Текст и музика
93880
Текст и музика
Аз мислех, че най-тъпашките текстове са тези на разните актуални чалги. Слуховите ми тежнения са в съвсем друг вид и род музика, но и аз съм чувал това-онова, хич да не е. Още от станалата вече еталон „Радка пиратка“, дето се качила да си подруса косата руса до този момент неестествено еднакво издутите на определени места „изпълнителки“ /с извинение/ преживяха сериозен генезис. От вулгарната тъпотия на началото на 90- те, през образно наречения „катарзис“, в който панически се пазеха от цинизми, та до днешната рафинирана простащина, характерна за така наречения съвременен български ентъртейнмънт.
А и вече чалгарките, успоредно с минаването през конвейера за бърни и млеконадой, очевидно изкарват и курс при логопед, защото вече не йекат и не мйекат, така че публиката трудно вдява от кой точно край на България са. Което в никакъв случай не прави текстовете им кой знае колко остроумни: „За София съм тръгнал сам, връзка с тебе нямам там. Ще си купя телефон, винаги ще съм във тон“, „Взех си аз мъжленце - умно и богато. Много често, братко, правя го рогато“, „Празнуваш ли сега, че с мен така се подигра? Пируваш ли сега на нечии чужди колена?“
Че чалгите са модерни, свидетелстват и най-съвременните технологии, отразени в техните текстови протуберанси: „Купи ми, бате, сателит, да гледам аз сега, да гледам аз сега, к'во ли става по света.“, “Вече тик-така Ролекса - изнервя ме! Нещата в мен вникват като в „Търси се'“ Аз съм хакер, свалям те! И не зная вече просто накъде“. Не е забравена и така актуалната здравословна велосипедна мода и постсоциалистически отнесен конформизъм: „Няма да се караме, няма да се биеме. Вечер като лягаме, колело ще караме.“
Аз мислех, че поздравения по повод 24 май от министъра на културата за високи заслуги към нея Криско е своеобразен връх в съвремената поп музика, която някои колеги щедро наричат „рап“, както навремето мислех, че Мишо Шамара от Варна е такъв. И макар, че „Пукаме се готино“ и „Покажи на тея хора как са мяташ“ да беше изнервила всички високи интелектуалци у нас, много ми е интересно как ще запотят очила с диоптър на „Ти си жена, която грам не й пука. Казаха ми "Има с кво да се фука!" Разклати я малко тая bazooka! Ау-бау! Разклати я малко тая bazooka! Бум-бум! Бум-бум! Бум-бум! Бум-бум!“ Гледам, че напоследък младите дами също доста просперират в този стил, а то било, защото въпросният Криско им бил продуцент.
След като разбрах, всичко ми се изясни. И „яката дупара, яката дупара, кой ши я бара“ на госпожица Гери-Никол и на гребена на вълната в момента Тита „Bang, bang, късай! К-к-к-късай! Bang, bang, късай! За двубой не ме брой, ти си моят boy toy. Моите играчки ти не пипай, в ъгъла стой. Аз съм пълна каша, дама с пълна чаша. Малки непослушни котенца ше ги пердаша“.
Е! Как да ги сравниш с превърналия се вече в жив класик Графа? Не само, че в неговите строфи няма милиграм цинизъм, но те са и ярък образец на песенна поезия. Със съсипващия нервите хленч и освободената рима /бял стих/ те носят много силна емоция на публиката, по-сериозната част от която е на средна възраст 12-13 години.
Нормален е този възрастов диапазон, кой по-стар с минимална претенция, че е прочел поне една книга през последната година, би изтърпял следното: "Колко дни аз загубих в алчна страст? Влюбени сълзи се сливат. Колко дни напразно дишах?“ Или „Има бръмбари в гуавата ми, бръмбари в гуавата ми, само бръмбари в гуавата ми. Гуава, гуава - тя вече не ми трябва На мен не ми е нужна кратуна! Гуава, гуава, гуава, гуава, гуава, гуава, не знам дали ми трябва!“ /авторовият правопис спазен, той вместо „л“ казва „уъ“/
Разбира се мога да продължа с все още претенциозната, че е певица Нети и с други, имащи желание и афиш да пишат най-новите страници на българската поп сцена. От опит зная, че каквато и смешка да кажеш на техен гръб, все ще мине и ще те обявят за изключително остроумен и непукистки автор, който не се страхува да каже истината в очите. Реших да погледна отвъд нашите граници, обаче. Историите, които тамошните звезди на музиката разказват, далеч не 100% са толкова остроумни, за каквито ги мислите. Просто на английски звучи много приятно. Но, уверявам ви, далеч не толкова дълбокомислено.
Вземете за пример легендарната „Waterloo“ на АВВА, с която те спечелиха „Евровизия“ през 1974 година: „Мале! Мале! Наполеон се предаде на Ватерло! Оу, йе! Посрещнах съдбата си по същия начин. Историята от библиотеката се повтаря по същия начин. Ватерло – аз бях победена, ти спечели войната. Ватерло – Обещавам да те обичам завинаги! Ватерло – не мога да избягам, дори и да искам. Ватерло – вече знам, че съдбата ми е да бъда с теб! Ватерло – най-после срещнах моето Ватерло!“ Найс, а? Но, какво да кажем за малко по-близките във времето тупалки за няколко години „Спайс гърлс“? Ето, казваме: „Спри, тозчас! Много ти мерси! Искам да си някой с човешко излъчване! Хей, ти, постоянно си във бяг! Трябва да поспреш и да се позабавляваш малко! Ду, ду, ду ду! Ду, ду ду, ду! Ду, ду, ду, ду! Винаги да бъдем заедно“.
Моля ви! До „Уооооо, бейбееее, уааааа! Тук съм“ и „Сори, Сори, Съжалявам, да, сори! Знам, че ще те нараня! Сори, сори! Съжалявам! Късно ли е да кажа сори сега?“ на оня Джъстин Бийбър не ме карайте да стигам. Мисля да ям на обед.
А и вече чалгарките, успоредно с минаването през конвейера за бърни и млеконадой, очевидно изкарват и курс при логопед, защото вече не йекат и не мйекат, така че публиката трудно вдява от кой точно край на България са. Което в никакъв случай не прави текстовете им кой знае колко остроумни: „За София съм тръгнал сам, връзка с тебе нямам там. Ще си купя телефон, винаги ще съм във тон“, „Взех си аз мъжленце - умно и богато. Много често, братко, правя го рогато“, „Празнуваш ли сега, че с мен така се подигра? Пируваш ли сега на нечии чужди колена?“
Че чалгите са модерни, свидетелстват и най-съвременните технологии, отразени в техните текстови протуберанси: „Купи ми, бате, сателит, да гледам аз сега, да гледам аз сега, к'во ли става по света.“, “Вече тик-така Ролекса - изнервя ме! Нещата в мен вникват като в „Търси се'“ Аз съм хакер, свалям те! И не зная вече просто накъде“. Не е забравена и така актуалната здравословна велосипедна мода и постсоциалистически отнесен конформизъм: „Няма да се караме, няма да се биеме. Вечер като лягаме, колело ще караме.“
Аз мислех, че поздравения по повод 24 май от министъра на културата за високи заслуги към нея Криско е своеобразен връх в съвремената поп музика, която някои колеги щедро наричат „рап“, както навремето мислех, че Мишо Шамара от Варна е такъв. И макар, че „Пукаме се готино“ и „Покажи на тея хора как са мяташ“ да беше изнервила всички високи интелектуалци у нас, много ми е интересно как ще запотят очила с диоптър на „Ти си жена, която грам не й пука. Казаха ми "Има с кво да се фука!" Разклати я малко тая bazooka! Ау-бау! Разклати я малко тая bazooka! Бум-бум! Бум-бум! Бум-бум! Бум-бум!“ Гледам, че напоследък младите дами също доста просперират в този стил, а то било, защото въпросният Криско им бил продуцент.
След като разбрах, всичко ми се изясни. И „яката дупара, яката дупара, кой ши я бара“ на госпожица Гери-Никол и на гребена на вълната в момента Тита „Bang, bang, късай! К-к-к-късай! Bang, bang, късай! За двубой не ме брой, ти си моят boy toy. Моите играчки ти не пипай, в ъгъла стой. Аз съм пълна каша, дама с пълна чаша. Малки непослушни котенца ше ги пердаша“.
Е! Как да ги сравниш с превърналия се вече в жив класик Графа? Не само, че в неговите строфи няма милиграм цинизъм, но те са и ярък образец на песенна поезия. Със съсипващия нервите хленч и освободената рима /бял стих/ те носят много силна емоция на публиката, по-сериозната част от която е на средна възраст 12-13 години.
Нормален е този възрастов диапазон, кой по-стар с минимална претенция, че е прочел поне една книга през последната година, би изтърпял следното: "Колко дни аз загубих в алчна страст? Влюбени сълзи се сливат. Колко дни напразно дишах?“ Или „Има бръмбари в гуавата ми, бръмбари в гуавата ми, само бръмбари в гуавата ми. Гуава, гуава - тя вече не ми трябва На мен не ми е нужна кратуна! Гуава, гуава, гуава, гуава, гуава, гуава, не знам дали ми трябва!“ /авторовият правопис спазен, той вместо „л“ казва „уъ“/
Разбира се мога да продължа с все още претенциозната, че е певица Нети и с други, имащи желание и афиш да пишат най-новите страници на българската поп сцена. От опит зная, че каквато и смешка да кажеш на техен гръб, все ще мине и ще те обявят за изключително остроумен и непукистки автор, който не се страхува да каже истината в очите. Реших да погледна отвъд нашите граници, обаче. Историите, които тамошните звезди на музиката разказват, далеч не 100% са толкова остроумни, за каквито ги мислите. Просто на английски звучи много приятно. Но, уверявам ви, далеч не толкова дълбокомислено.
Вземете за пример легендарната „Waterloo“ на АВВА, с която те спечелиха „Евровизия“ през 1974 година: „Мале! Мале! Наполеон се предаде на Ватерло! Оу, йе! Посрещнах съдбата си по същия начин. Историята от библиотеката се повтаря по същия начин. Ватерло – аз бях победена, ти спечели войната. Ватерло – Обещавам да те обичам завинаги! Ватерло – не мога да избягам, дори и да искам. Ватерло – вече знам, че съдбата ми е да бъда с теб! Ватерло – най-после срещнах моето Ватерло!“ Найс, а? Но, какво да кажем за малко по-близките във времето тупалки за няколко години „Спайс гърлс“? Ето, казваме: „Спри, тозчас! Много ти мерси! Искам да си някой с човешко излъчване! Хей, ти, постоянно си във бяг! Трябва да поспреш и да се позабавляваш малко! Ду, ду, ду ду! Ду, ду ду, ду! Ду, ду, ду, ду! Винаги да бъдем заедно“.
Моля ви! До „Уооооо, бейбееее, уааааа! Тук съм“ и „Сори, Сори, Съжалявам, да, сори! Знам, че ще те нараня! Сори, сори! Съжалявам! Късно ли е да кажа сори сега?“ на оня Джъстин Бийбър не ме карайте да стигам. Мисля да ям на обед.
