Организацията на извозването на количествата пръст и транспортирането й до специализираните депа са изцяло за сметка на формация Лидер. По предварителни разчети на експерти кампанията по осигуряването на нормален достъп за археологически изследвания на комплекса ще струва около 30 000 лв. Средствата са изцяло осигурени от членове и симпатизанти на партия Лидер във Варна.
Общинското ръководство на партията планира следващата стъпка към превръщането на манастира в атрактивен туристически обект на територията на Варна да бъде изработването на улична регулация на района. За сметка на партията ще бъде поръчан и проектът за път до старините, за да станат те достъпни и за организирани туристически групи.
В момента в разчистените участъци на комплекса работят 18 студенти по археология от Великотърновския университет. Начело на младата изследователска група е проф. Казимир Попконстантинов.
Средновековният манастирски комплекс „Караач теке” (Текето на черните брястове) е открит през 1921 година на Франгенското плато от Карел Шкорпил. Негово е и предположението, че княз Борис І има нещо общо с манастира край Варна. Повод за това му дава откритият оловен печат, на който археологът разпознал лика на Михаил-Борис, както и старобългарски надписи. Той е от ранния вид печати, датиран от 899 г. Тогава князът напуска престола и се замонашва, предоставяйки престола на своя син Владимир Расате. И до днес тази хипотеза не е отхвърлена. Археолозите, които в момента работят на подновените разкопки се надяват проучването на по-големи площи от манастира да разкрият част от загатките му.
Откритият манастирски комплекс „Караач теке” се счита за феномен на средновековната българска архитектура. Той има впечатляващи размери и уникална планова схема, която няма аналог нито в българската, нито във византийската архитектура. Манастирът се включва в т.нар. Варненска огърлица. В нея влизат Варненският некропол, Аладжа манастир, манастирът в село Равна, Провадийско. Манастирският комплекс „Караач теке” се разпростира на цели 10 дка и е една от най-големите сгради от времето на Първото българско царство. Проучванията показват, че манастирът е бил създаден по предварителен план. В центъра на обширен двор е издигната голяма катедрална църква от т.нар. атонски тип. Храмът притежава обемисти полукръгли ниши от север и юг, където при молитва се е събирало цялото монашеско братство. Сградата е украсена със стенописи и монументална каменна пластика.
Най-важна се оказва сграда с внушителните размери 35 на 10 м. Вътрешността й е разделена от напречни зидове на 12 симетрично разположени помещения. Масивните стени дават основание на учените да предположат, че сградата е била засводена и е имала втори етаж.
Подобно на манастира в Равна при разкопките са открити над 30 железни стилуси (писала) и множество бронзови закопчалки за книги. Археолозите са сигурни, че е разкрит манастирският скрипториум. Той е с размери 40 на 10 метра, разделен с големи коридори. Заедно с него в огромната сграда са се помещавали библиотеката и училището.
До момента това е най-големият открит манастирски комплекс от времето на Първото българско царство.
