На 2 февруари православните християни отбелязват празника Сретение Господне. Според Моисеевия закон, на 40 ден след раждането на всеки първороден син в семейството, бебето е представяно пред Господа в Йерусалимския храм. Това направила и Света Богородица. На 40 ден тя занесла Иисус в храма.
По същото време там служил св. Симеон - един от 70-те преводачи на Стария завет от еврейски на гръцки език. Преданието разказва, че на него се било паднало да преведе онази част от пророчеството на Исая, където се казва, че девица ще зачене и ще роди син, който ще е Спасителят на света. Симеон решил, че ще е по-вярно, ако думата "девица" се замени с "жена". В тоя момент чул Божият глас, който му казал, че той няма да види смърт, докато не види това чудо и не вземе в ръцете си Спасителя. Така Симеон доживял до дълбоки старини. И в деня на представянето на Иисус в Йерусалимския храм, точно той го посрещнал и взел в ръце, затова и празникът се нарича "Сретение" - тоест посрещане, на Господа.
Тогава св. Симеон казал думите, които и до днес са част от богослужението и се четат по време на великия пост - "Сега отпускаш своя раб, Владико, според думите си - смиром, защото очите ми видяха спасението, което си приготвил пред лицето на всички народи и славата на твоя народ, Израиля". Заради събитието в храма св. Симеон се нарича също св. Симеон Богоприемец.
В българския народен календар е и Зимна Богородица, считана за покровителка на родилките и бременността. Поверието гласи, че през този ден не трябва да се работи, за да не се родят деца с белези. За здравето на децата, жените не се докосват до остри предмети, не цепят дърва, не режат конци и хляб. Характерно е и спазването на пълно полово въздържание. Друг пророчески обичай е месенето на питки, които трябва да е раздадат в две различни къщи. По това кой първи ще влезе в дома на този ден се гадае дали следващото дете ще е женско или мъжко.
По стар стил на 2 февруари е Петльовден- Ден на мъжката рожба и мъжкото начало, който се чества главно в източнобългарската етническа територия – от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. По нов стил се празнува на 20 януари. Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта, а на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден. Преданията разказват, че Петльовден е свързан и със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета и смела майка, която отказала да даде своя син.
По същото време там служил св. Симеон - един от 70-те преводачи на Стария завет от еврейски на гръцки език. Преданието разказва, че на него се било паднало да преведе онази част от пророчеството на Исая, където се казва, че девица ще зачене и ще роди син, който ще е Спасителят на света. Симеон решил, че ще е по-вярно, ако думата "девица" се замени с "жена". В тоя момент чул Божият глас, който му казал, че той няма да види смърт, докато не види това чудо и не вземе в ръцете си Спасителя. Така Симеон доживял до дълбоки старини. И в деня на представянето на Иисус в Йерусалимския храм, точно той го посрещнал и взел в ръце, затова и празникът се нарича "Сретение" - тоест посрещане, на Господа.
Тогава св. Симеон казал думите, които и до днес са част от богослужението и се четат по време на великия пост - "Сега отпускаш своя раб, Владико, според думите си - смиром, защото очите ми видяха спасението, което си приготвил пред лицето на всички народи и славата на твоя народ, Израиля". Заради събитието в храма св. Симеон се нарича също св. Симеон Богоприемец.
В българския народен календар е и Зимна Богородица, считана за покровителка на родилките и бременността. Поверието гласи, че през този ден не трябва да се работи, за да не се родят деца с белези. За здравето на децата, жените не се докосват до остри предмети, не цепят дърва, не режат конци и хляб. Характерно е и спазването на пълно полово въздържание. Друг пророчески обичай е месенето на питки, които трябва да е раздадат в две различни къщи. По това кой първи ще влезе в дома на този ден се гадае дали следващото дете ще е женско или мъжко.
По стар стил на 2 февруари е Петльовден- Ден на мъжката рожба и мъжкото начало, който се чества главно в източнобългарската етническа територия – от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. По нов стил се празнува на 20 януари. Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта, а на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден. Преданията разказват, че Петльовден е свързан и със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета и смела майка, която отказала да даде своя син.
