Българско значи висококачествено
93714
Българско значи висококачествено
Имаше такъв лозунг по времето на социализма, когато бях малък. „Българско значи висококачествено“. Тоест, купувайте си само български стоки, по нищо не отстъпват на онези западните, изработени от гадните империалисти. Напук на ентусиазма на комунистическата партия, обаче, всичко живо търсеше да си купи на черно дънки, яке, кожух или ботуши, направени „навън“, дори и на доста солени цени понякога. Защото родните дънки „Панака“ приличаха по кройка и вид на дочени работни панталони, в които работникът се е изпуснал отзад. А родните маратонки (забравих им името) тежаха по килограм и двеста едната. За разлика от „Ромика“, за „Адидас“ пък да не говорим!
Няма да ви губя времето да изброявам всички стоки, които можете да видите в ретро музея на социализма във Варна, друго имам предвид. Е, да, и тогава имаше качествени. Но не много. Едните, за които се сещам, бяха обувките, правени в Пещера. Които изнасяха и за ГДР- то. И тези от „Петър Ченгелов“ в Пловдив. И още няколко български неща, които бяха вървежни на пазара. Че и дори на външния. Най-вече плодове и зеленчуци. На фона на останалия жалък сурогат, представян от властта на комунистическата партия като качество на живот.
Четете тези думи, защото скоро спорихме с приятел как в момента почти всичко е отвратителен евтин боклук, произведен в Китай и със себестойност най-много 30 стотинки. Или дрехи, шити в Турция, които по време на пране пускат боя като за Световно. „Купувай си български неща, качествени са, за разлика от боклучавия внос“, мъдро ме посъветва приятелят. Аз му разказах за много хубавите боти, които получих като подарък през зимата на миналата година. „Шити са си у нас, няма мърдане, вижте ква кожа само, ши ва изкарат минимум 5 години! Минимум!“ Тъй рече продавачката и срещу 70 лева ми предостави и гаранционна карта. Видях, че гаранцията е... 4 месеца, но тогава бях запленен от вида на ботите и само се усмихнах.
При опит за втора зима, десният ток първо се разцепи на две, после подложката му към подметката се отчупи и обувката се изметна надясно, след което приличах на човек с тежък физичеки недъг. Или поне на такъв с осем-девет пръста на крака, вместо нормалните пет. Свиден спомен ми са още два случая с летни български обувки („От истинска кожа, гуспудинье, ний затова сми тука, на туй изложение „Избирети българскуту“). Едни черни сандали, с които сглупих да вляза в морето, три месеца не можах да отмия черния цвят от краката си. Другите – прелестни бели, които раздраха кожата ми до кръв и окуцяване, та на 20 дни служба ги хвърлих в кош в центъра на Бургас и тръгнах бос, щастлив и свободен.
Хайде, оставете ме мен, на съвременното качествено, родно производство да обърнем внимание. Сигурно умирате от кеф като си купите някакво сирене, което има вкус на пластмасово детско камионче. Или салам, в който има сол, боя, рога и копита, като в оная велика книга на Илф и Петров. Или кисело мляко, което не се разваля по три месеца. Или уиски, варено в гаражни дестилационни, от което зрението изчезва. Или...
„Ах, оставете, ради Бога тия дивашки самохвалства!“ беше извикал Алеко Константинов, ехее, още по кое време. Заради това е класик. Днес мога да го повторя по нашия въпрос. „Българско значи висококачествено“?
Мерси, джанъм, вие си вземете!
Няма да ви губя времето да изброявам всички стоки, които можете да видите в ретро музея на социализма във Варна, друго имам предвид. Е, да, и тогава имаше качествени. Но не много. Едните, за които се сещам, бяха обувките, правени в Пещера. Които изнасяха и за ГДР- то. И тези от „Петър Ченгелов“ в Пловдив. И още няколко български неща, които бяха вървежни на пазара. Че и дори на външния. Най-вече плодове и зеленчуци. На фона на останалия жалък сурогат, представян от властта на комунистическата партия като качество на живот.
Четете тези думи, защото скоро спорихме с приятел как в момента почти всичко е отвратителен евтин боклук, произведен в Китай и със себестойност най-много 30 стотинки. Или дрехи, шити в Турция, които по време на пране пускат боя като за Световно. „Купувай си български неща, качествени са, за разлика от боклучавия внос“, мъдро ме посъветва приятелят. Аз му разказах за много хубавите боти, които получих като подарък през зимата на миналата година. „Шити са си у нас, няма мърдане, вижте ква кожа само, ши ва изкарат минимум 5 години! Минимум!“ Тъй рече продавачката и срещу 70 лева ми предостави и гаранционна карта. Видях, че гаранцията е... 4 месеца, но тогава бях запленен от вида на ботите и само се усмихнах.
При опит за втора зима, десният ток първо се разцепи на две, после подложката му към подметката се отчупи и обувката се изметна надясно, след което приличах на човек с тежък физичеки недъг. Или поне на такъв с осем-девет пръста на крака, вместо нормалните пет. Свиден спомен ми са още два случая с летни български обувки („От истинска кожа, гуспудинье, ний затова сми тука, на туй изложение „Избирети българскуту“). Едни черни сандали, с които сглупих да вляза в морето, три месеца не можах да отмия черния цвят от краката си. Другите – прелестни бели, които раздраха кожата ми до кръв и окуцяване, та на 20 дни служба ги хвърлих в кош в центъра на Бургас и тръгнах бос, щастлив и свободен.
Хайде, оставете ме мен, на съвременното качествено, родно производство да обърнем внимание. Сигурно умирате от кеф като си купите някакво сирене, което има вкус на пластмасово детско камионче. Или салам, в който има сол, боя, рога и копита, като в оная велика книга на Илф и Петров. Или кисело мляко, което не се разваля по три месеца. Или уиски, варено в гаражни дестилационни, от което зрението изчезва. Или...
„Ах, оставете, ради Бога тия дивашки самохвалства!“ беше извикал Алеко Константинов, ехее, още по кое време. Заради това е класик. Днес мога да го повторя по нашия въпрос. „Българско значи висококачествено“?
Мерси, джанъм, вие си вземете!
