Днес с изненада и огорчение за втори път чух българският министър-председател да казва, че „Варна без магистрала „Хемус“ е едно село“. Първото, което искам да поясня за всички варненци е, че приоритет за ударното завършване единствено на магистрала „Тракия“ постави правителството на ГЕРБ начело с Бойко Борисов. Проектът за изграждане на магистрала „Хемус“ бе замразен именно от тези хора.
Никой няма право, особено след такава политика, да нарича града ни село. Затова има причини, които са на повече от хиляда години. Но ще спестя тази разходка във времето на министър-председателя и последователите му във Варна. Просто ще им припомня, че град Варна е дал на България писатели и поети като Антон Страшимиров, Милан Асадуров, Иван Бориславов, композитори и музиканти като Добри Христов, Георги Робев, Хайгашот Агасян, Ваня Щерева, актьори като Катя Динева, Сотир Майноловски, Христо Гърбов, Кръстьо Лафазанов, Мариус Куркински, Марин Янев, режисьори като Юлия Огнянова, художници като Борис Георгиев, Ванко Урумов, Иван Георгиев-Зъбата, спортисти като боксьора Даниел Петров, гребецът Свилен Нейков, автомобилният състезател Тодор Славов, боксьора Ивайло Маринов, футболисти като Божил Колев, Живко Господинов ...
Във Варна Стоян Бъчваров създава общинския театър през 1921 година, тук учи Никола Вапцаров в Морското машинно училище, тук завършва гимназия Дора Габе, тук живее Петър Дънов, тук преподават творци като Йордан Йовков и Николай Лилиев, тук учат такива като Кръстьо Раковски и Петър Слабаков.
Дълбока следа във Варна са оставили учредителите на книжовната дружина Харалан Ангелов, Кръстьо Мирски и Михаил Колони. За Варна са писали Константин Иречек, Иван Вазов, тук е работил археологът Карел Шкорпил. Един от най-емблематичните символи на Варна - Морската градина завинаги се свързва с името на чеха Антон Новак.
Във Варна работят и светила в медицината проф. Параскев Стоянов – чието име носи Медицинският университет във Варна, проф. Петър Алтънков, проф. Тотю Андреев, като проф. Темелков.
Със сигурност съм пропуснал стотици имена на архитекти, инженери, лекари, учители, учени, спортисти, художници, актьори, които са дали много на България.
Варна е градът дал най-старото обработено злато на света. Тук се провежда първият балетен конкурс, фестивалът „Варненски лято“, „Любовта е лудост“, джаз фестивал... Тук си дават среща умове и таланти от цял свят.
Този град никога не е бил село. И до него не са водили магистрали, за да създаде всичко това. Хубаво е и до тук да стига магистрала, но не смятам, че само така едно селище дава принос в националната култура, икономика, история и наука. Варна винаги ще бъде такъв град. Независимо от настроенията на някой властник или от неговата обща култура.
