Млада учителка в Костинброд, но от Завет, представя „Заедно в час“ в Разград в четвъртък
Млада учителка в Костинброд, но от Завет, представя „Заедно в час“ в Разград в четвъртък / netinfo
Как трябва да изглежда училището в 21. век и как заедно можем да работим за положителна промяна в най-важната сфера за успешно развитие на обществото в България - образованието. Това са основните теми на дискусията “Поведи промяната”, която ще се проведе на 22-ри февруари в Разград. Срещата е организирана от фондация “Заедно в час”.
“Заедно в час” е неправителствена организация, която работи за това всяко дете в България да има достъп до качествено образование, независимо от своя социално-икономически произход и населеното място, в което е родено. Фондацията подбира, обучава и подкрепя професионалисти от различни сфери да станат учители на ученици, които имат най-голяма нужда от мотивация. По програмата на организацията преподават над 160 учители в 12 региона на България. В момента тече кампания за набиране на нови участници, които да влязат в училище от септември 2018 г. 25 март е срокът за кандидатстване.
Дискусията в Разград ще се състои на 22-ри февруари от 18:00 ч. в конферентната зала на хотел „Cartoon“ със съдействието на “Младежки форум - 2001 Разград”. Поканени са всички мотивирани и ангажирани с темата образование хора, които вярват, че промяната в обществото зависи и от тях. “Заедно в час” иска да чуе техните идеи за това какво е нужно, за да може днешното образование да развива необходимите знания и умения у всяко едно дете.
В събитието ще участват учители по програма "Заедно в час", които преподават в региона на Разград, както и нейни възпитаници. В момента осем настоящи участници по програмата и един неин възпитаник преподават в четири училища в региона на Разград - в Кубрат, Равно, Разград и Ясеновец.
Присъствието на събитието е безплатно, но е необходима предварителна регистрация на http://bit.ly/2smo1sB.
Радослава Георгиева е една от участничките в дискусията. Тя е на 25 години, родена е в Завет, завършила средното си образование там, висшето специалност „Управление на проекти и индустриален мениджмънт“ – в Техническия университет във Варна. Живее в София, но преподава в СУ“Д-р Петър Берон“ в Костинброд. Разговаряме с нея няколко дни преди дискусията „Поведи промяната“ в Разград.
Какво те привлече в програмата „Заедно в час“, как реши, че искаш да работиш като учителка?
Спонтанно станаха нещата, но смятам да остана в училището, където сега преподавам, и след като приключи  програмата.
Как се реши на тази промяна – от техническа специалност към обучение на деца от основния курс?
Аз съм инженер икономист по образование, да, различни сфери са, но имах нужда от промяна - да сменя мястото и работата с нещо, което е смислено и в него има надграждане, исках да виждам резултатите от това, което правя. Попаднах на обява на „Заедно в час“, разбрах, че не е нужно да имаш педагогическо образование, а по време на обучението ти го осигуряват, и кандидатствах. Сега уча магистратура в Пловдивския университет, за да се чувствам по-сигурна в час, защото когато нямаш нужната специалност и подготовка е малко по-трудно да работиш с децата в класната стая. Минах три процеса на подбор, обучавах се в лятната академия на „Заедно в час“, където придобиваш увереност и през учебната 2016/17 г. влязох в класната стая.
Трудно ли беше в началото, как те посрещнаха децата?
Децата много се радват на нов човек, разпитват какъв си, откъде си, защо си там и когато се държиш както се казва „като със хора с тях“ и утолиш любопитството им, те са много благодарни. Отблагодаряват се с добро поведение увеличена любознателност, държат се като възрастни. С времето доста близки отношения си изградихме, за което много ми помогнаха и колегите, които бяха класни на тези класове. Те също бяха много щастливи, че има човек, с когото ще работят заедно. Много отворени за сътрудничество бяха и родителите, защото се радваха, че има човек който е там специално заради техните деца, не просто да идва на работа и да си отива като приключи работният ден. Така с общи усилия се получиха добре нещата. Работя с деца от 3-4 клас в занималня, първо пишем домашните, а след това имаме занимания по интерес, заедно избираме теми, които са им интересни.
Труден регион ли е Костинброд, където работиш?
По принцип „Заедно в час“ е програма, насочена към училища, които са в региони, в които има затруднения, или училищата са с ниски резултати от матури и външни оценявания, или има деца в неравностойно положение или е трудно да се намерят учители. В случая много от учителите са в предпенсионна възраст или са от доста време в училище и имат нужда от почивка. „Заедно в час“ работи в Костинброд от 6 години като партньорска организация, в този период са се подобрили резултатите от външните оценявания и продължават да се подобряват. Идеята на „Заедно в час“ е точно тази - да има дългосрочно развитие и въздействие.
Какво ще правиш, когато приключи ангажиментът ти от 2 години към „Заедно в час“?
За мен е важно да има надграждане, като започна нещо да имам ясна визия. Моята идея е не след две години да си хвана багажа, а заедно с друга колежка с идеи като моите, сме решили да останем в същото училище, за да може въздействието да е максимално ефективно и дългосрочно. А и всъщност доста ни хареса учителската професия.
Имаш ли поглед над други образователни системи освен българската, база за сравнение и подобрение?
Миналата година бях одобрена за един обмен в САЩ, имах възможност да посетя няколко типа училища. При тях също не е толкова розово положението, имат елитни и неелитни училища, нещо, с което се борим и ние, учителите от „Заедно в час“, защото всяко дете има право на качествено образование. От нас зависи какво образование ще дадем на децата, в Америка също учителската не е от най-желаните професии, все по-висока е възрастта, но това не оказва влияние толкова, по-скоро системата смазва учителите, не възрастта им. При нас според мен един от основните проблеми е разделението на елитни и неелитни училища, а стандартите са едни и същи. Независимо дали си в професионално или в средно училище няма диференциация на това, което си учил, всички за едно и също нещо са оценявани, независимо дали е учено или не до момента, и на външното оценяване и на матурите по един и същ начин е оценяването, а това което се предлага като материал и подготовка не е едно и също за всички.
Как ще мотивираш твои връстници и хора от Разградски регион да се включат в програмата „Заедно в час“?
Всеки човек, който смята, че образованието е от съществените пътища за реализация на един човек, има място в „Заедно в час“. Клиширано е, но е  вярно, че учителската професия е първата стъпка, за да съществуват останалите професии. Една от моите мотивации беше, че това, което не ми харесваше, докато бях на училище и съм искала да променя в начина, по който уча, темите, които се засягат да има свобода да бъдат по желание на ученика, мога да го променя сега. Имам възможност да го направя от другата страна, да слушам какво ги интересува учениците и заедно да правим стъпките към промяната, която е възможна. В крайна сметка всеки, които вярва, че от него зависи нещо да се промени, е добре дошъл в образователната система. Оттам тръгва всичко това, и ако ти наистина вярваш, че можеш да помогнеш дори на едно дете да си повиши оценката, да посещава по-редовно училище, да научи азбуката, да научи таблицата, ако вярваш, че можеш да го направиш с едно дете, то тогава според мен имаш място в училище, защото ще забележиш че може и с повече деца да го направиш.
Началното и средното ти образование са в Завет, какви са ти спомените, имаше ли любими учители?
Имам си няколко любими учители. Класният ми ръководител например беше такава личност, която го беше грижа за класа му. Всичко правехме с мисъл, казваше кое ни е важно и защо е важно, това се опитвам и аз да правя сега – обяснявам на децата това което учат къде ще им е полезно, това е от основните неща в ролята на учителя да обясни, че животът не приключва на прага на класната старя, а много извън нея.

Млада учителка в Костинброд, но от Завет, представя Заедно в час в Разград в четвъртък
netinfo