Много поверия има за предпазване от зло по време на „мръсните дни”, които според старите вярвания на българите, започват от Бъдни вечер и приключват на Йордановден, когато се свети водата. Това разказва известната габровка Розмари Казасова в публикация на сайта си - http://www.bg-magic.com.
„В този период от годината едно от най-страшните митични същества, което броди в селата и градовете е караконджо. То е известно и като караконджул. Това е странна смесица между прасе, вълк и още нещо (в зависимост от представата на отделните общности). Караконджо е същество, което е ниско, кривокрако и космато, ходи изправено на два крака, глупаво, но много злобно. В различните части на България, обаче, се срещат различни варианти на представата как изглежда съществото.
Според българските вярвания и обичаи е опасно за човека. Ако той излезе навън без предпазни средства, то може да скочи върху него и да го кара да тича през цялата нощ. От такава умора потърпевшият може да се разболее и дори да си отиде от този свят. Ако на някой му се наложи да излезе по тъмно през „мръсните дни” желязото, е това което предпазва. Ръжен, дилаф или маша вършат най-добра работа. Караконджо се страхува от желязото.
Над вратата на дома се слага празна пита от слънчоглед или от растението безстеблена решетка. Караконджо, според традициите, брои килийките им, обърква ги и започва отново.
Куче или коте, родени в събота, също предпазват от всички зли сили. В стари времена на много места в България пускали такова животно да обиколи къщата, двора и дори да излезе извън тях, за да избягат от него злите сили в „мръсните дни”. Там където живее куче-съботниче или коте-съботниче караконджо не може да има.
Скилидка чесън, нанизана на червен вълнен конец, прикадена на Бъдни вечер, носи здраве през годината и предпазва от злите сили през този период от годината”.
