100 години от завещанието на Димитър Апостолов Ценов се навършват днес. Със средства на родолюбивия възрожденец, търговец, акционер и предприемач е изградена Стопанската академия в Свищов. Роден на 27 декември 1852 г., в семейството на заможен свищовски търговец, Димитър Ценов учи първо в Свищов, а след това във Велико Търново и Кронщад (днешен Брашов – Румъния).
Голямото състояние, което е натрупал, той дарява за откриване и поддържане на висше търговско училище в родния си град. В писмото си до кмета на града Ценов пише: „Аз имах една мечта – да направя нещо за родния си град, в който захванах своето търговско поприще, и за българина, комуто изглежда предстои още много културна борба, додето ще може да постигне своята справедлива национална и човешка кауза”.
На 1 септември 1912 г. Димитър Ценов завещава на родния град цялата си собственост - пари, ценни книжа и недвижими имоти, оценени тогава на 5 млн. златни лева. Дарението на Димитър Ценов е второто по големина за развитие на българското висше образование, след това на братята Евлоги и Христо Георгиеви (6 млн. златни лева) за Софийския университет. В завещанието си Ценов изрично подчертава, че новооснованото училище трябва да бъде изградено по подобие на берлинското Ханделсхохшуле и да бъде напълно самостоятелно.
Дарителят надживява акта на завещанието си с цели 20 години. Живял целенасочено и почтено, Димитър Ценов скромно се оттегля в усамотение. Последните си години преживява в болницата на Червения кръст, за да не накърни средствата отделени за училището. Умира през 1932 г. и е погребан в двора на манастира „Св. Св. Петър и Павел” в Свищов. На 8 ноември 1936 г. в Наредба-закон, подписана от Цар Борис III, се записва: „Учредява се в гр. Свищов Висше търговско училище под името „Димитър Апостолов Ценов” с цел да дава теоретически и приложни знания по отделните клонове на стопанските науки”. Този ден се превръща в истински празник за Свищов, тъй като в присъствието на Царя, представители на правителството и много граждани е открито Висшето търговско училище. То започва своята работа с 11 преподаватели и 375 студенти, разпределени в два отдела „Финансово-административен и банков” и „Кооперативно-застрахователен”. Първият ректор на свищовското висше училище е проф. Димитър Бъров. Той е един от изпълнителите на завещанието заедно с академиците Георги Данаилов и Александър Божинов.
Първите занятия се водят в Търговската гимназия „Димитър Хадживасилев” и в салона на читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови”. Само за няколко години благодарение на умелото ръководство на училището се изгражда внушителна за времето си материална база – основен учебен корпус „ректорат” (1939 г.), жилищата за преподавателите, менза и кино за студентите (1940 г.). Идейният проект на сградата на ректората е дело на един от най-изтъкнатите български архитекти – Иван Васильов. Веднага след официалното откриване на сградата на 8.ХІ.1939 г. в нея започват учебни занятия. За изминалите над 75 години свищовското висше училище има повече от 120 000 възпитаници.
За активната си стопанска дейност и във връзка с неговото дарение за народната просвета Димитър Ценов е бил многократно награждаван с най-високи отличия - от княз Фердинанд, от цар Борис ІІІ, от немското правителство. През 1920 г. Общинският съвет на Свищов го удостоява със званието „почетен гражданин”, вторият почетен след генерал Драгомиров. В навечерието на вековния юбилей от завещанието на Дарителя, по инициатива на Академичното ръководство, излезе от печат летописна книга, озаглавена „Началото”, чийто автор е проф. Радко Радков – преподавател в Стопанска академия и също почетен гражданин на Свищов.
Изследвайки ръкописните протоколи на Академическия съвет, авторът проследява и представя историята на свищовското висше училище още от момента за дарителския акт на Димитър Ценов. В книгата той припомня и за сериозния принос на Димитър Ценов за изграждане стопанските основи на новоосвободена България. Свищовлията построява част от водопровода на София (2800 м), изгражда Артилерийските казарми, сградата на Девическия пансион, участва в строителството на жп линиите София - Перник, Мездра - Враца - Видин. Поддържа делови отношения и търговски връзки с фирми и дружества от Австро-Унгария, Германия, Франция и САЩ. Димитър Ценов се изявява и като изключително далновиден стопански деец. На него принадлежи идеята да се построи петролен склад и нефтена рафинерия край Бургас, но правителството не одобрява проекта (б.р. десетилетия по-късно там се издига Нефтохим- Бургас).
