Няма загиващи общини в Шуменско, сочат данните от тазгодишното преброяване на населението в България, съобщават от Териториалното статистическо бюро. Област Шумен по този показател дели 13-то място с Враца, В. Търново и Смолян. Най-много - 22 са общините в Софийска област, която не включва столицата.
През 1956 г. населените места в нашия регион са разпределени в 35 общини, като най-голямата Коларовград, както е наименован тогава Шумен, включва само две селища - областния град и село Лозево. Населението в нея е 42 000, а Менгишево, която тогава е най-малка, включва само три села с общ брой на живущите в тях под 1800. Нормативът за създаване на нова община в България изисква население от минимум 6 000 души, но по данни от последното броене 60 общини, от общо 264, са под този праг.
Всички шуменски общини са извън граничната зона от 6 000 лица. Застрашени от попадане в нея са Никола Козлево и Хитрино. Най-голяма е шуменската, която по население заема 12-то място в страната с население от 93 649 души. В първата стотица попада и Нови пазар.
Шуменската води не само по население, но и по територия. Разположена е на над 652 000 дка, следвана от Върбица - близо 457 000 дка. Основната част от землищата са заети от земеделски площи. Населените места и другите урбанизирани територии обхващат най-голям дял в шуменско - близо 9%, Каолиновско и Преславско - над 6%. Центърът на седем от общините е град, като най-населен е Шумен (80 855), следван от Нови пазар (12 000) и Велики Преслав (7 694). При гражданите, на най-голяма надморска височина се намират живущите в Каолиново - 250 метра, а на най-ниска в Смядово (85 метра).
Икономически най-развита е шуменската община, където работят 72% от действащите предприятия в областта, в които са ангажирани 75% от лицата, наети по трудово или служебно правоотношение в региона. Всяка 13-та фирма от областта развива дейността си в Новопазарско, а всяка 16-та в Преславско. Преработващата промишленост е водещата икономическа дейност в 4 общини: Шумен, Нови пазар, Каспичан и Велики Преслав. Поминъкът в останалите е свързан предимно със селскостопанската дейност.
Членовете на общинските съвети в областта, които след броени дни ще предадат щафетата на следващите избраници, са общо 189. Близо 22% от тях са представители на шуменци. Всеки девети съветник е от Новопазарско и Каолиновско, а всеки 11-ти от Преславско, Венец и Върбица. Най-малко са избраниците в Каспичан, Никола Козлево и Смядово. Във всички общини мъжете имат категоричен превес, а Върбица и Хитрино са без дамско присъствие. Сред местните законодатели, всеки трети е във възрастовия диапазон между 40 и 49 години. Следва групата на тези между 30 и 39. В седем общини има и представители на младите, под тази възраст, но те са единици. Делът им е най-впечатляващ в Никола Козлево - близо 31 на сто. Най-слабо застъпени са хората с богат житейски опит, надхвърлили шест десетилетия: едва 15 души в цялата област.
Сред настоящите съветници висшистите надхвърлят 55%. Единици са тези без средно образование. Изненадващо е, че в законодателния си орган само три общини са включили юристи, докато лекари, инженери и икономисти има в състава на пет. От професионална гледна точка най-разнородни по състав са избраниците в Шумен, Велики Преслав и Нови пазар.
