Авторът говори за книгите си пред препълнената зала на Славейковото школо и раздаде автографи на много тревненци и боляри
Великотърновката Албена Кръстева представи в Трявна най – новата книга на Нидал Алгафари „Любиш ли, ти Бог си!”. В препълнената с тревненци и гости от Велико Търново зала на Славейковото школо, Нидал Алгафари говори повече от два часа за своите книги, за посланията в тях и за нещата от живота. Тревненци и гостите от старата столица бяха първите, извън София, пред които бе представена третата книга на известния режисьор.
„Докосването до книгите за мен беше мирис на детство - вълшебни, магични, много човешки. Такива, каквито бяха приказките, които ми разказваха, а те изплуваха от най-дълбокото на сърцето ми. И в душата се чуе песен …..Далечна, позабравена, дето те кара да усетиш Бог в себе си. Може би, защото този спомен ни е отчувал. Гласовете са ласкави и неземни и ни отвеждат там, дето метличината се е съблякла на припека, а въздухът потреперва като севда, която бразди душата.”, по този поетичен и вдъхновен начин Албена Кръстева въведе присъстващите в света на романите на Нидал Алгафари.
„Чевръстите пръсти на автора те потапят в редовете, а там е дъх на окосена трева по хлад, в която росата е скрила чудесата на времето. И песента е все по-тиха и неземна, а влиза с огнени късове в душата ти. Препасваш този свят с магия, а ветрищата от къра те свестяват. Самодивски, думите сплитат косите, молитвите се превръщат в тревоги, които градят заслон за сърцето. Там, женската вселена е скрита в мъжките сълзи, дето сторват кръглото на мегдана, като броеница от отколешни мъниста! И надникне песента зад баира, като планински ромон, дето те натиска да приседнеш на обърнат камък, да съживиш чардаците и сбереш в стомните мълчана вода, та като я напиеш, да притихнеш в себе си. Пръстите на автора сресват душата, а думите бързат към други Души-Богове! А как страшно свикнахме да сме бедни на всичко това ! С тези книги, миналото ми се случи отново и Бог се усмихна в душата ми”, призна още Албена Кръстева.
”Любиш ли, ти Бог си” е третата рожба на известния режисьор след „Боже, защо Господ лъже?” и „Аллах, милост нямаш ли”. „Книгите не са теологични. В романите са описани различни и много красиви севди”, признава Алгафари. Показани са красотата и разнообразието на българските народни обичаи. Сред героите има попове, монаси, дервиши, богомили, нестинари.
Известният режисьор представя във формата на художествени романи развитието на християнството и исляма, провокира ни да се замислим за религиите и начинът им на употреба в съвременния свят, за корените ни и доколко познаваме обичаите и традициите на рода си.
Самият Алгафари твърди: „В романите описвам няколко страстни, нежни, различни и много красиви севди, които Господ наказва, но Бог закриля! За мен Бог е всеки един от нас и ние – човеците – можехме да обичаме безмерно, ако не бяха моралът, ценностната ни система и възпитанието ни, основани на властолюбието на религиите! Бог ни е създал по свой образ и подобие, без да изисква и очаква от нас нищо! Всички, присвоили си ролята на посредници между нас и Бога:пророци, апостоли, „духовници”, патриарси, имами, папи и шейхове, пък измислиха Господа по свой образ и подобие. Господ, който изисква, следи, съди и наказва. Създадоха му ангелска, дяволска и църковна йерархии за надзор над нас – душите, облечени в тела. Дадоха един на друг ключовете от рая и тефтера за праведност и греховност и правото те да решават кой къде ще отиде от човеците след края на земния им път! Забраниха обичта и любовта! А ние от тях имаме нужда! В книгата ми Любовта побеждава в името на Бога, въпреки Господ!"
netinfo
В романите авторът ни напомня и за места и личности, които разкриват силата на българския дух – Рилския, Бачковския, Преображенския и Троянски манастири, мостовете на Кольо Фичето. Роденият от смесен брак на българка и сириец режисьор признава, че е 150% българин. И за написването на книгите го провокирали уроците на дъщеря му. „Когато започнахме да търсим материали за историята и исторически личности се убедих, че за някои от тях информацията е твърде малко”, разказа пред присъстващите Алгафари. Той е убеден, че има имена от българската история, които заслужават много повече от няколкото реда в учебниците.
Всъщност, първоначалната идея на режисьора и бивш директор на БНТ била да напише сценарий за филм, който трябвало да се нарича „Мор”. Впоследствие решил, че днес няма как да се реализира мащабна продукция, защото почти не са останали места в България, които да не са докоснати от цивилизацията, а в киноцентъра отдавна се работи по други правила. Така съпругата му Мадлен Алгафари, която прочела написаното от него му предложила да напише книги, защото има добър изказ. И се родила първата книга, а след нея втората, и третата. Алгафари обеща, че ще има и четвърта. Героите му са много и различни и всеки от тях търпи развитие. Затова и страниците продължават да се множат.
Темата за религиите присъства в романите не с идеята за утвърждаване на една или друга религия, а по-скоро с размисъл върху налагането на догмите. Още първото заглавие обаче предизвикало проблеми с църквата. Алгафари признава, че умишлено е избрал провокиращо име на първата си книга, защото винаги е бил различен и малко скандален. И припомни, че е автор и режисьор на студентското предаване „Ку – ку”, включително на запомненото от всички предаване за АЕЦ – Козлодуй.
Чрез книгите си Алгафари се опитва и да опише реалния образ на чорбаджията, на богатия човек от онова време. Чорбаджиите са наричани изедници, но благодарение на тях са строени църкви, манастири, училища.
Авторът разказа и за своето отношение към народните песни и хора. В миналото народните носии са били различни. Всяка мома, докато е шиела носията си е влагала по нещо от себе си, различно цветче, шарка, елемент. Всички са били различни. Всяка се е опитвала да е по – хубава. Дори с едно различно цветче в косата - да се отличава.
Всички ние сме длъжници и на историята, и на традициите си. Като че ли не ги познаваме достатъчно. Дервишите например са прочути в цял свят. Но малцина знаят, че в нашата традиция е имало калушари – хора, които подобно на дервишите играят и се въртят около себе си. Това са били мъжки дружини, които са обикаляли по домовете и с характерния си танц са опитвали да лекуват хората. Всички тези теми също присъстват в романите.
Авторът ни пренася в един различен свят, едновременно близък и далечен, познат и непознат. Следваме героите и техните истории и се замисляме за традициите, историята, религията и още нещо...
В края на срещата Алгафари даде автографи на всички желаещи. А болярката, представила книгата в Трявна и направила презентации на първите две книги във Велико Търново обеща, че предстои представяне на третата книга и в старата столица
