„Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост“ (Сир. 7:36).
Отново е Задушница, ние си спомняме за душите на починалите ни близки. Няма семейство без покойници и е добре да знаем най-важното, което можем да направим за тях. След смъртта тялото ни остава в земята, от която е създадено, а безсмъртната душа отива при Бога, който я е дал. За нея ние – роднините и близките на нашите покойници, можем и сме длъжни да се погрижим.
Задушницата е спомен за онези, които са ни близки, скъпи, обични, но вече не са при нас, във видимия и материалния свят, а са в другия – небесния, невидимия и нематериалния. Освен лична молитва за близките ни, Църквата е отредила да правим панихида за тях. През годината има три Задушници, на които се молим за всички починали християни – преди началото на Великия пост (Месопустна), преди Петровия пост (Черешова) и преди Рождественския пост (Архангелова) и винаги те са в събота – денят, отреден за покойните.
Защо подаваме храна на Задушница? Това е древен обичай, който е проява на милост към ближния – да го нахраним, облечем, стоплим с отношението си, за да прояви Бог милост и към нашия покойник. Днес на много места Задушниците се превръщат в тълпи от хора по гробищата и храна, която остава по гробовете, изхвърля се или се тъпче от животните. Това е не само неправилно, но и обидно за покойните. Те нямат нужда от храна, а от нашата молитва и милост.
За Задушница са необходими хляб, вино и жито като символи на Христовото тяло, Кръв и Възкресение. Занасят се в храма, свещеникът отслужва молитва над тях и прочита имената на покойните. След това раздаваме на нуждаещи се или на нашите близки за спомен на починалите. Допълнително приготвената храна е по наше желание и възможност.
Добре е също така да помним, че Задушница е християнски обичай. Затова най-важна е молитвата в храма за покойниците, а не количеството на храната.
Но най-добрата панихида за покойните е нашият живот. Починалите ни близки чувстват покой, когато ние живеем достойно и не вършим зло, а се стремим към добро. Ние сме свързани с тях дори след тяхната смърт, затова вярата, добрите ни дела и внимателният ни живот тук и сега са радост за душите им.
След Задушница в събота следва Неделя Месопустна – започва подготовката за Великия пост и за последен път християните ядат месни храни. Настъпва период, в който постим – от храна, удоволствия, забавления и засилваме вниманието си върху идването на най-големия празник на празниците – Възкресение Христово.
Автор: презвитера Ренета Трифонова
