2014-а. Тя бе обърната малко гърбом към нас в много от дните си. Не ни пожали времето, реколтата се съсипа - нямаше орехи, плодовете станаха воднисти, а не сладки, зърното бе поразено от отдавна не върлували болести. Лятото не приличаше на лято. Но хората започнаха повече да си помагат. Бедствията ни обединиха, накараха ни да видим другия и да го приемем в сърцето и дома си. Накараха ни да се сетим, че единствено ние ще променим това, което не ни харесва, а не далечните управляващи, които дори не знаят, че хора като нас съществуват.
Хващането за лопатата в калта след наводнението в Добрич е добра метафора на общия труд, който трябва да полагаме занапред. С тези лопати можем да разчистим тинята, да изгребем боклуците, да оплевим градината, да изкопаем трап за ненужното, да засадим дърво, да извадим златното имане, заровено от предците ни. Само с една лопата, здрави ръце, познание и бистър ум.
Да се върнем в някои събития, станали в Добрич през 2014 година, които влязоха в новините, а надявам се и във вашите спомени, за да затворим вратата на тази година и да прекрачим в следващата.
Наводнението бе повод за равносметка и размисъл. В нощта на 19 срещу 20 юни добричлии пострадаха от вълната, заляла домове по бул."Русия", ул."Ал.Стамболийски", ул."Дунав", района около Хуманитарна гимназия, северна индустриална зона и т.н.. Все още има въпроси откъде дойде водата и защо не реагирахме правилно и достатъчно бързо, след като още вечерта на 19-и е имало сигнали от селата Богдан, Драганово и Опанец, че към града идва огромна няколкометрова вълна. Така и не видяхме някой важен човек с гумени ботуши сред нас да чисти и помага, освен на парадна обиколка или за предизборна кампания. Важното е обаче, че ние се хванахме за лопатите и покрай тях се видяхме един друг и се опознахме. Видяхме и пробойните в кораба, през които тече. Видяхме как общината остави хората да си попълват заявленията за помощ седнали на стълбите пред сградата в жегата, без да им предложи компетентна помощ, хора с писалки или стол. Всички тези пробойни ще запушваме заедно занапред. Знаете как - най-бързият начин е с бюлетина номер... Другите начини са по-бавни, но по-дълготрайни.
Може би има дълбок скрит смисъл в тези трагедии, които все пак сплотяват хората, колкото и трудно да е да се говори за това на преживелите нещастието. Не може да се отрече и колко доброволци, фирми, организации се спуснаха да помагат и помогнаха от сърце.
Управляващи идваха и си отиваха в Добричко - особено покрай извънредните събития - президент, еврокомисар, министър-председател. Имахме служебно правителство, а после избори. Служебният премиер проф.Георги Близнашки бе гост на Добрич за тазгодишния празник на града - 25 септември.
През октомври се проведоха парламентарни избори, в които нямаше какво да се открои - нито в посланията, нито като изненада в резултатите. Имаме шестима депутати, половината със стаж, другите - нови. Двама са професори по аграрни науки. Румен Иванов и Живко Мартинов - ГЕРБ, проф.Светла Бъчварова - БСП, Рушен Риза - ДПС, Валентин Николов - Патриотичен фронт, проф.Иван Станков - АБВ. На първата им обща среща при кмета явилите се заявиха, че се очертава да направят така дълго мечтаното „добруджанско лоби" в Парламента.
Смениха се управляващите, почти същите дойдоха пак, Парламентът вече не е ограден с метални решетки, слава Богу, но остана валидно казаното, че онези горе не познават онези отвън, пропастта между различните в България се задълбочава - между селото и градът, между богатите и бедните.
Стига толкова политика. Ще има и с какво човешко да запомним 2014-а. Нашият приятел Валентин Андреев-Рафе отново прояви вкус и рицарска доблест и остави следа в сърцата. Заедно с адвоката Бранимир Николов, актьорът стана инициатор на една прекрасна акция - "Облечи абитуриент". Събраха използвани абитуриентски костюми и рокли и ги даряваха на зрелостници, които имат затруднения да си купят нова дреха за бала. Две дами - доброволки консултираха учениците при избора в зала, предоставена от общината безвъзмездно в Младежкия център. Доброто зарази всички. Бяха предоставени над 100 тоалета от хора, желаещи да помогнат, абитуриенти си избраха над 20. Дрехите, които останаха нехаресани, бяха дарени преди дни на Защитените жилища, Дома за стари хора и Центъра за хора с увреждания в Добрич, където да послужат за различни тържества, карнавали или театрални постановки, които подготвят в тези социални институции.
Добрата вълна от дарения бе нескончаема тази година. Няма да оставя без внимание жеста на семейството на Валерия Желева, загинала в изгорелия през 2008 г. влак София-Кардам. Нейните родители предоставиха цялата сума на обезщетението, което след дълги съдебни процедури получиха, в дар на всички учебни заведения, през които е минало тяхното дете - СОУ „Климент Охридски", Хуманитарна гимназия, детска градина №18 "Дора Габе", детска ясла „Пролет" и Софийски университет. Навсякъде с парите бяха закупени ценни помагала за учебния процес, съоръжения за игра, бяха оборудвани кабинети, бе изградена чешма в двора на СОУ "Кл.Охридски". Все пак най-емоционално бе в детската ясла, където с дарението е обособен кът за игра на открито.
Друго хубаво събитие в Добрич от 2014-а - откриването на музейната сбирка "Природата на Добруджа" след ремонт на сградата на Историческия музей в градския парк, която бе реставрирана в оригиналния си вид от времето, когато е била казино. В красивата постройка с доста модерна визия, която поляризира мненията, сега се помещават природната сбирка и временните експозиции.
Като стана дума за музея в градския парк, безспорно едно от най-големите събития на тази година е откриването на парка след ремонта. Езерото бе напълнено наново, което породи много вълнения, алеите са асфалтирани и гладки, бе създаден уникален кът за екстремни спортове. В анкета, която проведохме тогава сред разхождащите се, повечето споделиха, че са възхитени от новия облик. Група момчета обаче се сетиха, че "за жалост няма ефективна охрана, новите елементи няма да се опазят и ще бъдат изпочупени и повредени". Сред другите мнения на добричлии са, че е задължително да се спазва забраната за влизане с автомобили; да не се смущава отдихът на разхождащите се с много шум; да не се строят заведения, а да остане по-диво, както и че трябва да се следи да не се замърсява водата в езерото.
Самото прерязване на лентата на 27 септември бе потопено в предизборната кампания и бе така да се каже подарено от ръководството на града на кандидат-депутати, а по-рано казахме, че за политика повече няма да говорим. Все таки, след рязането на лентата, имаше всенароден спортен празник на принципа "три дни яли, пили и се веселили".
На 1 ноември Дарик Добрич навърши 20 години.
Така теглим чертата на 2014-а, в която сякаш започнахме да говорим по-често за важните неща - да защитаваме независимостта си, достойнството си, природата и общността си; да чуваме стойностните хора - каквато и трудност да е за тях, излязоха от творческата си анонимност и дадоха гласа и мислите си за обществото. Един от тях ни каза да мислим добро за всички, които срещаме по улицата, да ги поздравим, да помолим за техния живот и здраве, за да ни се връща доброто.
