Габровецът Игнат Гишин е основател на Военноморска база в Бургас
Игнат Гишин
/
Личен архив на Пенка Ненкова
През 2018 г. се навършат 30 гoдини от смъртта на габровеца Игнат Колев Гишин – основател и първи командир на Военноморска база - Бургас.
Той е роден на 4 март 1907 г. в с. Лютаци (дн. квартал на Габрово) в семейството на Мария и Кольо Гишин. Информацията относно неговите ранни години е твърде оскъдна и се добива най-вече от спомени на неговите близки. Първоначално учи в училището в с. Недевци, впоследствие завършва Априловска гимназия. През 1924 г. постъпва в Машинното (Морско) училище във Варна, което завършва през 1927 г. с множество награди и отличия.
Неговата кариера като военноморски офицер преминава последователно през морската бригада - 1931 г., морската учебна рота – 1934 г., торпедоносния дивизион 1935 г., учебения кораб „Камчия“ – 1936 г., крайбрежната наблюдателна рота - Бургас – 1937 г., флагофицер е в Черноморската флотилия – 1939 г., командир на торпедоносец – 1942 г., командир на пристанищната рота в Дедеагач – 1942 г., временен командир на Беломорския флот 1944 г., временен командир на военноморска база - Бургас – 1944-1946 г.
На 15 декември 1944 г. Игнат Гишин, който дотогава е командир на морската дружина в Дедеагач докладва, че е сформирал военноморска база Бургас от разформирования Беломорски флот: „Донасям, че от 15 този месец установих щаба на Беломорския флот от град Кавала в град Бургас, като формирах „База Бургас” със следните поделения: техническа служба, домакинство и пристанищно военно комендантство гр. Бургас, 26 граничен участък, Минна дружина, Специална дружина и лечебница в гр. Созопол. Моля да се отдаде заповед за сменяване на гарнизона.“ Подпис на капитан – лейтенант Игнат Гишин.
Изтеглящите се от Беломорието български военноморски части пристигат в Бургас заедно с техническото и навигационно оборудване на своите кораби, които са предадени на гръцките власти.
Със Заповед № 48 от 1 февруари 1945 г. на командира на Черноморския флот е определен щатът на база Бургас, както следва: Щаб с домакинство и лечебница, минен дивизион с една миннозаградна и една миночистачна, специална дружина с телефонно – строителна телеграфна рота и прожекторно-водолазна рота, 26 –ти граничен участък с щаб и картечен взвод в Созопол, гранично – наблюдателен подучастък в Царево и Несебър.
Под ръководството на капитан–лейтенант Игнат Гишин започва изпълнението на първите основни задачи: миночистене на крайбрежните води и управление на морските гранични служби в района от нос Емине на север до р. Камчия и на юг до р. Резовска. В началото на 1945 г. към базата са придадени три миночистачни катера „Несебър“, „Балик“, „Емона“ и мобилизираната гемия „Цар Борис. През първото полугодие на 1945 г. минният дивизион извършва 26 проверки на морските пътища, разоръжава 50 и взривява 38 български, немски и съветски мини.
През лятото на 1946 г. Игнат К. Гишин е уволнен и арестуван от новата власт. Впоследствие е въдворен в лагер в мина Куциян. По спомени на неговия син, той прекарва там поне 6 месеца. След като е освободен се връща в Габрово, където живее няколко години. По всяка вероятност в този период той участва в прокарването на пътя за селата под местния язовир Топлеш и Тодорчета. Едновременно с това отговаря и за казаните за варене на ракия в селото.
В началото на 50-те години на ХХ век Гишин, воден от желанието си да намери работа, се премества в София. Преквалифицира се и придобива познания по добив и преработка на цветни метали. Малко по - късно започва работа в Комбината за обработка на цветни метали край столичната гара Искър. В него той работи до пенсионирането си през 1973 г. Умира в София на 10 септември 1988 г.
Игнат Колев Гишин днес е едно непознато за повечето българи име. Но безспорно е личност, която трябва да заема достойно място в българската история.
