На конференция в Габрово доц. Тепавичаров, ръководител на катедра "Етнология" в Софийския университет, изнесе данни от проучване на свой докторант, в което се прави извод, че българските турци и мюсюлмани все още се страхуват от нов Възродителен процес. Това се отнася особено много за възрастовата група, която го е преживяла. Друга част от изследването твърди, че гласуването за ДПС е мотивирано в значителна степен от този страх. Тези констатации са повод за разговор с Четин Казак, депутат от ДПС.
Г-н Казак, Вие сте български турчин, също така сте мюсюлманин. Попадате точно в тази група от населението. Според Вас основателни ли са страховете от нов Възродителен процес?
Докато има партии, такива политически сили, които залагат на ксенофобията, на ултранационализма, на реваншизма, както го правят Патриотичен фронт и Атака - да. Докато има анонси, че Възродителния процес е нещо хубаво, но методите са били сбъркани - ще има основания за такива опасения.
След 25 години демокрация и с членството в ЕС мислехме, че ще решим всички проблеми като с магическа пръчка. Оказва се, че борбата за демокрация, плурализъм, толерантност, междуетнически мир и спокойствие трябва да се води ежедневно. Ако четете форумите ще видите, че те са един неизчерпаем извор на етническа и религиозна омраза и ксенофобия, които могат да накарат косите на всеки представител на малцинство да настръхнат.
Колкото и хипотетична да изглежда опасността от нов Възродителен процес, тя все пак съществува. Това създава опасения от страна на българските турци и мюсюлмани, че ако няма някой да се бори ежедневно за техните права, то те биха били застрашени.
Институциите на ЕС, идеята за равни права на различните малцинства не са ли гаранция?
Явно не са. Виждате, че дори в напреднали демокрации като Франция, Холандия, Великобритания има такива прояви. Партии, които са евроскептични и ксенофобски успяват за завоюват челни позиции. Анонсите са за нарушаване на основни права, на които се гради ЕС. Става въпрос за свободното движение на хора и капитали. В България две националистически партии влязоха в парламента. Става ясно, че този сегмент от обществото е много сериозен. Патриотичният фронт влезе в управлението, за да си гарантират управляващите, че няма да има проблем от това естество.
Не мога да не се съглася, че има такава тенденция. Прави впечатление реакцията срещу назначаването на Али Алиев за шеф на парк "Българка" преди време. Хората не се концентрираха върху качества, компетенции и необходимост от промяна на системата, която позволява да има партийни назначения. Концентрираха се върху името. В регионите с преобладаващо мюсюлманско население има ли такива прояви - ако бъде назначен на позиция човек с българско име реакцията да е остра?
Не, никога подобно назначение не е представлявало проблем, дори в място като Кърджали. В Габрово вероятно обществото не е свикнало и това провокира реакциите на обществото.
Това подкрепя Вашата теза за страха от Възродителния процес. Защото хората не скочиха срещу същността на проблема - как се правят назначенията. Необходимостта от промяна на политическата система, на партиите, като начин на функциониране. Хората се концентрират върху най-лесното.
Да, така е. Върху най-първичното. Затова ние се борим да се спре веднъж завинаги дамгосването на някой, само защото носи различно име и изповядва различна вяра.
Ако се започне промяна на политическата система в България и ДПС стане неин носител би ли се променило отношението?
За съжаление не мисля. Възприема се, че едва ли не, ако ДПС предлага нещо то не е много добро. Затова предпочитаме да не инициираме идеи, за да не ги обречем на провал предварително и подкрепяме добри инициативи, предлагани чрез други политически субекти.
