Пиеса, изиграна от жени, но не само за жени. Това е новата постановка на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров”.
„Горчивите сълзи на Петра Фон Кант” е написана от “най-мразения и най-обичан драматург в Германия” – Райнер Вернер Фасбиндер, а на варненска сцена е поставена от режисьора актьор (или пък актьора режисьор) Стоян Радев (Ге. К).
Шест магнетични актриси разкриват сложни взаимоотношения, разказвайки за любовта. Единствено Любовта на сцената няма пол, макар че е между жени.
В ролята на ексцентричната модна стилистка Петра фон Кант е Веселина Михалкова. Петра плете отношенията си с останалите жени в своя живот, забърквайки истерично и екстравагантно, смешно и тъжно, карайки зрителите да се смеят, но и да плачат. И да остават с впечатлението, че Петра владее живота на всички около себе си, освен своя собствен. Тя е властна жена с хаотични чувства на любов и омраза към най-важните хора в живота й. Нарича ги „свине”, а само след секунди ги обича страстно. А свинете всъщност заемат важно място в пиесата или по-скоро в декора. Идеята за „свинското” присъствие е заради репликата „Слава богу, най-после и тази свиня умря” – възглас след смъртта на Фасбиндер, самоубил се само на 37 години.
Няколко години, след като поставя „Домът на Бернарда Алба”, също на варненска сцена, Стоян Радев отново залага на „женска пиеса”. Макар че на сцената има и мъжко присъствие - епизодично, но екзалтиращо. Това хрумване на режисьора обаче прави пиесата още по-женска.
Освен Веселина Михалкова, в „Горчивите сълзи на Петра Фон Кант” можете да видите още Даниела Викторова, Гергана Христова, Биляна Стоева, Теодора Михайлова, Славяна Иванова и Георги Христов.
Премиерата е утре – 16 януари, на Основна сцена на ДТ „Стоян Бъчваров”.
„Наблюдавам една жена точно толкова критично, колкото и един мъж... Намирам поведението на жените точно толкова ужасно, колкото поведението на мъжете и се опитвам да илюстрирам причините за това. Моето описание на тези взаимоотношения не е насочено срещу жените. То е честно... Жените са по-интересни от мъжете...Това аз не мога да променя...
Човекът е така направен, че се нуждае от другите хора. Но той не се е научил как да бъде заедно с тях.”
Фасбиндер
