Православната църква на 14 октомври почита паметта на Света Петка. Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век. Води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи , които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация. Цар Иван Асен II ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и досега.
Според легендата Света Петка се отдала на вярата едва десетгодишна, когато чула гласа на Христос. Цял живот тя помагала на страдащи, болни и бедни в йорданската пустиня. След смъртта й е погребана извън градските порти на родния й Епиват, край Мраморно море, а гробът й бил забравен. Но легендата разказва, че край него ставали чудеса - слепи проглеждали, сакати прохождали, а тежкоболни оздравявали.
Според народните предания от Петковден започва зимата, а топлото време си отива. От днес до Димитровден е забранено да се кроят, шият и плетат дрехи, защото се вярва, че който ги облече ще се разболее.
