Знамето на Старозагорското въстание от 1875 година, едно от малкото знамена в страната от преди Освобождението от турско робство, е първообразът на националния трибагреник.
Тази теза изказаха историците проф. Андрей Пантев и проф. Пламен Митев по време на кръгла маса на тема “Пътят към свободата“, организирана от Община Стара Загора и Регионалния исторически музей като част от програмата, посветена на 140-та годишнина от Освобождението на България.
Видеостена за шествието в Стара Загора на 3-ти март
„Като историк аз самият дълго време вярвах на разпространената трактовка, че съшитото в Браила през 1877 г. от Стилияна Параскевова знаме, е първообраз на националния ни флаг.
Колегите от РИМ преди години ни отвориха очите, като ни запознаха със съответните документи, свързани с възстановяването на оригинала на това знаме, на два пъти - през 1963 и последният път през 2012 г.
При тях очевидно стана ясно, че трицветният багреник, превърнал се в национално знаме след Освобождението, е тъкмо изработеното в Стара Загора от вашия авторитетен даскал Христо Куртев и то наистина заслужава признание като първообраз на нашия национален флаг“, каза проф. Пламен Митев.
Знамето на Стилияна: първообразът на националния трибагреник
Той поздрави колегите си от Регионалния исторически музей за усилията да възстановят знамето и популяризират идеята, позната досега само на ограничен кръг историци. „Много се надявам най-сетне да се каже ясно и категорично, че първообразът на националното знаме е именно знамето на старозагорските въстаници, направено през есента на 1875 година.“, добави проф. Митев. По думите му, истината все още се крие между редовете на националната научна книжнина и е слабо позната дори на специалистите.
Факелно шествие и тържествена заря-проверка за 3 март в Стара Загора
За да популяризират тази истина, двамата братя художници Димо Генов и Михаил Косев за два месеца създават реплика на знамето на Старозагорското въстание от изкуствена коприна в бяло, зелено и червено, с размери 110х130 см.
Лъвчето и кръстът с надписа „Свобода или Смъртъ" са нарисувани върху памучна тъкан по начина, по който го е сторил през 1875 година учителят по краснопис и член на някогашния революционен комитет Христо Куртев.
Оригиналът сега е част от постоянната експозиция на РИМ, подарен през 1907 г.
Тази теза изказаха историците проф. Андрей Пантев и проф. Пламен Митев по време на кръгла маса на тема “Пътят към свободата“, организирана от Община Стара Загора и Регионалния исторически музей като част от програмата, посветена на 140-та годишнина от Освобождението на България.
Видеостена за шествието в Стара Загора на 3-ти март
„Като историк аз самият дълго време вярвах на разпространената трактовка, че съшитото в Браила през 1877 г. от Стилияна Параскевова знаме, е първообраз на националния ни флаг.
Колегите от РИМ преди години ни отвориха очите, като ни запознаха със съответните документи, свързани с възстановяването на оригинала на това знаме, на два пъти - през 1963 и последният път през 2012 г.
При тях очевидно стана ясно, че трицветният багреник, превърнал се в национално знаме след Освобождението, е тъкмо изработеното в Стара Загора от вашия авторитетен даскал Христо Куртев и то наистина заслужава признание като първообраз на нашия национален флаг“, каза проф. Пламен Митев.
Знамето на Стилияна: първообразът на националния трибагреник
Той поздрави колегите си от Регионалния исторически музей за усилията да възстановят знамето и популяризират идеята, позната досега само на ограничен кръг историци. „Много се надявам най-сетне да се каже ясно и категорично, че първообразът на националното знаме е именно знамето на старозагорските въстаници, направено през есента на 1875 година.“, добави проф. Митев. По думите му, истината все още се крие между редовете на националната научна книжнина и е слабо позната дори на специалистите.
Факелно шествие и тържествена заря-проверка за 3 март в Стара Загора
За да популяризират тази истина, двамата братя художници Димо Генов и Михаил Косев за два месеца създават реплика на знамето на Старозагорското въстание от изкуствена коприна в бяло, зелено и червено, с размери 110х130 см.
Лъвчето и кръстът с надписа „Свобода или Смъртъ" са нарисувани върху памучна тъкан по начина, по който го е сторил през 1875 година учителят по краснопис и член на някогашния революционен комитет Христо Куртев.
Оригиналът сега е част от постоянната експозиция на РИМ, подарен през 1907 г.
