Българската икономика расте, но е конюнктурна, ишлемарска и 50% сива
в 08:03
икономика
/
dariknews.bg
Когато трендът на глобалната икономика премине в цикъл на спад и евросредствата от безвъзмездни преминат във финансови инструменти, а лихвите се вдигнат, при тази структура на капитала и икономиката, институционална разруха и продължаваща демографска криза България нищо хубаво не я чака. Този коментар на Росен Миленов, бивш служител на ДАНС и ГДБОП и настоящ експерт по икономическа престъпност, публикува на цяла страница днес вестник „100 вести".
Най-характерната черта на българската икономика днес е, че тя е силно отворена както по отношение на вноса, така и по отношение на износа. Вследствие на това състоянието й зависи от тенденциите и процесите, развиващи се в световен мащаб. Свидетели сме на глобален икономически растеж, който за отделните региони и държави е различен, с оглед техните възможности и способности за участие в световните вериги на доставките.
За конкурентните икономики въпросният растеж води до разцвет – пример за това е „бумтящата“ икономика на Германия с излишък по текущата сметка (измерваща движението на стоки, услуги и инвестиции) в размер на 287 млрд. долара и рекорден бюджетен излишък от 38,4 млрд. евро през 2017 г.
За други – „балониращ“ като САЩ, с 500 млрд. долара дефицит, от които 275 млрд. с Китай.
А за трети като България – „анемичен“, който не дава основното, а именно – доближаване до доходите на развитите страни от голямото европейско семейство – Eвропейския съюз, част от което сме. Философията на този растеж се крие в позитивизма, който се налага от заинтересованите лица с оглед техния интерес (финансовите институции, финансовите пазари, правителствата и др.), а вследствие на това растат пазарите на всички континенти както при развитите, така и при развиващите се държави.
Друг е въпросът дали този позитивизъм е реално подплатен от устойчиви икономически процеси или отчасти е изкуствено поддържан с политики, които водят до дисбаланси и представляват рискове за настъпване на следващата криза, която ще е пак дългова, без значение дали ще дойде от изток или от запад.
Основни сектори, които допринасят за ръста на БВП в страната:
1. Аутсорсинг – съвременното наименование на ишлемето, представляващо изнесени производства на стоки и услуги, основно на големи западни компании към външни фирми, но в повечето случаи явяващи се дъщерни, с единствена цел – намаляване на разходите. Най-голям дял у нас има аутсорсингът на услугите. Според оценка в доклада от 2017 г. на Българската аутсорсинг асоциация заетите в страната са 55 хил. души. Приносът на аутсорсинга на услуги е около 3,3 млрд. лв. Въпросната индустрия навлезе преди 7-8 години с познатите на всички кол центрове, като днес вече имаме в широк спектър аутсорсинг на бизнес процеси – фактуриране и покупки на стоки, маркетингова концепция, техническа поддръжка и др. Аутсорсингът на информационни технологии е подвид на този сектор.
Той е с най-висока добавена стойност. Близо 10% от износа на страната се дължи на софтуерния бизнес. Трябва да се има предвид, че 75% от сектора на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) в страната е експортно ориентиран. Само фонд „Работна заплата“ в сектора за 2016 година е 1 млрд. лв. Тук са и високите заплати средно около 2,5 и достигащи до 5 хил. лв. Заетите в сектора са около 25 хил. души. Причината за този бум е, че тези технологии всяка минута превземат все повече социалния и икономическия живот, възникват нови професии, които ги нямаше вчера, и всичко това отваря огромен вакуум за такива кадри, като само в Европейския съюз има недостиг на 500 хил. ИТ специалисти. Перспективите пред професиите в тази област са големи, имайки предвид скоростта, с която се работи по въвеждането на автономни автомобили, разширена виртуална реалност, изкуствен интелект – все неща от четвъртата и петата индустриална революция. И не на последно място е т. нар. индустриален аутсорсинг, тоест изнесени производства, основно на части и автокомпоненти, осъществявани в шумно представяните напоследък индустриални зони.
Близо 140 предприятия в сектора са наели над 40 хил. души за производството на компоненти за повече от 20 марки автомобили според Аутомотив Клъстер България (АКБ) - организация с нестопанска цел, която представлява компаниите в бранша. Тези компании генерират над 3,5 млрд. лв. за БВП през 2017 година. България влиза в топ 10 на най-предпочитаните дестинации за аутсорсинг в света, а преди година беше в топ 5. Тази привлекателност се дължи на следните налични обстоятелства в страната: - евтина работна ръка, при това качествена.
Пример в тази насока е заплащането при производства на автокомпоненти в страната. В един провинциален град в България при производство на ел. платки за автоклиматици на поточна линия се получава работна заплата в рамките на 700-800 лв. За същата работа в Централна Европа (Чехия, Унгария) се заплаща 2 хил. лв., а в Германия – над 3,5 хил. лв. И това са разлики при нискоквалифицирания труд, а при висококвалифицираните дейности тези пропорции неколкократно се увеличават. Така например в изнесен отдел „Финансов одит“ на британска компания в България месечното възнаграждение на служителите е 2 хил. лв., за същата длъжност във Великобритания заплатата е 5 – 6 хил. лв. Качествата, които правят особено привлекателни местните кадри за аутсорсинга на услугите, е владеенето на чужди езици и добрата компютърна грамотност при младите, стъпващи на пазара на труда, които същевременно нямат много претенции към работата и споделят култура, която е близка до тази на западните възложители.
Дори Индия, меката на аутсорсинга, не може да предложи такива условия като България. Владеенето на чужди езици се дължи на обстоятелството, че години наред в средната образователна система езиковите гимназии в страната се оформиха като най-елитните и най-търсени училища и съответно поддържащи добро ниво на образователния процес.
Все пак голяма част от родителите виждаха и продължават да виждат бъдещото на децата им да се случва в чужбина. Докато други профили, най-вече техническите, допреди няколко години не представляваха интерес, просто защото икономиката нямаше нужда от такива специалисти, въобще производство липсваше. - ниска цена на строителството „на зелено“, електроенергия, наемите на офиси и индустриални бази и най-ниските данъци в ЕС – корпоративен и подоходен по 10%, само Унгария от миналата година въведе по-ниска данъчна ставка от 9 %, но само за големите фирми. Въобще оперативните и други разходи при осъществяване на дейността на чуждите западни компании в страната падат с над 50%. Същевременно те са претрупани с поръчки вследствие на процесите, посочени по-горе, които отварят нужда от нови и нови производствени мощности.
2. Туризъм Ръстът на туристите, посещаващи страната, започна преди няколко години. Това се дължи, от една страна, на световната тенденция, изразяваща се в изключително повишен интерес на хората към интернационалното пътуване, особено към определени приятни туристически дестинации. Хърватия е пример в тази насока – през 2017 година тя е посетена от 20 млн. туристи и с приходи в хазната от над 12 млрд. евро, а преди 5 години са били близо 10 млн., тоест удвоила ги е. Въобще такъв бум се наблюдава в цяла Европа, където туристите за последното десетилетие са се увеличили с 500 млн. Могат да се дадат примери и от други точки на света като Тайланд, който също „чупи“ рекорд по привлечени чуждестранни туристи – само през декември в страната са влезли 3,5 млн., а местните власти предвиждат за 2018 година да привлекат 37 млн. посетители и приходи от 94 млрд. долара.
Другият фактор, които подпомогна ръста в туризма ни преди три години, бяха геополитически процеси, свързани с конфликтни точки на изток и вълна на терористични актове, както и изключително изострените тогава държавни отношения между Русия и Турция. Традиционни до този момент дестинации за туристи от цял свят като Египет, Тунис, Турция и други станаха рискови с оглед на сигурността там и пренасочването на туристите даде положително отражение върху местния сектор. С времето този благоприятстващ фактор губеше значение, но успоредно с това се надигаше вълната на нискотарифните полети до нашата страна, които доведоха до бум на културния туризъм в градска и историческа среда в началото на миналата година – факт, който всеки може да види реално в центъра на София през уикендите. Именно на това се дължи 30-процентния ръст на пътници на Летище „София“ през 2017 година.
Днес този вид туризъм доближава размерите на летния в страната. Поради гореизложените обстоятелства всяка година имаме с над 1 млн. повече чужди туристи, влезли в страната. Туризмът формира около 13% от БВП за 2016 г., а през цялата 2017 г. чуждестранните посещения на туристи у нас са били близо 8,9 млн. и съответно постъпленията са в размер на 6,8 млрд. лв.
3. Военно-промишлен комплекс. България е изнесла оръжие за близо 2 млрд. лв. през 2016 година според годишния доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение. Най-голяма част от осъществения износ е за Ирак, Саудитска Арабия, САЩ, Афганистан и Индия. Другото, което прави впечатление от изнесените данни, е продуктовата листа.
Публикувано със съкращения. Пълният текст на коментара на Росен Миленов може да прочете в днешния брой на вестник „100 вести".
