Първи ноември е посветен на делото на книжовниците, просветителите, на борците ни за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал - Паисий Хилендарски, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.
За първи път, Денят на народните будители се чества през 1909 година в Пловдив. От 1 ноември 1923 година, с указ на цар Борис Трети е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. е забранен.
На 1 ноември 1990 година, по идея на Общонародното сдружение "Мати Болгария " е подновено честването на Деня на народните будители - книжовници, светци, мъченици и герои на славното ни и драматично минало. Официалното отбелязване на празника се възстановява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители.
Не е тайна, че духовното просвещение на българския народ е дало така нужния тласък за учредяването и задвижването на национално-освободителното движение по родните земи. Във вече свободна България, както интелигенцията, така и масовият човек, са осъзнали подвига на възрожденските революционери и писатели, които са довели българите до осъзнаването им като нация и до твърдата решителност да се поведе и спечели борбата за независимост и държавен суверенитет.
За да изразят своята признателност, много от градовете и селата кръщават своите училища и читалища на заслужилите народни будители, за да се помнят и прославят имената им.
