В Добрич днес се отбелязват 125 години от рождението на Христо Стефанов - достойния българин и общественик, направил много за Добруджа по време на румънската окупация. На възпоменателната плоча на Христо Стефанов в центъра на Добрич, на сградата на бившия дом на книгата, ще бъдат поднесени цветя.
Христо Сефанов е роден на 8 август 1887 г. в Котел. По време на Балканската война се сражава като запасен офицер на фронтовата линия, а през Първата световна война е военен агроном. От този момент нататък Христо Стефанов отдава своите сили и енергия на земята и на хората в Добруджа.
Неговото стопанство в Добричко обхваща 350 ха земеделска площ. В него се използва най-модерната за времето си техника, доставяна от Австрия, САЩ и Германия, а получаваните високи резултати му носят славата на едно от образцовите стопанство в района.
Към средата на 20-е години на миналия век Стефанов се насочва и към общественото поприще. През 1927 г. е избран за председател на Земеделската камара в Добрич
Две години по-късно той спасява от глад след лоша стопанска година добруджанци, като доставя от Банат зърнени храни на ниски цени за посев и храна.
През ноември 1928 г. Стефанов се включва активно в политическия живот като член на управляващата тогава в Румъния Национал-църънистка /селска/ партия. Този негов избор несъмнено е свързан с все по-популярното сред добруджанци разбиране, че за българската кауза може и трябва да се работи и чрез румънските партии. На 4 май 1930 г. той е избран за сенатор от Добрички окръг. Дейността му в сената трае по-малко от година, но за това време Стефанов се бори за справедливото решаване на поземления въпрос в областта. Участва и в подготовката на Първия конгрес на българското малцинство в Румъния.
На 2 септември 1931 г., към 18.30 часа той е убит в центъра на Добрич. Убиецът стреля от упор и дори не прави опит да избяга. Повален на улицата от револверните изстрели, Стефанов издъхва на път към болницата. Погребението на Христо Стефанов в Добрич се превръща във внушителна българска манифестация. В знак на протест и траур всички български магазини, работилници и кантори в града са затворени, а хиляди хора изпращат българския сенатор до неговия последен дом.
За него Иван Пенаков казва: „Той беше типичен син на Добруджа – положителен и спокоен, твърд и трезв, привързан към земята и нацията си, без жестове, без шум, човек на ежедневния подвиг, който в изпълнение на най-висшия си дълг отива със спокойствие, без да счита, че с подвига си върши нещо извън реда на нещата, без да дири възмездия и възхвала”.
