Регионален исторически музей – Габрово съхранява като скъпа реликва частички малиновочервен цвят от Самарското знаме. Притежание на Иван Лазаров Донков, години те са пазени от наследниците му и дарени на Историческия музей. Музеят притежава частици от тази реликва, които са дарени през 1965 г. и от Велислава Палаузова – Чохаджиева. Тя е член на Комитета по въздигане на паметника на вр. Шипка и по време на полагането на основния му камък през м. август 1922 г. също получава за спомен частички от малиновочервения цвят на знамето, които предоставя с посвещение в дар като потомка на Николай Степанович Палаузов.
Символ на българското участие във войната, Самарското знаме е ушито през 1876 г. от жителите на град Самара (Русия). Предназначено за българските въстаници от априлската епопея, знамето тръгва по бойните пътища на България година по-късно. Светлите образи на светите братя Кирил и Методий и на Иверската Света Богородица, изрисувани върху двете му страни от художника Николай Евст. Симаков, окрилят българските опълченци от момента на неговото връчване. На 6 (18) май 1877 г. в гр. Плоещ (Румъния) то е тържествено поверено на трета опълченска дружина в присъствието на висши руски военачалници, чужди военни аташета, художници, военни кореспонденти, граждани, представители на българската емиграция в Русия и Румъния. „НЕКА ТОВА ЗНАМЕ ДА ОБХОДИ ОТ КРАЙ ДО КРАЙ ВСИЧКАТА ЗЕМЯ БЪЛГАРСКА...” е отговора на стария войвода Цеко Петков, който пръв приема знамето от главнокомандващия Българското опълчение ген. Николай Г. Столетов. Ден по-късно българските доброволни дружини полагат клетва пред Самарското знаме, пръв знаменосец на което е Антон Марчин.
Под Самарското знаме се събират българи от Северна България, Добруджа, Тракия, Македония, Черноморието. Повече от 190 са опълченците от Габрово, общо 220 д. са те от Габровския край, над 600 души от Габровския регион. Необходимостта от увеличаване броя на опълченския набор налага формиране на втора серия дружини, които са разпределени по места – по две от Търновско и Габровско, по една от Свищовско и Никополско. Най-многобройни от т. нар. „втори призив” са девета и десета опълченски дружини, попълнени предимно с доброволци от Габрово и околните села. Ако на 15 май по числен състав БО наброява около 7 362 опълченци, една година по-късно – на 15 май 1878 г. той е вече 11 659.
В боя за Ст. Загора (19/ 31 юли), продължил без прекъсване пет часа, знамето получава бойното си кръщение. За храбростта, проявена от опълченците, които защитават светинята, ген. Гурко отбелязва – „Вие сте ядрото на бъдещата българска армия”. При отбраната на Самарското знаме трима от знаменосците са ранени, а двама загиват – единият е дружинният командир подполковник Калитин. Ранени са и габровците Христо Николаев, Васил Христов и Димитър Станев, а Георги Петков е убит. То е защитавано още от габровските опълченци Ганчо Мацков, Пенчо Георгиев, Никола Мустаков, Тодор Николов, Анастас Атанасов, Никола Стефчев. От общо 167-те габровци, удостоени по храброст и наградени с ордени, не малка част от тях са отличени за мъжеството и героизма, проявени при защитата на Самарското знаме - Драгой Божилов и Атанас Пеев, Пенчо Недков Сватов, Димитър Екимов, Дянко Лазаров и Станчо Николов със Знака за отличие на военния орден „Св. Георги” (4 степен). А със сребърен медал 20 души – сред тях Ганчо Мацков, Христо Басмаджиев, Гаврил Кръстников, Коста, Априлов, Пенчо Георгиев, Никола Хр. Мустаков, Тодор Николов, Петър Саков, Анастас Атанасов и др.
Знамето участва и в боевете на Шипка. Затова и неговото присъствие е важен момент при честванията на 45-годишнината от Шипченската епопея. А на 25 август 1922 г. габровци посрещат триумфално Самарското знаме. Започнало от София през Ст. Загора, Казанлък, Шипка и вр. Св. Никола, шествието на старите ветерани пристига и в Габрово. То е „посрещнато, прието и изпратено по един небивало импозантен начин“. По време на тържествата за годишнината от Шипченските боеве и полагане основния камък на Паметника на свободата знамето-светиня е изложено в казанлъшкото читалище „Искра“. През нощта от коприната се отронват частици, които са подарени на присъстващите – сред тях и габровци.
Автор: Даниела ЦОНЕВА – уредник в РИМ-Габрово
Регионален исторически музей Габрово, Самарското знаме
Символ на българското участие във войната, Самарското знаме е ушито през 1876 г. от жителите на град Самара (Русия). Предназначено за българските въстаници от априлската епопея, знамето тръгва по бойните пътища на България година по-късно. Светлите образи на светите братя Кирил и Методий и на Иверската Света Богородица, изрисувани върху двете му страни от художника Николай Евст. Симаков, окрилят българските опълченци от момента на неговото връчване. На 6 (18) май 1877 г. в гр. Плоещ (Румъния) то е тържествено поверено на трета опълченска дружина в присъствието на висши руски военачалници, чужди военни аташета, художници, военни кореспонденти, граждани, представители на българската емиграция в Русия и Румъния. „НЕКА ТОВА ЗНАМЕ ДА ОБХОДИ ОТ КРАЙ ДО КРАЙ ВСИЧКАТА ЗЕМЯ БЪЛГАРСКА...” е отговора на стария войвода Цеко Петков, който пръв приема знамето от главнокомандващия Българското опълчение ген. Николай Г. Столетов. Ден по-късно българските доброволни дружини полагат клетва пред Самарското знаме, пръв знаменосец на което е Антон Марчин.
Регионален исторически музей Габрово, Самарското знаме
Под Самарското знаме се събират българи от Северна България, Добруджа, Тракия, Македония, Черноморието. Повече от 190 са опълченците от Габрово, общо 220 д. са те от Габровския край, над 600 души от Габровския регион. Необходимостта от увеличаване броя на опълченския набор налага формиране на втора серия дружини, които са разпределени по места – по две от Търновско и Габровско, по една от Свищовско и Никополско. Най-многобройни от т. нар. „втори призив” са девета и десета опълченски дружини, попълнени предимно с доброволци от Габрово и околните села. Ако на 15 май по числен състав БО наброява около 7 362 опълченци, една година по-късно – на 15 май 1878 г. той е вече 11 659.
В боя за Ст. Загора (19/ 31 юли), продължил без прекъсване пет часа, знамето получава бойното си кръщение. За храбростта, проявена от опълченците, които защитават светинята, ген. Гурко отбелязва – „Вие сте ядрото на бъдещата българска армия”. При отбраната на Самарското знаме трима от знаменосците са ранени, а двама загиват – единият е дружинният командир подполковник Калитин. Ранени са и габровците Христо Николаев, Васил Христов и Димитър Станев, а Георги Петков е убит. То е защитавано още от габровските опълченци Ганчо Мацков, Пенчо Георгиев, Никола Мустаков, Тодор Николов, Анастас Атанасов, Никола Стефчев. От общо 167-те габровци, удостоени по храброст и наградени с ордени, не малка част от тях са отличени за мъжеството и героизма, проявени при защитата на Самарското знаме - Драгой Божилов и Атанас Пеев, Пенчо Недков Сватов, Димитър Екимов, Дянко Лазаров и Станчо Николов със Знака за отличие на военния орден „Св. Георги” (4 степен). А със сребърен медал 20 души – сред тях Ганчо Мацков, Христо Басмаджиев, Гаврил Кръстников, Коста, Априлов, Пенчо Георгиев, Никола Хр. Мустаков, Тодор Николов, Петър Саков, Анастас Атанасов и др.
Регионален исторически музей Габрово, Самарското знаме
Знамето участва и в боевете на Шипка. Затова и неговото присъствие е важен момент при честванията на 45-годишнината от Шипченската епопея. А на 25 август 1922 г. габровци посрещат триумфално Самарското знаме. Започнало от София през Ст. Загора, Казанлък, Шипка и вр. Св. Никола, шествието на старите ветерани пристига и в Габрово. То е „посрещнато, прието и изпратено по един небивало импозантен начин“. По време на тържествата за годишнината от Шипченските боеве и полагане основния камък на Паметника на свободата знамето-светиня е изложено в казанлъшкото читалище „Искра“. През нощта от коприната се отронват частици, които са подарени на присъстващите – сред тях и габровци.
Регионален исторически музей Габрово, Самарското знаме
Автор: Даниела ЦОНЕВА – уредник в РИМ-Габрово