопосочността на идеите, на критиките в обществото. И както се вижда, няма изпищял на тема цензура. Ако Иван Костов беше по-толерантен, срещу него сигурно нямаше да скочат, че е цензор. Ако Жан Виденов не беше наредил в държавните радио и телевизии да се говори за гражданина Симеон Борисов, Сакскобургготски никога нямаше да направи такъв фурор. Реакцията на хората винаги е следствие от някаква наложена рамка. Много е лесно изкушението да кажеш, че това или онова няма да мине. Това е изкушение за всеки властимащ.
Какво си помислихте, когато новите управляващи решиха да сменят Закона за радио и телевизия?
Помислих си: „Всяко чудо за три дни”. Ако ще правиш нещо, то го прави по-добро от съществуващото. Ако не, го остави така калпаво, защото, така или иначе, хората са свикнали. Не ги тормози с някакви нови инквизиции. Не че няма да се справим и с нов медиен закон. Лично аз доста хладнокръвно приемам нещата. Когато законодателят разбере, че законът сам по себе си е цел, той ще направи добър закон. Досега всички медийни закони, които са приемани, включително и това недоносче, което се върти в момента, са средство за някаква друга цел, но не знам каква. А и не ме интересува. Законът трябва да бъде цел. Това е сериозното и държавно отговорното. Ти правиш регламентация на основни обществени отношения. И този закон не само регламентира отношения в икономиката на страната, защото медийният отрасъл е икономически, но и регламентира обществените отношения в една много сложна социална сфера.
В каква посока ще се развива „Дарик радио”?
Един от проблемите на растежа е, че в рамките на 2-3 години радиото ще стигне тавана на развитието си. Радиобизнесът е ограничен - териториално, езиково, бих казал - дори манталитетно в аудиторията. Нека направим „Дарик” най-голямото и най-добре работещото, а оттук нататък ще предприемем други проекти. „Дарик радио” просто отива към тавана на възможностите си.
Значи ли това, че ще се откажете от радиото?
Не, разбира се. Все пак освен статиката на проекта, покриването на страната, той има и някаква динамика във времето. Ако вземете дори само националния лиценз, който получихме, той трябва да се упражнява през следващите 12-13 години. Много се надявам след 4-5 години „Дарик радио” да бъде една от 27-те национални радиостанции на Европейския съюз.