20 години по-късно: Евгений Бакърджиев: Махнах мавзолея от сърце, още ме поздравяват за това

20 години по-късно: Евгений Бакърджиев: Махнах мавзолея  от сърце, още ме поздравяват за това
20 години по-късно: Евгений Бакърджиев: Махнах мавзолея от сърце, още ме поздравяват за това / снимка: Sofia Photo Agency, архив

13 години след събарянето на мавзолея на Георги Димитров бившият вицепремиер Евгений Бакърджиев призна, че е премахнал тази сграда „от сърце". Бакърджиев гостува в рубриката „20 години по-късно" на предаването „Междуредие", където коментира събитията от 1999 г. и настоящите проблеми в старата десница.

„Депутатите или част от депутатите на Синята коалиция се превърнаха в някакви политически велможи, които независимо от своята партия, своята принадлежност и своето политическо ръководство, решават дали ще правят нещо или няма да го правят, за кого да го правят, за кого да не го правят. Конкретният случай с Петър Стоянов е фрапиращ", коментира Бакърджиев и допълни, че не става дума за симпатии към новото ръководство, а за правила и принципи. По думите му, ако депутатите са се самозабравили и са потъпкали политическите правила, те са получили и своята санкция.

Според Бакърджиев по-важното е новото ръководство на СДС да направи необходимото да води политика, която да приобщи хората, които подкрепят дясното и синята идея. Той обясни, че много би искал да види партията в следващия парламент, но сините ги чака много работа. Възможности има, хората ги има, десните са налични, въпросът е да бъде спечелено тяхното доверие, каза Бакърджиев.

„Премахването на мавзолея съм направил от сърце, не като административно задължение или политическо решение. Аз съм дълбоко убеден, че в християнска, източноправославна България такива капища, болшевошко-азиатски, с някакви мумии вътре, с цялата символика на болшевизма на Сталин, нямат място в съвременна Европа", каза Бакърджиев и изрази убеждението си, че мавзолеят не липсва на никого. Ето какво още каза той пред Дарик:

Няма как на едно от знаковите лица в старата десница, какъвто сте Вие, да не ви задам въпроса за това с какво чувство наблюдавате случващото се в СДС?

Разбира се, че човек, принадлежен към десницата, не би могъл да бъде безразличен към това, което се случва. И разбира се, че при всяко поредно сътресение има виновни, пострадали, причини, следствия. Темата е дълга, разбира се, но ако трябва с няколко изречения да сложим диагноза на това, което се случва, е,че според мен се осъществи едно разделение на властовите центрове, което е много тежко и болезнено за всяка политическа сила. Когато политическото ръководство е в един полюс, а отделно се сформира друг полюс на властта в партията, както сега се случи в парламентарната група. Много години, докато бях в СДС, сме правили огромни усилия, за да не се стигне до такова нещо и сме се опитвали и сме постигали резултат. Този път, колкото и да са малко депутатите от СДС, може би за това, че никой не ги контролира, може би за това, че времето, в което те присъстват в парламента, не изисква от тях нито усилия, нито отговорности, им даде възможност да изпълняват действия, които са забранени в политиката. Депутатите или част от депутатите на Синята коалиция се превърнаха в някакви политически велможи, които независимо от своята партия, своята принадлежност и своето политическо ръководство, решават дали ще правят нещо или няма да го правят, за кого да го правят, за кого да не го правят. Конкретният случай с Петър Стоянов е фрапиращ. Ако десницата има авторитет, който е останал с висок рейтинг, с най-високата позиция на държавник в България, с популярност и подкрепа в Европа и света, в международните организации и в международен план, това безспорно е Петър Стоянов с всичките негови добри и слаби страни като всеки жив човек, който си има преимущества и недостатъци. Но става страшно...

От всичко това, което казвате, разбирам, че по-скоро симпатизирате на позицията на ръководството.

Тук не става дума за симпатии. Става дума за принципи. Много е ясно и категорично. Има политическа воля и възможност СДС като автентична десница да предложи свой кандидат за конституционен съдия, изважда се най-тежката фигура, най-сериозната, най-авторитетната фигура, която влизайки в КС, има всички шансове да стане и председател на КС. И се намират трима, четирима, петима депутати, друг е въпросът кому дължат те да са депутати, защо, колко години са били около Петър Стоянов, колко години са били на софра покрай СДС и са получавали и получават доходите си покрай СДС, те казват „Ние няма да внесем тази кандидатура".

Аз мисля, че това не беше реакция срещу Петър Стоянов, а срещу Кабаиванов и политиката на „Раковска".

Ако говорим за принципи, става дума за кандидатурата на Петър Стоянов. Оспорен беше начинът, по който тази кандидатура им е предложена.

И договорена с ГЕРБ.

Чакайте да се разберем. Ако ще говорим за тези народни представители, които така реагират, нека да знаем кой от тях какъв е. Значи когато ГЕРБ има доминация в държавата, когато те имат заедно с други депутати мнозинство в НС, с чии гласове е избран Мартин Димитров за председател на комисията по икономика, енергетика и туризъм? С гласовете на ГЕРБ, разбира се. С чии гласове е избран Йордан Бакалов за председател на парламентарната комисия по петиици, жалби и правата на човека? С гласовете на ГЕРБ, разбира се. Иван Костов беше избран за председател на комисията по контрол върху ДАНС с гласовете на ГЕРБ, разбира се. Ваньо Шарков и Димо Гяуров, които скочиха, те са избрани за заместник-председатели на съответните комисии в НС с гласовете на ГЕРБ. Е, когато предлагат Петър Стоянов, за да бъде избран с гласовете на СДС и ГЕРБ, кое тук е непочтеното? Непочтено е поведението на тези велможи, които са забравили кому дължат отиването си там. Според мен това е липса на политическа принадлежност. И пак ще се върна - не става дума за симпатии, става въпрос за правила и принципи. Знаете ли мен за какво ме изключиха от СДС през 2001 година? Заради това, че след две поредни политически загуби на тогавашното ръководство на Костов, Екатерина Михайлова и Надежда Михайлова, аз поисках те да се оттеглят от ръководството, за да дойдат хора, които не носят негативи. Само за това мое предложение бях изключен. А сега за хора, депутати, които отказват да изпълнят волята на политическата сила, която ги е изпратила в НС, разбира се, че трябва да има санкции тук, никакво съмнение. Тъй че ако става дума за подкрепа на правилни действия, ръководството е в правото си и според мен това са верните действия.

Накъде обаче води това ръководство СДС? Към ГЕРБ?

Ето тук е важното продължение на разговора. Във всяко едно подобно люспене, във всяко едно изключване, във всяко едно цепене, разбира се, че има негатив и аз мисля, че добронамерените към десницата и СДС не могат да се радват на такива действия. Когато говорим за принципи, да, трябва да се подкрепи принципната позиция, но когато говорим за щетите, които се нанасят, те са големи. Аз още навремето, когато започнаха първите трусове по времето на Иван Костов, им казвах на моите колеги и приятели „Не го правете", защото всяко едно трошене, всяко едно отчупване е като чупене на пита хляб. С всяко едно отчупено парче падат безброй много трохи, които никога повече няма да се върнат. Това чупене, натрошаване и разпиляване, разбира се, че е лошо.

То не остана парче от хляба в старата десница.

Така е. И друг е въпросът защо така се случи и кой носи вината. Аз мисля, че всички са наясно. Но кое е по-важното в момента? Ако депутатите са се самозабравили и са потъпкали политическите правила, те са получили и своята санкция. По-важното за мен е новото ръководство на СДС да направи необходимото да води политика, която да приобщи не велможите от парламента, не тези, които си разнасят марковите дрешки по коктейли, а хората, които подкрепят дясното и синята идея. Това трябва да е политиката на ръководството на СДС.

Мислите ли, че посока към ГЕРБ и към евентуално партньорство със сегашните управляващи след вота догодина, би върнало, би придърпало сини симпатизанти?

Мисля, че СДС трябва да се яви самостоятелно на предстоящите избори. Трябва да има своя платформа за реализация във властта и ако ще влиза в коалиция с ГЕРБ или с други формирования, трябва да отстоява тази своя програма в това, което предлага пред хората в България. Не е логично СДС да партнира с левицата, естествено. Ако ще партнира с някого, трябва да партнира с десница. Кой ще влезе от десницата в следващия парламент, е въпрос на следващите парламентарни избори. Но вярното, което отново искам да подчертая, е, че новото ръководство на СДС трябва да прави политика. Подреждането на структури, подреждането на правилата в собствена парламентарна група, в отделните нива, в национален съвет, това е вътрешнопартийна работа, всяка партия си я върши. Хората подкрепят политика, подкрепят кауза, подкрепят нещо, което работи за тях.

От думите Ви разбирам, че смятате, че това, което предлагат хората на „Раковска 134", ръководството на партията, си струва и има шанс да върне част от загубеното доверие или да бъде подкрепено?

На мен не ми се иска СДС нито да потъне, нито да изчезне. Напротив. Нека да кажа, че седесар е принадлежност към кауза, а не към определена партия. Всеки един почтен седесар би искал доброто за дясното и СДС, въпросът е кой е готов да работи за това и по какъв начин да работи за това.

Вас търсиха ли ви между другото от новото ръководство?

Мен от всяко ръководство от 2005 година насам ме търсят. И Надежда Михайлова ме канеше навремето на разговори и на рождените дни на СДС, и Петър Стоянов впоследствие. И Пламен Юруков, и Мартин Димитров. Сега бях при новото ръководство в петък на рождения ден, отново бях поканен. Там видях страшно много приятели - от първите, от Йордан Василев от 1990 година, та до последните дни нови хора има. Разбира се. Но повече от 90-95 процента се знаем, заедно сме работили и в същото време много хора ми липсват, много хора ги няма. Това е емоция, но емоцията е много важна в политиката.

А те евентуално ще липсват на симпатизантите и членовете като лица. Не е вярно, че политиката е абстракция, тя е много персонално усещане.

Политиката е конкретика, конкретни хора, които имат конкретни ангажименти в обществото. Необходими са и авторитети, и ясни позиции по всичко това, което се случва в държавата.

Така, като погледнахте и видяхте СДС на този рожден ден, тези 23 години, виждате ли ги в следващия парламент?

Бих искал да ги видя. Чака ги много работа, ако искат и те да се видят в парламента. По-скоро въпросът е какво ще се изработи в следващите шест месеца. Възможности има, хората ги има, десните са налични, въпросът е да бъде спечелено отново тяхното доверие. Защото идвайки избори, започват да се появяват всякакви нови, по-нови, още по-нови партии и коалиции.

Ето сега и съюз „Единство" ще се появи.

Не, това със съюз „Единство" е несериозно.

В рамките на нова-стара Синя коалиция.

Какво значи пет или шест човека от СДС отиват при Иван Костов, който избяга от тези хора от СДС. Ако се върнем назад, през 2004-2005 година Иван Костов напусна СДС точно защото Надежда Михайлова стана председател. И той каза тогава нещо много ясно: „Това е мъртво тяло, това ръководство, тази председателка и тази партия са мъртви. Дъхът ще напусне мъртвото тяло. Ние правим ДСБ, защото сме духът". Е, защо сега, с мъртвото тяло ли ще се събира духът?

Дух и материя в едно.

Да, с мъртва материя. В политиката трябва да има и морал. Да се събират тези, дето разцепиха СДС... Много ясен е отговорът защо го правят. Вчера имах възможност да говоря, пазарувайки долу, пред нашия блок, една от жените казва „Търкулнало се гърнето, намерило си похлупак, те пак ще се намерят и пак ще е същото". Ами тогава за какво се разделяха, за какво бяха всичките тези сценки през годините? За да се съберат тези хора? Повярвайте ми там бъдеще няма.

Иска ми се да сменим рязко темата, като ви връщам към миналото с един аналог, за да коментираме днешната енергийна политика на властта. По-младите ни читатели сигурно не помнят за онова ваше посрещане през пролетта на 1998 година, след като подписахте с Рем Вяхирев договор за доставките на руски газ. Въпреки че тогава някои иронично говореха за онова посрещане с фанфарите, трудни преговори бяха и имаше пробив комуникацията Москва-София. Днес има ли основание да има фанфари около онова, което договаря властта с Москва?

Русия и отношенията на България с нея са огромна тема и в исторически, и в политически, и в икономически план. Има две залитания. Част от хората тръгват да слугуват на Русия така, както биха слугивали на всеки голям, силен и от когото зависи България, просто за да се чувстват лесно и добре. От другата страна, другото грешно поведение е да проявяваш политически бабаитлък, да тръгнеш да се репчиш на великите сили, за да обясняваш колко много зависи от тебе.

Сегашната власт как балансира?

В тези държавни и икономически отношения трябва да има баланс, политически и икономически интереси. Затова и ние през 1998 година успяхме, защото намерихме баланса без бабаитлък и без компромис, който България да направи. Напротив. Аз ще припомня, че тогава 1000 куб. м. газ струваха 98 долара, природен газ на Исакча, на границата с Украйна. След преговорите и след договора ни с Рем Вяхирев, в края на 1998 година горивото падна с цена до 66 долара на 1000 куб. м. Сега плащаме, до скоро плащахме близо 500, сега плащаме над 400 евро. Всеки може да направи сметката какво е отстъплението от постигнатото тогава. Разбира се, тук трябва да се добави поскъпването на петрола, промяната, която дават дериватите....

Обективни фактори.

Да, никакво съмнение. Но договорите, които ние подписахме, бяха валидни до 2010 година, а през 2006 година Румен Овчаров ги промени, предоговори ги и направи страхотна беля на България. Първо, гарантира на Газпром и руснаците транзита през България, който ние от 6 увеличихме на 19 млрд. като мощности и затова казвам, че намерихме общите интереси. Русия има интерес да прекарва огромни количества през България. Ние сме малък консуматор - 3-3,5 млрд. куб. м харчим за година. Докато ние имахме интерес, тези 3-3,5 млрд. са на ниска цена. И там намерихме плоскостта на интереса. Румен Овчаров гарантира до 2030 година транзита на руски газ до Гърция, Турция и изобщо до Балканите и до 2012 година преподписа договорите за доставка. Ето, сега те изтичат, направиха се нови договори, само че в това, което подписа Овчаров, цената стана три пъти по-висока. Тъй че като махнем международното положение и световния империализъм, Овчаров договори три пъти по-скъп природен газ от действащия договор и цени, които завари през 2006 година.

Това беше през миналия мандат.

Да.

Този мандат обаче, понеже се лашкаме между темите „Белене", „Южен поток", газа, как властта успява да намери онзи баланс да не залита?

Според мен е трудно. В началото нямаше ясна ориентация за големия шлем на Първанов. Това бяха няколкото проекта, които... Бургас-Александруполис, за който аз винаги съм казвал, че е нерентабилен за България и не бива да се развива този проект. „Южен поток", който излезе по-късно и който е паралелен на „Набуко". И разбира се, говорим за АЕЦ „Белене". Докато за Бургас-Александруполис сме категорични и тук отпадна проектът, тук правителството си свърши работата, „Южен поток" е интересен за България, той е полезен. Колкото повече тръби минават през България, толкова повече България печели от тях. Друг е въпросът, че не трябва да е само руски природният газ, а паралелен провод, който да бъде и за природен газ, и за петрол, по линията на коридор 8 е в интересите на България. Колкото до атомната централа, там бяхме свидетели на променливо поведение в годините. И ми се струва, че референдумът, който ще се проведе в началото на следващата година, ще бъде ужасно по български. Ние пак ще побългарим системата. Това ще е първият референдум, който ще проведе България и от сега ви казвам, че той няма никакво значение. Защото ако гласуват повече от 60 процента, тоест има резултат от този референдум, на отговора на въпроса „Вие за ядрената енергетика ли сте?" и да отговориш с „да", и да отговориш с „не", нищо не касае „Белене". Тоест казваме, че сме за ядрената енергетика, но това не значи „хайде да строим „Белене".

Даже мнозинството, представители на ГЕРБ открито говорят за седми блок в Козлодуй.

Точно така. И това е един добър проект. Това е възможен добър проект като алтернатива на „Белене". Ако обаче няма 60 процента участващи в референдума, което е най-вероятният изход, той не е валиден и пак не сме отговорили на никакъв въпрос, който не ни дава никакъв отговор, от който не зависи нищо. Тогава защо са нужни тези... Нали се сещате, че след един такъв референдум по всяка вероятност неуспешен, на втория хората ще кажат „Я, не ни губете времето" и толкова. И много по-лесни и ясни неща, за които трябва да се допитват до българския гражданин....

Мнозина казаха и за пушенето можеше да се направи референдум.

Ама, разбира се, че за пушенето има основание да се направи референдум и той е с ясен въпрос - да или не на този режим. Тук аз съм силно пристрастен. Спрял съм да пуша през пролетта на 1999 година, но не мога да приема, че ще ограничават половината от българското население. От къде накъде, кой ви дава това право? Има възможност да си ходят пушачите на едни места, непушачите на други места. Защо лишаваш половин България от право да ползва нещо, което се продава в магазините.

И се произвежда.

И освен че се произвежда и се продава, ние говорим за Европа, говорим за ценности, говорим за важни неща. Еми, преди месеци бях в Холандия. Там в кафенетата не се пуши, там се пуши марихуана узаконено, не цигари само. За каква Европа, която ни налагала такива забрани? Абсолютно несериозно.

Пазите ли си камък от мавзолея, сещате ли се за това място често?

Често минавам от там. Първо да кажа, че премахването на мавзолея съм направил от сърце, не като административно задължение или политическо решение. Аз съм дълбоко убеден, че в християнска, източноправославна България такива капища, болшевишко-азиатски, с някакви мумии вътре, с цялата символика на болшевизма на Сталин, нямат място в съвременна Европа.

Можехме да го направим някакъв музей.

Много хора говореха така, защото сигурно никога не са влизали или нямат представа какво представляваше мавзолеят. Мавзолеят, освен трибунката горе, на която се подреждаха Политбюро и ЦК на БКП, имаше вътре една камера, в която беше положена мумията и отдолу бяха техническите съоръжения. Там няма място нито за музей, то за изложба, нито за дискотека, нито за сладкарница, за нищо такова.

По-важното е, че отдолу имаше съоръжения, които ние тогава разговаряхме с ръководството на националната банка да предадем тези помещения за трезор на банката, тъй като те са в непосредствена близост. Всичко отдолу е консервирано, запазено е, за да може да се ползва. Ще припомня, че беше направен един цялостен архитектурен конкурс под ръководството на съюза на архитектите, камарата на архитекта, Столична община, Министерството на регионалното развитие, Министерството на културата и този архитектурен конкурс премиира седем работи, от които в шест се предвиждаше за решение за центъра, за ларгото на София, премахване на мавзолея. Тези неща някак са позабравени. И именно за да се промени центърът на столицата, беше премахнат мавзолеят. Аз съм убеден, че на никого той не липсва. Гледам там пролет и лято дечица, млади майки, усмихнати хора, приветливи лица и никой не тъгува за мумии и истории на болшевизма. Но не е довършено пространството.

Факт.

Градската градина по проект трябваше да бъде възстановена с нейната метална ограда, с нейните класически фенери, с подходите. Не се облагороди мястото и стои малко като спомен от бившия мавзолей, който част от болшевиките ги дразни, демократите не спират до ден-днешен да ме поздравяват. Повярвайте ми, в цяла България едно от нещата, за които ми стискат ръка, е „И браво за мавзолея!".

1999 година обаче беше и политически бурна. Имаше избори, които много изостриха напрежението. Тогава на вас ви се носеше славата на „синия изборджия". Цяла Северозападна България, ако не се лъжа, посиня след местните избори и даже влязохте с онази крилата фраза, че избори се печелят, най-грубо казано, с бой..

Да, това е битка, безспорно битка.

... и с пари.

Битка, точно така е.

От призмата на времето, мислите ли, че това беше добрият подход?

Ще ви кажа, че през 1999 година десницата в България постигна най-големия успех на местни избори. За първи и последен път тогава бяха спечелени не само Видин, Монтана, Плевен....

Май загубихте Варна тогава.

Тогава Надежда Михайлова отговаряше за Варна.  За да припомня само.

Добре.

Но какво беше спечелено? Беше спечелен за първи и последен път Кърджали. Шумен, Смолян, Хасково... Не говоря тук за градове, които са традиционно сини. Ние спечелихме невероятен успех, който никой никога не е повтарял и според мен няма да може да повтори. Освен София, Пловдив и останалите категорично сини градове. Повече от половината българи бяха управлявани от кметове от СДС и ОДС. Общинските съветници на ОДС за първи и последен път бяха повече отколкото на левицата в България. И знаете ли кое е парадоксът? Че точно след тези избори, след тази победа и след като през първите дни на декември буквално дни преди днешната дата ни поканиха в ЕС, тоест СДС печели изборите, а правителството постигна целите, които си е поставило - да получим покана за преговорите и членството в ЕС, точно резултатите от местните избори и резултатите от нашето управление беше смяна на кабинета и гонка, пълна сеч в политическите структури на СДС. Всъщност ако говорим за голяма, огромна вреда, която беше нанесена на десницата, тя започна от декември 1999 година.

10 от 16 министри.

Да, две трети и тримата вицепремиери. Без обяснение.

У хората остана привкус, че нещо не се казва.

Точно така.

Заговори се за корупция, но никой не изрече...

Петър Стоянов тогава каза една фраза „Иване, кажи си, те ще те разберат!". И знаете ли, че Иван Костов си каза, само че тогава медиите бяха много силно под негов контрол и влияние и когато на 27 март 2000 година на специална пресконференция Иван Костов каза „Направихме проверка на нашите министри", специално поисках да се каже какъв е случаят с мен, защото аз съм работил от сърце и не можех да допусна да витаят неясни обвинения в обществото. За Евгений Бакърджиев няма абсолютно нищо. Държа да кажа това. Тогава то не стана хвърката фраза, както „Иване, кажи си!", за да стане ясно, че Иван си е казал и че такова нещо няма. За съжаление. След мене дойдоха един министър Чачев, следващ министър Костадин Паскалев от БСП, Асен Гагаузов от БСП, Валентин Церовски от НДСВ, Плевнелиев....

От онова, което казахте, разбирам, че смятате, че началото на края на СДС беше тази 1999 година?

1999 година е фаталната за СДС, защото тогава започна разбиването на СДС и разбиване на управлението. Разбитото управление - вторият кабинет, който не беше вече на СДС и ОДС, в който имаше сума ти комунисти министри и заместник-министри, то доведе до загуба на следващите парламентарни избори, загуба на президентски избори и разпада, който днес за съжаление наблюдаваме. Дай боже, да успее синята идея да се изправи отново.