Среща – дискусия на тема “Местните медии и свободата на информация в България” се проведе днес в Плевен. Тя е организирана от програма “Достъп до информация”. Целта на срещата е да се запознаят практикуващите журналисти с възможностите, които дават правата по ползването на Закона за достъп до обществена информация както за целите на разследващата журналистика, така и в ежедневната работа при подготовката на публикации или репортажи. По време на срещата бяха представени тактики за успешно подаване на заявления за достъп до информация.
Своят дългогодишен опит в това отношение сподели Роже Флюгелс - съветник по въпросите, свързани със свободата на информация в Холандия. Той разказа за Законодателството в областта на достъпа до информация в неговата страна, което съществува от 1980 г., за разлика от нашето, което е едва от 2000 г., но сподели и че при нас нещата се развиват значително по-бързо. В България годишно заявленията, подавани с искане за някакъв вид достъп до информация, са около 22 000, докато в Холандия са едва 1 000, а за първите 10 години от съществуването на закона са били само 500. Около 70 държави по света в момента имат Закон за достъп до информацията, а самата Холандия е била сред първите 8.
Водещата в това отношение европейска страна се оказва Великобритания, където се подават около 2 400 000 заявления годишно, а като най-незаинтересовани се открояват Германия, Франция и Белгия, където заявленията за достъп до информация са не повече от 50 годишно. В случая обаче най-важното е не броят на подадените заявления, а успеваемостта на получения достъп, подчерта Роже Флюгелс, който сподели, че в Холандия тя е едва 15%. Трудностите произлизат и от факта, че времето за разглеждане и отговор на подобно искане при тях е 5 месеца и в повечето случаи се стига до съдебно дело, което удължава процедурата с година. Така че е много важно как точно и къде ще се подадат заявленията с искане за достъп до информация.
Има много различни тънкости, които холандският специалист разкри пред плевенските журналисти, подкрепяйки ги с интересни примери от собствената си практика. Той уточни, че е много важно да се избере правилната тема, по която ще се подаде заявление, да се пресметне правилно необходимото време и дали ще имаме нужда от тази информация след задължителните да речем 5 месеца. Също така от каква част от документа имаме нужда да получим достъп и куп други тънкости.
На срещата присъства и българският адвокат Кирил Терзийски, който сподели и своя опит / чуй в звуковия файл/.
По време на дискусията беше представен и документалният филм ”Медиите и достъпът до информация - Пет истории на разследващи журналисти”, между които беше и тази на Богдана Лазарова от Дарик радио.
