Момък начело на лазарското хоро и кукла наречена "Лазар" са два от детайлите, които отличават традицията на Лазаровден в селата Еркеч и Люляково.
Лазаровата събота -един от най-красивите момински празници, символ на пролетното събуждане и възраждане на природата, е повод е истински селски празник и събирането на родата.
Главна роля на Лазарицата се пада на девойките. Обичаят гласи, че момиче, което е лазарувало има право да ходи по седенки, да участват в смесените хора на мегдана и да се задомява. Според специалистите, ритуалът на Лазаровден е "посвещение" в моминството, един вид преход от детство към периода в който девойките вече са готови да създават семейство.
Лазарките плетат венци и ги пускат в реката. Така символично те изразяват своето желание да се задомят. В миналото, ако венецът се улови от момък, той задължително трябва да поиска девойката за жена. Лазаруването носи благоденствие на цялата общност и затова момичетата са посрещат с особена почит във всяка къща.
В Еркеч /Козичино/ и Люляково/община Руен/ в ритуала на посвещаването присъства мъжкия елемент. За характерните особености на Лазарицата в двете селища разказва Пламена Кирова, главен уредник в Етнографския музей в Бургас.
