Малко знаем за 17 януари|DarikNews.bg

17 януари 2009 13:13

„Малко се знае за Освобождението на Сливен, почти не се говори на тази тема и съм сигурен, че много малко хора свързват датата 17 януари с това събитие”, каза в интервю за Дарик преподавателят в Професионалната гимназия по електроника и електротехника „Мария Кюри” Георги Георгиев.

„За нашето училище е чест да участваме всяка година в честванията. Опитваме се да запознаваме учениците с повече факти, защото освен донякъде медиите, почти никой не обръща внимание на празника. Самия факт, че на честванията на площада в Клуцохор, където през 1878 година сливенци посрещат руските войски, присъстват съвсем малко хора, освен официалнте лица, войниците, нашите ученици и тези от 2-ро ОУ „Христо Ботев”, уточни Георгиев.

„Още на 31 декември 1877 г. е подготвено завземането на важния и тогава голям град Сливен. Руските войски преминават Твърдишкия проход и завладяват Твърдица под предводителството на генерал Делингсхаузен, след това целта е да бъде пресечен пътя на отстъпващите войски на Османската империя към Карнобат и Айтос.

Нашата свобода не е подарена, защото в Освободителната война вземат участие и редица сливналии. Предния отряд на войските на майор Кардашевски се командва от сливенеца Коста Карадимитров. Голямо участие взема и видния слиенски войвода Панайот Хитов, който познава всяка тревичка в родния балкан и оказва на русите неоценима помощ с разузнавателни сведения и подготвени хора. Големия турски гарнизон, отстъпвайки извършва огромни безчинства. Била е запалена търговската чаршия, която тогава е била една от най-големите в България и са убити много хора, изклано е почти цялото население на новозагорското село Любенова махала. Ако върнем малко хронологията, при отстъплението си армията на Сюлейман паша и опита му да заварди прохода Шипка, прави изстъпления както в Сливен, така и в някои села. Почти на всяко дърво е обесен по един виден сливналия и телата са разлюлявяни като приветствие към пашата в една грозна процесия. В този смисъл бе повече от скандална идеята в подножието на Шипка да бъде издигнат паметник на Сюлейман. Това, разбира се не стана. С наближаване на Освобождението голяма част от сливенци се изселват в балкана, за да се укрият от безчинствата на отстъпващото турско население. Има две големи изселнически вълни от Сливен и околностите, като първата е по време на войната за освобождение на Гърция и похода на Дибич Забалкански, по късно към Бесарабия /днешните Молдова и Украйна/”, припомни дипломираният историк.