«Докато Православната вяра се пази чиста, дотогава и народът ни ще бъде честит..."
Тези думи на Иларион Макариополски са произнесени на 16 декември 1872г. в Габрово, където избраният търновски митрополит се отбива на път за новия си престол. Духовният водач на «Българския Великден» отсяда за 6 дни в къщата на Станимирови на пресечката на Н. Палаузов и Опълченска. На архиерейското богослужение в храма "Успение Богородично" редом до владиката служат произведеният в иконом архиерейски наместник поп Стефан Станимиров и по-малкият му брат поп Рачо Станимиров - мой пра-прадядо. Двамата братя свещеници служат в храма общо повече от 48 години. Тук са кръщавани, венчавани и опявани поколения Станимирови. Винаги, когато идвам в Габрово влизам първо в храма Св. Богородица и минавам по изгладените от стъпките на предците ми стъпала. През отминалата страстна седмица със семейството ми участвахме в службите и имахме щастието да посрещнем Христовото възкресение в «нашата църква». Бяхме сред живата църковна общност на Цветница, останах силно впечатлен от дълбоката проповед на младия свещеник на Велики четвъртък, слушахме мъжкия хор на Разпети петък. Почувствах се у дома, за което благодаря! Изборите идват и си отиват, човешките ни страсти днес изглеждат жалки след време, но единството във вярата е вечно и непреходно.
Днес няма да пиша за политика. Вместо това искам да ви поздравя с вечния поздрав: Христос Воскресе!
Поздравявам на първо място моите опоненти и техните привърженици. Нека се гледаме в очите в добро здраве още много години!
Поздравявам духовниците и служителите в габровските храмове, които направиха пасхалната ни радост толкова тържествена!
Поздравявам моите приятели в Габрово, които ме подкрепят и ми дават сила!
Нека пазим православната ни вяра чиста, за да бъде народът ни честит!
Нито диктатурата, нито посегателството над собствеността, нито липсата на свобода са нанесли по-голяма вреда на българската нация, от четирите десетилетя държавен атеизъм. Не е случайно, че народът ни, който оцеля и запази здрав дух при петвековно друговерско иго, като че ли изгуби пътя си след пагубното време на безверието.
Оставени без вяра, хората загубиха духовен ориентир за добро и зло. Уважението към възрастните, състраданието, традициите и родолюбието бяха заменени от груб материализъм. Парите станаха всичко, а доброто и истината - относителни категории, които зависят от гледната точка. Резултатът е болен народ, чиито млади хора бягат, хората се лутат в безпътица и отчаяние, разделението и злобата раздират обществото, дори семействата вече не са каквито бяхе.
Ситуацията иглежда много тежка, но има основание за надежда. Мъдрият избор на Патриарх Неофит, все по-пълните храмове, при това не само на големи празници и появата на млади и вдъхновени свещеници са извори на такава надежда. Но има и нещо по-голямо:
Днес децата на бившите комунисти се венчават в църкви, внуците на онези, които някога гонеха хората от храма приемат св. Кръщение. В страшните години на червения терор атеистите оскверниха нашата църква, с кръвта на презвитера Елисавета Попандонова и събориха девическия метох в центъра на града... днес децата им идват сред нас в храма, прекръстват се неумело и палят свещ... Не се възмущавайте, а се радвайте, защото това е великата победа на Истината!
Христос Воскресе!
Няма политика, която може да извади народа ни от духовната криза, ако не се върнем към православната си вяра. Нека не забравяме, че когато бяхме горда нация, когато задружно побеждавахме врагове и трудности, на сабите ни пишеше «С нами Бог!»
Борис Станимиров, водач на листата на ДСБ-БДФ, N27
