Общинските предприятия, които се създават в Дряново имат не само социална насоченост. Община дава работа на местни жители. Наскоро Статистиката обяви, че в Дряново има сериозен спад на безработицата. Кметът на Дряново Мирослав Семов използва възможностите, които общинските предприятия дават, за да въздейства на този процес.
Г-н Семов, разкажете за идеята си да бъдат създадени две общински предприятия – „Зелено Дряново" и „Чисто Дряново", и каква е дейността на всяко от тях?
Преди няколко години, когато извършвахме дейностите с помощта на външни фирми, стигнахме до извода, че не можем да ги контролираме ежедневно. Имахме проблем от две страни. Гражданите „изсипваха” своето недоволство върху Общината, а самата тя не можеше да въздейства ежедневно, тъй като имаше едни рамкови договори. Те не конкретизираха в детайли ежедневната дейност на фирмите. Тогава възникна идеята да контролираме процеса и да му влияем във всеки един момент. Така се създаде първото предприятие – „Чисто Дряново, което след изтичане на договора с фирмата за сметосъбиране и сметоизвозване започна своята дейност. Решението беше на Общинския съвет. Оказа се, че това има много сериозен ефект, дейността се извършва от наши съграждани и другите директно могат да им поставят своите препоръки, да отправят забележки. Продължихме този процес и кандидатствахме по програма за социално предприемачество. Така създадохме второ общинско предприятие, което се занимава с озеленяването и разкрасяването на града. В началото на ноември „Зелено Дряново” започва своята дейност. В него ще работят наши съграждани.
Само контрол ли е в основата на създаването на тези предприятия? Ако те дават добър резултат, възможно ли е Общината да поеме и други?
Оказва се, че чисто икономически е много изгодно тези дейности да бъдат извършвани от Общината. Само от създаването на „Чисто Дряново” ние акумулирахме един голям финансов ресурс във вид на икономия. Парите са отивали към фирмите, които са изпълнители на дадената дейност. Сега те остават в Общината и с решение на Общински съвет може да бъде насочен към други дейности или да повлияе върху формирането на такса смет. От една страна хората са доволни, че работят наши съграждани, а от друга – реализираме финансов запас. Не е само контрол. Въпрос на сметки е, а нашите се оказаха верни. Сигурен съм, че ефектът ще бъде върху всеки един от нашите съграждани.
Как приемат идеите Ви съветниците в местния парламент на Дряново, как печелите подкрепа на отделните групи?
Понякога е много тежко. Решението за „Чисто Дряново”, например, мина на второ четене само с един глас повече. Намесиха се лобита от старо ръководство и чисто корпоративни, които защитаваха интересите на фирмата, извършваща до този момент дейността. Самата фирма беше доста агресивна в желанието си за срещи с различни решаващи фактори. Беше упражнен сериозен натиск, включително и върху мен. Сега всички съветници са доволни и отчитат, че общината се почиства много по-качествено. Ние заредихме навсякъде с нови съдове за смет, използваме обновени и добре рециклирани машини. Всички са доволни сега и отчитат ефекта.
Как обществото приема случващото се?
Обществото приема случващото се много добре. Преди да бъде създадено „Чисто Дряново” имаше желание тази дейност да се извършва от дряновски фирми. По-рано е имало предприятия – така наречените БКС-та, които са били ангажирани с дейността. В предишни времена те са закрити, а машините – разпродадени. Хората очакваха с носталгия дряновски фирми да работят и към тях директно да се изискват определени неща. Дряновци са доста по-комбинативни и инициативни в тази ситуация и ние се съобразяваме с тях. Реакциите ни са много бързи и това води до едно обществено удовлетворение. Вярвам, че хората ще бъдат още по-доволни като видят ефекта от работата на „Зелено Дряново”. Решихме да сложим такива имена на предприятията си, че да се усеща ангажираност към населеното място и да се указва какво точно върши едно общинско предприятие.
По този начин Общината играе роля и за спад на безработицата. Но не е ли по-скоро това въпрос на свободния пазар?
Общината също е субект на свободния пазар. Ние избираме с кого да работим, коя дейност ни е икономически изгодна и коя не. Основната роля за пазара на труда играят частните фирми, но Общината подпомага процеса на наемане на местни хора. Достигнали сме до ниско ниво на безработица и то е такова, е вече е трудно да убедим трайно безработни да се съгласят да бъдат ангажирани. Навикът им през годините е да използват държавата за социални помощи и да комбинират това с дейности на „черно”. Но Общината е субект на свободния пазар и има пълно право да се намесва, за да защити интересите на хората.
Г-н Семов, разкажете за идеята си да бъдат създадени две общински предприятия – „Зелено Дряново" и „Чисто Дряново", и каква е дейността на всяко от тях?
Преди няколко години, когато извършвахме дейностите с помощта на външни фирми, стигнахме до извода, че не можем да ги контролираме ежедневно. Имахме проблем от две страни. Гражданите „изсипваха” своето недоволство върху Общината, а самата тя не можеше да въздейства ежедневно, тъй като имаше едни рамкови договори. Те не конкретизираха в детайли ежедневната дейност на фирмите. Тогава възникна идеята да контролираме процеса и да му влияем във всеки един момент. Така се създаде първото предприятие – „Чисто Дряново, което след изтичане на договора с фирмата за сметосъбиране и сметоизвозване започна своята дейност. Решението беше на Общинския съвет. Оказа се, че това има много сериозен ефект, дейността се извършва от наши съграждани и другите директно могат да им поставят своите препоръки, да отправят забележки. Продължихме този процес и кандидатствахме по програма за социално предприемачество. Така създадохме второ общинско предприятие, което се занимава с озеленяването и разкрасяването на града. В началото на ноември „Зелено Дряново” започва своята дейност. В него ще работят наши съграждани.
Само контрол ли е в основата на създаването на тези предприятия? Ако те дават добър резултат, възможно ли е Общината да поеме и други?
Оказва се, че чисто икономически е много изгодно тези дейности да бъдат извършвани от Общината. Само от създаването на „Чисто Дряново” ние акумулирахме един голям финансов ресурс във вид на икономия. Парите са отивали към фирмите, които са изпълнители на дадената дейност. Сега те остават в Общината и с решение на Общински съвет може да бъде насочен към други дейности или да повлияе върху формирането на такса смет. От една страна хората са доволни, че работят наши съграждани, а от друга – реализираме финансов запас. Не е само контрол. Въпрос на сметки е, а нашите се оказаха верни. Сигурен съм, че ефектът ще бъде върху всеки един от нашите съграждани.
Как приемат идеите Ви съветниците в местния парламент на Дряново, как печелите подкрепа на отделните групи?
Понякога е много тежко. Решението за „Чисто Дряново”, например, мина на второ четене само с един глас повече. Намесиха се лобита от старо ръководство и чисто корпоративни, които защитаваха интересите на фирмата, извършваща до този момент дейността. Самата фирма беше доста агресивна в желанието си за срещи с различни решаващи фактори. Беше упражнен сериозен натиск, включително и върху мен. Сега всички съветници са доволни и отчитат, че общината се почиства много по-качествено. Ние заредихме навсякъде с нови съдове за смет, използваме обновени и добре рециклирани машини. Всички са доволни сега и отчитат ефекта.
Как обществото приема случващото се?
Обществото приема случващото се много добре. Преди да бъде създадено „Чисто Дряново” имаше желание тази дейност да се извършва от дряновски фирми. По-рано е имало предприятия – така наречените БКС-та, които са били ангажирани с дейността. В предишни времена те са закрити, а машините – разпродадени. Хората очакваха с носталгия дряновски фирми да работят и към тях директно да се изискват определени неща. Дряновци са доста по-комбинативни и инициативни в тази ситуация и ние се съобразяваме с тях. Реакциите ни са много бързи и това води до едно обществено удовлетворение. Вярвам, че хората ще бъдат още по-доволни като видят ефекта от работата на „Зелено Дряново”. Решихме да сложим такива имена на предприятията си, че да се усеща ангажираност към населеното място и да се указва какво точно върши едно общинско предприятие.
По този начин Общината играе роля и за спад на безработицата. Но не е ли по-скоро това въпрос на свободния пазар?
Общината също е субект на свободния пазар. Ние избираме с кого да работим, коя дейност ни е икономически изгодна и коя не. Основната роля за пазара на труда играят частните фирми, но Общината подпомага процеса на наемане на местни хора. Достигнали сме до ниско ниво на безработица и то е такова, е вече е трудно да убедим трайно безработни да се съгласят да бъдат ангажирани. Навикът им през годините е да използват държавата за социални помощи и да комбинират това с дейности на „черно”. Но Общината е субект на свободния пазар и има пълно право да се намесва, за да защити интересите на хората.
