До няколко дни се очаква да бъде приета общата селскостопанска политика на ЕС за периода 2014/2020 година. Това научиха в Брюксел добруджански арендатори, които посетиха Европейския парламент (ЕП) по покана на евродепутата от групата на Европейската народна партия (ЕНП) Преслав Борисов.
Целта на посещението бе те да научат механизмите за вземане на решения в Съюза, както и да могат да споделят с управляващите своите търсения, планове и мнения за сектора, който развиват.
Зърнопроизводителите разговаряха с депутати от ЕНП, която е най-многобройната група в ЕП, всички те членове на Комисията по земеделие и развитие на селските райони. В момента текат тристранни разговори между тяхната комисия, законодателите от Европейската комисия (ЕК) и Европейския съвет относно бъдещия 7-годишен период и реформите в сектора. Сред най-дискутираните теми са въвеждането на таван на субсидирани земеделски площи; отделянето на 7% от обработваемата земя за зелени площи, в които да се тори по-малко, да се отглеждат протеинови култури, дървета и т.н.. Тези предложени мерки целят обръщането на земеделието към потребностите на новото време, на екологията и на европейските граждани. Зам.-председателят на комисията Елизабет Йегле поясни пред българските гости, че "тези нови нагласи не бива да се подценяват." Мнозина от данъкоплатците в ЕС не желаят занапред да се подпомагат зърнопроизводители да експортират в целия свят, а искат европейските потребители да имат по-качествена продукция, каза тя. Според Йегле бъдещето е в договарянето с големите пазари като Канада, САЩ, азиатските държави, което върви активно в момента.
Според депутатите от ЕП в дебатите за общата селскостопанска политика най-вероятно ще се стигне до компромис от страна на ЕК относно 7-те процента зелени площи, които може би ще бъдат намалени до 5%. Колкото до таваните, битката е да се приеме не налагане на максимално количество субсидирана площ, а въвеждане на процентово намаляване на субсидията над определен размер на обработваната земя. Колко ще бъде този таван все още никой не смее да прогнозира, чуха се числа между 300 и 50 хектара. Депутатите Херберт Дорфман и Албер Дес изтъкнаха нуждата от изравняване на размера на субсидиите в страните-членки, защото сега има разлики от 50 до 500 евро, като най-ощетени, с най-малко средства, са балтийските държави. Дес каза още, че в Германия, откъдето е той, фермерите са декларирали готовност да се откажат от част от субсидиите си, в полза на новите страни-членки, но за съжаление такива мнения не се чуват от Франция, Италия и др. държави. Той очаква в края на земеделската реформа "да има по-малко пари и повече бюрокрация, както и много от мерките от втори стълб - "развитие на селските райони", да не стигнат до земеделците, а да послужат за зелени идеи и сдружения, особено там, където има управляващи от зелени партии.
За да се изясни и позицията на Еврокомисията, екипът на Преслав Борисов бе организирал среща с Алина Уюпан - член на кабинета на комисар Дачиан Чолош с ресор "Земеделие и развитие на селските райони". Тя обясни на земеделците, че стремежът на комисаря е да наложи наистина нови политики в сектора - подпомагане на обединението на фермерите в кооперативи, засилване на застраховането и подсигуряването, работа с изследователски институти и иновации, насочване на евро средствата към конкретни приоритети, прецизирани от бизнеса и управлението на всяка отделна държава. Тя подчерта, че реформата, която те предлагат, е оформена след хиляди разгледани предложения на данъкоплатците и със стремеж парите за земеделие да останат в страните-членки, като надвишаващото директните плащания да се насочи към конкретни проекти, защитени от оперативни експертни групи, работи с агро бизнеса. "Ако вие кажете, че искате вашата държава да влага тези средства в борба със сушата в Добруджа, те следва да бъдат насочени натам", даде пример Уюпан. Тя прикани земеделците да водят активни разговори в Министерството на земеделието в България, за да бъдат уточнени приоритетите, които държавата ни ще представи пред ЕК за бъдещо развитие.
Добруджанските арендатори се срещнаха в Брюксел и с генералния секретар на организацията на европейските фермери - "Copa-cogeca" Пека Песонен. Той сподели с тях, че 20 лобисти работят за интересите на фермерите в управляващите европейски структури. Позицията на асоциацията е да не се въвеждат 7% зелени площи, които да се изваждат от активно производство, защото Европа е загубила достатъчно терени за земеделие. Песонен посочи още, че в момента има пари за субсидии в земеделието, но в бъдеще това няма как да остане така и политиката е да се провокират инвестиции и по-добър достъп до световните пазари, както и кооперирането на производителите, което гарантира добри резултати, както е в Полша, Словения и Румъния. Ген.секретар изрази съжаление, че България все още не е представена в "Copa-cogeca", а румънските фермери ще бъдат членове след 1 септември т.г. От Националната асоциация на зърнопроизводителите отбелязаха, че членският внос е една от спънките пред записването в организацията, той е 200 000 евро годишно. Освен това, за да бъдат представени българските фермери в "Copa-cogeca", те трябва да бъдат обединени в обща платформа, която представя всички браншове, а не само един от тях.
В продължение на активностите за сектора земеделие в Добруджа, евродепутатът Преслав Борисов пое ангажимент в средата на месец юли т.г. да организира кръгла маса в Добрич, на която да срещне още повече зърнопроизводители от региона с представители на европейските управляващи органи - парламент, съвет и комисия.
(Четете тези дни и интервю с него на тема общата селскостопанска политика, дадено специално за Дарик).
