Алеко Иваницов Константинов е роден преди 156 години в град Свищов на 13 януари (1 януари стар стил) 1863 г. в семейството на видния свищовски търговец Иваница Хаджиконстантинов, а по майчина линия произхожда от голямата видинска фамилия Шишманови.
Учи при частните учители Емануил Васкидович и Янко Мустаков, в Свищовското училище (1872-1874) и в Априловската гимназия в Габрово (1874-1877). По време на Руско-турската освободителна война е писар в канцеларията на свищовския губернатор Марко Балабанов (1877).
Завършва средно образование в град Николаев, Русия (1881) и право в Новорусийския университет в Одеса (1885). След завръщането си в България, Алеко Константинов е съдия (1885-1886) и прокурор (1886) в Софийския окръжен съд, помощник-прокурор (1886-1888) и съдия (1890-1892) в Софийския апелативен съд. Два пъти e уволняван по политически причини. Работил е като юрисконсулт на Софийското градско управление (1896). До края на живота си е адвокат на свободна практика в София.
Алеко Константинов подготвя и защитава успешно хабилитационен труд на тема „Правото за помилване по повод на новия наказателен закон" (1896) с цел да стане преподавател по углавно и гражданско право в Юридическия факултет на Софийския университет. Посещава Всемирното изложение в Париж (1889), Земското индустриално изложение в Прага (1891) и Колумбовото изложение в Чикаго (1893).
Алеко Константинов развива активна обществена дейност. Той е училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество „Славянска беседа", на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет.
По негова инициатива се създава първото туристическо дружество в България като с изкачването на Черни връх на 27 август 1895 г. се поставя началото на организирания туризъм.
Още като студент Алеко Константинов проявява пристрастия към Петко Каравелов - идеолог на парламентаризма и демокрацията. Сътрудничи на основаното от него сп. „Библиотека Свети Климент". Той е член на Демократическата партия, водена от Петко Каравелов, участва в изготвянето на програмата, сътрудничи с фейлетони, пътеписи, дописки, статии в нейния орган в. „Знаме" от създаването му (1894).
Алеко Константинов започва писателската си дейност с поезия. Става известен под псевдонима Щастливеца, както се иронизира сам в едно от произведенията си, и е автор на ненадминати сатирични фейлетони и остра публицистка. Първият му запомнящ се текст е пътеписът "До Чикаго и назад" (1894), в който описва пътуването си до Америка и проследява цивилизационните разлики, като дава темпераментна картина на нравите.
Талантът му на хуморист и психолог проличава и в анекдотичната книга "Бай Ганьо", в която създава образ на герой, оспорван и до днес, но превърнал се в нарицателно име за различни проявления на човешкия и националния характер.
Алеко Константинов е автор на пътеписи за красивата българска природа, на разкази, както и на множество фейлетони. "Пази, боже, сляпо да прогледа", "Разни хора, разни идеали", "Страст", "Честита Нова година!" са емблематични за Алековия граждански патос и за тънкото му чувство за хумор, ирония и самоирония, които го правят четен и до днес. Превежда от руски и френски език.
Алеко Константинов е убит на 34-годишна възраст при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев.
