Еньовден е най-дългият и витален ден в годината, изпълнен с надежда и вяра в добрите сили на природата.Дните около Еньовден бележат средата на годината, когато слънцето достига зенита си. От този ден времето се "завърта на зима", или както казва народът ,"Еньо си намята кожуха и тръгва за сняг" Вярва се, че на Еньовден слънцето трепти,"играе" и който го види в този момент, ще бъде здрав през цялата година. Затова в миналото стари и млади са посрещали слънчевия изгрев по високите места извън селището.
През тази нощ и водата има лековита сила. Преди да тръгне на зима в нея се окъпва слънцето, в нея се къпят и всичките болести. Ако човек се окъпе с тях, те няма да му навредят. Затова за здраве всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата. Това е едно от обредните къпания през годината.
Това е нощ на билярките, магьосниците и житомамниците, най-потайната и мистериозна нощ през годината. Тогава всяка билка добива целебна сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва. Вярва се, че след Еньовден билките губят своята сила и не трябва да се берат.От набраните билки увиват венец, през който се провират всички, за да са здрави през годината.В него се вплитат 77 и половина лечебни, магьоснически, любовни и разделни билки, колкото са и болестите по човека.Еньовденският венец се пази до следващата година и с неговите билки се лекуват заболелите през година хора и животни..
През тази нощ билки берат и момите. Знае се, че момината китка има голяма любовна сила. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, тя има силата да привлича и омайва избранника на момата. В нея задължително присъстват моминските билки - божур, седефче, иглика, невен, босилек , ружа, здравец, а за да ги любят ергените, момите добавят още любиче, омайниче, лепка.
Родопите са един от районите в България с най-силна концентрация на растения, съдържащи биологично активни вещества. Заслуга за това имат подходящите почвени и климатични условия, но основната причина е друга. Планината заема стратегическо място за произхода и еволюцията на регионалната флора на Балканите. Тя се явява център на видообразуването и убежище на типични ранни флористични елементи на палеогена. Причините за това се крият в геоложката история на региона. През палеогена територията на Родопите е била залята от водите на топло море. Върхове им тогава са представлявали система от острови. Части от този архипелаг просъществували дълго време като суша и през последния ледников период от кватернернера те останали незаледени.
Така в Родопите са се запазили елементи от реликтовия компонент на флората, както и растения, съдържащи уникални биологичноактивни вещества. Влиянието на хилядолетната история на планинообразувателната система е изразено и в големия брой ендемични (165) видове. Не са малко редките и защитени растения, които имат находища в Родопите. В Червената книга на България са включени 763 вида, от които тук се намират 192.
