100 години и напред!
Това е девизът на най- възрастната казанлъчанка, която навърши своя век. Тихо, в компанията на близки и съседи. На хората, които цял живот тя е обичала и които сега пълнят мислите и дните й.
Христина Калчева Стоянова.
Родената в Енина на 30 октомври 1916 година бивша арсеналска работничка, днес ниже дните си така: ставане около обяд, закуска и обяд в едно, следобедна дрямка, малко телевизия, малко раздумка с дъщерята дошла си, за да се грижи за нея „чак от София", малко ровичкане в злобата на деня- политика, спорт и „какво пише по вестниците", вечеря, пак телевизия и така докъм оплунощ. На следващия ден колелото за баба Христинка се завърта в същия ритъм.
Това, което й тежи, от височината на нейния век, е фактът, че не може да ходи по Тюлбето. Там сякаш е хвърлен пъпът на остроумната и хитра окумуш енинка, с ведро чувство за хумор. Катерила стълбите и обикаляла из парка до 85 -та си година. Имала и дружки в тези си разходки, които отдавна не са между живите. Заради упорит Паркинсон сега и баба Христина не може да ходи там. Близките й не я пускат, а и краката й не я държат. Но пък желанието и духът са големи, спомените от годините по Тюлбето са толкова свежи, че само „пускаш" ключовата дума и баба Христинкак започва да нищи спомени и случки. Коя от коя по- весели. Или поучителни.
А че е жилава енинка столетницата Христиниа Калчева, личи не само по нелекия й живот, в който се редували лоши добри години, в който е преживяла загубата на съруг и син на млада възраст, а и по това, че напук на всичко не е загубила страстта си да го живее. Баба Христина не се оплаква. Никога.
Щом доживях дотук, трябава да го живея този живот. Навърших 100 и карам напред!, е ежедневната философия на столетничката.
Работила до 71 -та си година, като за това си време успяла да отгледа 4 деца, да ги изучи: двама от които с висше образование, две дъщери и двама сина. Да се радва на 6 внука и 5-тима правнука. Да си купи със заплаат апартамент и то на добро място и да го изплаща. С пенсия от 66 лева тогава и заплата.
Тази богата реколта в живота на баба Христина сега й дава сили и радост в него, макар да не довиди съвсем добре и и тежко да чува.
Това обаче не й пречи безпогрешно да чува „алото", което стои до главата й. И с рефлекса на следовател да надушва и телефонните измамници. Цели два пъти наглеците се опитвали да мамят баба Христинка, като последният път бил наскоро: Единият път пратила „болният си роднина" на пие чай, за да оздравее, вместо да му пусне пари от балкона, а другият път го навикала по телефонаи му, че като е „син на заможния йбратовчед" да иска пари от баща си. След този случай мошениците не посмели повече да безпокоят бойната баба.
За дълголетието си Христина калчева не дири обяснение: казва само, че обича плодове, особено ябълки и мандарини, пъпеш и круши, зеленчуци, мляко и зеле със свинко. Не отказва понякога и малко вино. Нито баница. Не лишава душата си от нищо.
Дори и от интригата на деня. И от 100 -те си години баба Христина се вълнува от политика. Може да изреди имената на дузина политици на прехода, част от тях дори не са от големите партии, но с характер и думи са оставили диря. Може да бъбри за това защо падна Орешарски, какво енаправил Румен Овчаров за енергетиката, колко бойна е Татяна Дончева, за младия Кадиев и за още куп герои на времето ни.
Гласува. Допреди 10-тина години. Оттогава не я държат краката до урната, но пък има мнение за ставащоот. Като това, че сега „Бойко разтури държавата". Надява се обаче да се наредят работите, щото иначе не било на добре.
В годините баба Христинка се е нагледала на какво ли не: на царската сватба и царската колесница, с която Борис Трети преминал в района, на първите години на военната фабрика, в която постъпва едва 16 годишна, в „Куршумното", при началник Григоров. Годината била 1932 година и цехът във фабриката бил първата месторабота на енинското момиче, завършило 7 клас. И досега баб Христина помни и може да разказва с технологични подробности от онова време за своята работа: как мерила и теглила куршумите, как ги нареждала в щайги. С особено умиление разказва за новогодишните вечеринки в цеха, на „дълга маса, с пасти и лимонада". Имало и танци и духов оркестър. Празник, който карал очите на тогавашното момиче да светят, по начина, по който светят и сега, при спомена за тези нови години. Имено във военната фабрика „Арсенал" столетничката среща и покойният си от години съпруга. Работник от Капсулното. Видели се на отиване на работа, срещите им били все отвъд портала, задиряли се и на хорото. Четири години изкарва Христина Калчева в „Арсенал" , но се поболяла от тиф и се наложило да напусне. По същото време се задомила и така арсеналската й одисея приключила. После работила основно в търговията . Продавала хляб, боза, сладкиши. Именно от тежките щайги с насъщния столетничката добил издръжливост и сила, която й помагали и в трудните й човешки дни.
В нелекия си живот обаче Христина си имала и своите моменти: и до днес обожава морето и тъгува по него. Обичала да ходи там всяко лято, с деца или без. Зради редовните й летни воаяжи съпругът й дори й лепнал прякорът „ Курортистката". За столетничката не са непознати курортите Слънчев бряг, Златни пясъци, Варна, Несебър, Созопол, където водела и децата. И Баните. Едно от любимите й места за релакс са баните на Овощник. Или в Павел баня. Носовете ни замръзваха в студа, но отивахме на баня, спомня си дъщеря й Стефка Иванова- арт аранжор и рекламист, оставил столицата, за да се посвети на грижи по майката.
„Скорпионският" нрав на баба Христина не търпял възражение и думата й на две не ставала. Тя била Генералът в къщи. Така я наричали и децата й, помежду си, които и до днес й имат респекта. Каже ли нещо „Генералът", така ще стане. Закон е, признава и сега столетникът без пагон.
Че има висок дух и житейска сила личи от начина, по който ниже спомени: за детството и баща си- старшина, който не познава, понеже се споминал, когато Тинчето била само на година. Но и сега са свежи спомените й, за майчините разкази за гюловия казан на старшината и начиинте, по които надхитрял бирника в село.
Столетничката няма кумири, но искрено жали, че не е могла като баба си на 90 години да пасе на ливадата козите. Краката и Паркинсонът й изневерили пет години по-рано. На въпроса: ако можеш да върнеш времето, на колко би искала да го спреш?", столетничката от Казанлък е категорична: на 80. Миг след това се поправя и мечтата става „на 85 години".
За сащисания слушател има уточнение: тогава можех да ходя на Тюлбето. Именно този парк й сега е нещото, което пълни очиет на бааб Христина с блясък. По начина, по който греели и когато ена любимата си оперета или театър. Другото й любимо място в онези години. Ако си на сърце дори може да ти попее куплета „ Тихо, събудихме дететот с нашата игра".
Жилавият й характер не веднъж създава глабоволия на порасналите й и пръснати по света деца: като случката, когаято на 82 баба Христина хваща влака, за да отиде на гости на щерката в София. Просто вдигнала телефона и уведомила. Подобни нейни „категорични изпълнения", станали повод и за още един неин прякор- „вагабонтката". На свой ред пък баба Христина има свое обяснение за дълголетието си: многото работа, чак до 71-та си година и упорството да държи ума си буден. За всичкото хубаво, което става край теб. Допреди година чела и вестници. С очила.
Когато преди 40 дни събрала на торта и почерпка за рожден ден родата, столетничката имала и друг трепет: дали ще дойдат и от кметството и какво да им каже, като я навестят. Дори си мислила и думичките. И сега очаква тези гости около Коледа и и си е наумила с какво и как ще ги почете и нарече.
А докато ги чака ще потъва в спомени за красивите си моменти в живота, сред които и „гезмето с безплатния билет: до Банкя, където в къщата, в която нощувала видяла „невероятна басмичка". Толкова красива и гиздава, че докато не я купила, не мирясала. Надиплила от нея с много любов и мерак една покривчица.
Много красота беше, казва бабата с живи очи, за която движението е живот и животът- движение.
Напред- назад, като нейния пъстър, нелек, но интресен и вълнуващ живот.
Цели 100 години.
