Използването на натурални продукти във все повече дейности от човешкия бит стана популярно през последните години. Сякаш хората осъзнаха, че природата им дава всичко, от което се нуждаят и ако знаят какво и как да правят, могат да постигнат хармония. Да вземем например заниманията с дърво. Не е необходимо човек да е професионалист. На кой не му се налага да обнови интересна стара маса или стол – толкова ретро, че придава арт атмосфера в помещението?
38 специалисти от различни професии се потопиха „В света на Старопланинската архитектура” (СНИМКИ)
Валентин Василев предлага една рецепта за финално покритие на повърхността. Той се занимава професионално със създаването на натурални продукти за обработката на дървен материал и беше един от лекторите по време на образователната програма „В света на Старопланинската архитектура”, реализирана от музей „Етър”, сдружение „Мещра” и Камарата на архитектите в България.
Необходимите продукти за натурално финално покритие на дървена повърхност са ленено масло, прополис е борово масло.
Валентин Василев съветва лененото масло да е светло. Обяснява, че в тъмното има примеси. За прополиса е обратно – подбира се тъмен, най-добре зеленикав. За боровото масло, познато на доста хора и като боров терпентин, Василев припомня, че България е един от производителите му до 90-те години на ХХ век. Вмъква, че този добив е спрян по екологични причини, но не може да си обясни какво екологично има да оставяш смолата да тече по дънера на дървото, вместо да я събираш. Става въпрос за световен бизнес, от който се реализират милиони.
Един младеж открива архитекта в себе си чрез строителните техники на миналото
Приготвянето на финалното покритие става на водна баня. За битови нужди Валентин Василев просто ползва млековарка. Изсипва се лененото масло, около половин литър, а след това и прополиса – към 164 грама. Разбъркването става бавно, като се внимава сместа да не опръска човека. След стапянето на восъка се добавят около 100 грама борово масло.
Лененото масло и прополисът не пропъждат дървоядите, но боровият терпентин – да. Сместа се сваля и се оставя да изстине, като се внимава да не се намокри. Водата я поврежда.
Христо Тоцев – майсторът на суха каменна зидария (СНИМКИ)
Сместа се нанася с четка по дървените повърхности, които разбира се са предварително изчистени. Тя позволява да се запази естествения цвят. След като изсъхне, може да се полира. Това покритие се обновява през известен период от време, в зависимост от влиянията на околната среда.
38 специалисти от различни професии се потопиха „В света на Старопланинската архитектура” (СНИМКИ)
Валентин Василев предлага една рецепта за финално покритие на повърхността. Той се занимава професионално със създаването на натурални продукти за обработката на дървен материал и беше един от лекторите по време на образователната програма „В света на Старопланинската архитектура”, реализирана от музей „Етър”, сдружение „Мещра” и Камарата на архитектите в България.
Музей Етър
Валентин Василев съветва лененото масло да е светло. Обяснява, че в тъмното има примеси. За прополиса е обратно – подбира се тъмен, най-добре зеленикав. За боровото масло, познато на доста хора и като боров терпентин, Василев припомня, че България е един от производителите му до 90-те години на ХХ век. Вмъква, че този добив е спрян по екологични причини, но не може да си обясни какво екологично има да оставяш смолата да тече по дънера на дървото, вместо да я събираш. Става въпрос за световен бизнес, от който се реализират милиони.
Един младеж открива архитекта в себе си чрез строителните техники на миналото
Приготвянето на финалното покритие става на водна баня. За битови нужди Валентин Василев просто ползва млековарка. Изсипва се лененото масло, около половин литър, а след това и прополиса – към 164 грама. Разбъркването става бавно, като се внимава сместа да не опръска човека. След стапянето на восъка се добавят около 100 грама борово масло.
Лененото масло и прополисът не пропъждат дървоядите, но боровият терпентин – да. Сместа се сваля и се оставя да изстине, като се внимава да не се намокри. Водата я поврежда.
Христо Тоцев – майсторът на суха каменна зидария (СНИМКИ)
Сместа се нанася с четка по дървените повърхности, които разбира се са предварително изчистени. Тя позволява да се запази естествения цвят. След като изсъхне, може да се полира. Това покритие се обновява през известен период от време, в зависимост от влиянията на околната среда.