Българите наричат празника Еньовден (най-силния ден в годината, Деня на слънцето). Според народните вярвания на този ден "слънцето играе или трепти", когато изгрява. Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити.
Еньоведен се нарича още и Летен Свети Иван. Смята се, че Свети Иван се обръща към слънцето и си сменя кожуха, като моли за зима.
На Еньовден се извършва и ритуалът ладуване - момите гадаят с китки, за кого ще се омъжат. Прави се Еньова буля - избира се малко момиче, което се облича със сватбени дрехи и то изважда китките от "мълчаната вода", като всяка китка се нарича с определен жених.
Еньовден, според народния светоглед, е също и денят на всички кумове, кръстници и побратимени лица, за които духовната връзка е съществена и много силна.
Днес празнуват всички, които носят името Яна, Янко и техните производни.
