Един младеж, търсещ себе си като професионалист, се потопи във възрожденската атмосфера на музея „Етър”. Иван Димов е от София и определя себе си като „завършил архитектура”. Все още не казва, че е архитект, тъй като му престои да изгражда умения чрез натрупване на практически опит.
„Мисля, че ще дойде момент, когато ще мога да кажа, че съм архитект, но дотогава ми предстои да натрупам опит, да вложа време. Така човек израства”, споделя Иван Димов, един от участниците в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура”, проведена в музей „Етър”.
Младежът се вглежда в сградите и открива една история, която не бива да бъде забравяна. Всъщност разбирането на Иван Димов е, че традициите изчезват от съзнанието на съвременните хора. Впечатлението му се оформя от обстановката в столицата, където живее и където липсват стари архитектурни обекти. По време на обучението той с удовлетворение установява, че стотици хиляди хора посещават всяка година „Етър”-а, за да съхранят в сърцата си историческото минало на българите.
Музей Етър
Въпреки това, Иван Димов има свой критичен поглед върху ситуацията. Смята, че много от хората обичат такива места като един вид атракция. Отдава го на комерсиалното време, в което живеем.
„Да се вгледаме в детайлите. Може би да си „откраднем” някаква идея. Да използваме тези неща, да ги сътворим и за себе си. Под такава форма разбирам истинския интерес към миналото. А това липсва.”
Като архитект Иван Димов не би използвал директно възрожденски стил, но би го вплел в една съвременна сграда. Би го направил видим, един вид контраст в самата постройка.
„Ако разгледаме една сграда от „Етър”-а на части, всяка може да бъде използвана. Долу е сухата каменна зидария, по-нагоре характерната замазка, след това има покрив с каменни плочи. Създавайки съвременна сграда с елементи от традиционната възрожденска архитектура, бихме сътворили нещо много сполучливо”, смята бъдещият архитект.
В студентските си години Иван Димов преминава обучение по такава архитектура. Вижда, че за много от другите младежи това оставя следа и те добавят още знания. При него този момент идва сега. Той има желание и намерение да реализира практически това, което научава. Част от усвояването на умения е образователната програма „В света на Старопланинската архитектура”.
Иван Димов участва в обучението за стари строителни техники и технологии като истински откривател. Никога не е живял в къща от Възраждането. Казва, че не знае какво е чувството и дали един съвременен човек би усещал удобство. Познава архитектурата от външни наблюдения, които прави, разхождайки се из старата част на Ловеч – родния град на неговия баща.
Иван Димов
Младежът вярва в по-дълбокото вникване в един обект. Част от обучението в програмата включва последното покритие с природни материали върху дървени части от стара постройка. В повечето случаи в наши дни се поставят бои и лакове – химически материали, в които има токсини и които не дават толкова дълъг живот на дървото. Всъщност да използваш покрития, направени от растения и в много малко случаи с животински продукти, не е нито по-трудно, нито по-скъпо. Става въпрос за едно знание, забравено в съвременността, което някои хора искат да възстановят. Образователната програма „В света на Старопланинската архитектура”, реализирана от сдружение „Мещра” и музей „Етър” е един от пътищата за това.
