В края на февруари, световноизвестният пианист Людмил Ангелов изнесе впечатляващ концерт с Плевенска филхармония. В програмата му бяха включени "Концерт за пиано и оркестър" No.5 от Лудвиг ван Бетовен и "Концерт за пиано и оркестър" No.2 от Фредерик Шопен.
Людмил Ангелов, определен като един от най-добрите интерпретатори на музиката на Шопен гостува в студиото на Дарик:
Маестро, Вие живеете вече над 20 години в Испания - какво Ви заведе там...тогава?
Може би същото, което би било и сега - липсата на особено добри перспективи за един класически музикант с амбиции да па постигне нещо като професионалист и с явното желание да завладее световните сцени. Това е нещо, което ще бъде доминанта в моя живот, ще ме ръководи в моите следващи стъпки.
От тези, наистина повече от 20 години в Испания 17 от тях бях преподавател в консерваторията в Толедо като от 2009-та преустанових тази дейност и все по - често съм и в България, поради това, че от няколко години водя голям майсторски клас в Нов Български университет и по този повод получих покана и звание като почетен професор в този универсиет и от началото на 2013-та фигурирам постоянно като преподавател там.
По този повод там имам голямото удоволствие да работя с може би най-талантливите млади български пианисти, което за мен е освен удоволствие и едно задължение, защото аз съм тръгнал от тук, бил съм възпитан в българските музикални учебни заведния и смятам, че сега на свой ред трябва да дам от опита и умениео си на младите български музиканти, защото те го заслужават.
Как изглежда днес според Вас България по отношение на професионалното обучение в музиката?
Според мен, България не е загубила от потенциала си и аз сега, работейки с тези млади хора мога да "се подпиша с двете си ръце".
Това, което е позагубено е добрата инерция, която беше набрана, казвам го без носталгия по политическата система, а заради това, което се случваше преди по отношение на развитието на класическата музика в България, а виждам че това се е позагубило и че държавната позиция по отношение на подкрепата и това, което трябва да се оцени по досойнство в създалата се традиция на класическата българска музика малко липсва.
Този проблем не е само български, защото глобалната икономическа криза удари света много лошо именно културата. Ясно е, че не е никак лесно и просто, нещата на държавно ниво да бъдат решени, но мисля, че поне малко повече чувствителност може да бъде проявена към проблема и да бъдат съхранени тези традиции, създадени с много труд от страна на самите музиканти както и на тази общественост, която ги е подкрепила.
Кой, освен държавата може да се включи в този процес?
В новите условия мисля, че е важно да се създаде почва за частнивя спонсор, който първо да бъде образован, да има интерес - нещо което е мисия на културните институции в България, които да привлекат и спечелят за каузата хора, които имат финансовите възможности и от друга страна, държавата да създаде услвията за да може едно такова спонсорство да получи необходимите данъчни облекчения.
Тези неща са решени например в САЩ. Там държавното участие в културния живот е много малко, но в замяна на това са създадени условията и идеята, че един успяващ бизнес трябва да присъста в културните събития, подкрепяйки ги и получавайки един чудесен резонанс на това, че присъства като спонсор на културни събития.
Как живее един музикант в Испания?
В Испания се живееше добре - в минало време. Сега нещата съвсем не са розови - много е трудно. Слава Богу, не ми липсат ангажименти, но съдейки по това, как са нещата наоколо, се вижда че те наистина не са съвсем розови. 25% от активното население в Испания са без работа. Тук са и проблемите и на хората, които остават и без дом, след като са поели задължения към банки, а не могат да ги изплащат и това е злободневната тема.
В Испания се създадоха платфоми в защита на хората, защото се оказа, че законите са създадени единствено в защита на банките.
Какво различно правите извън изпълнителската и преподавателската Ви дейност? Имате ли хоби?
Моето хоби също е свързано с музиката и аз от над 10 години вече се занимавам с колекциониране на партитурите на редки музикални произведения.
В резултат от тази идея аз съм член вече на едно общество от колекционери от световен мащаб. Ние кантактуваме чрез интернет и това са хора от най-различни националности като доста от тях дори не са музиканти. Интересното тук е, че ни свързва една обща страст - любовта към пианото и към непознатите шедьоври, написани за пиано.
Мисля, че за читателите на Дарик нюз е важно да се знае, че заедно със всичко това, което се слуша и ни е познато - всепризнатите гении в музиката като Моцарт, Бетовен, Бах, Шопен има безкрайно количество друга музика, която не е с по-лошо качество.
Подобно, както в популярната музика има хитове, но има култови групи например, които не са произвели нито един хит, а тяхната музика всъщност е много качествена.
Правя този паралел, за да бъде по-лесно разбран смисъла на едно такова колекционерство, което в последните две години вече намери и своето практическо приложение, благодарение на факта, че аз станах инициатор и организатор на един музикален фестивал в София, наречен "Пиано екстраваганца". Тематичната насоченост на фестивала изцяло покрива моята идея да бъдат пропагандирани забравените шедьоври на клавирната музика, както и на камерната музика с участие на пианото.
Смятам, че в изданията си от 2011 и 2012-та, фестивалът намери своето място в музикалния живот на България, а и мисля, че с уникалния си смисъл, това събитие е абсолютно ново и за света.
Имате ли идея, този фестивал да се разрасне в национален мащаб и в други градове в България?
За сега не, но разбира се ще бъде чудесно ако фестивалът получи своето развитие в повече градове, за да могат любителите на хубавата класическа музика и хората, които имат интерес да открият новото и непознатото да се докоснат до тези произведения, чрез музиканти, които са посветили част от времето си да научат такъв репертоар.
За нас музикантите е ясно, че свирейки Бетовен, Брамс, Моцарт имаме хляба в ръцете си и това е репертоара за цял живот. Но според мен, човешкият живот е твърде кратък за да си позволим лукса да свирим все едно и също и нашата мисия като изпълнители би трябвало да бъде и тази, да включваме и такава музика. Така, редом със световните шедьоври, публиката ще има възможността да чуе, а и да хареса и нещо различно.
Да поговорим за Шопен. Как изградихте отношението си към музиката на този композитор?
Преди всичко това е трудът който съм вложил в музиката на Шопен с цялата ми любов - това е моят предпочитан композитор. Изпълнявам неговата музика от много млад и съм отличен на Шопеновия конкурс във Варшава и съм участвал на почти всички големи Шопенови фестивали.
Не казвам това за да се изтъквам - просто това натрупване на опит и на години работа върху цялостното творчество на Шопен, тъй като аз съм наистина един от малкото пианисти в света, изсвирили на концерти, цялото творчество на един автор като Шопен, който е емблематичен за пианото.
Всичко това ме е довело до някакви заключения, до някакви задълбочени познания на неговата музика и на неговия стил.
В програмата на концерта Ви в Плевен е включен и Концерт за пиано No.2 от Шопен. Как бихте го определили?
Шопен е бил на 18-19 години, когато е написал концерта - възраст в която младият композитор е имал ясното намерение, че ще завладее света като пианист-виртуоз. Тогава всъщност той е написал двата си клавирни концерта, които са изпълнени с младежки устрем и пламенност. Същевременно тези два концерта са много повлияни от двамата идоли в музиката за Шопен - той е казвал, че неговите учители са всъщност Бах и Моцарт. През целия си живот, единствената партитура, която го е съпътствала върху пианото са Прелюдии и фуги от Й.С. Бах. От там той е черпел вдъхновение, идеи опит и е учел контрапункт.
Това е много класически мислещ човек и тези две първи негови големи произведения за пиано и оркестър са съчетание от младежки устрем, виртуозност и много ясно - по немски организирано писане на музиката. В тях няма място за този прекалено романтичен и свободен-"рубатен" Шопен, който ще се появи доста по-късно, когато той самият променя себе си...
