И като заваля дъжд, потоп същий се изсипа върху земята, колкото една човешка длан. Ручеите станаха на потоци, потоците на реки, а реките като море плъзнаха по нивя и гори.
И вопли за помощ се понесоха навред и тогава боляринът ковчежник Симеон Дянковил промълви, че септември и октомври всинца ще почувстват подобрение. То дори подобрението вече настанало, ама чак тогава щяли да го усетят хората тъй всенародно и целокупно.
Боляринът водач на стражите Първото Цвете Между Цветята Полицейски събра тръбачите медийни йерихонски и им каза да разтръбят навред, че петима души убийци страшни ще гният в тъмницата заради прегрешенията си.
Пък разбойниците страшни тозчаз се разболяха и повехнаха като стъпкани цветчета.
И хората и тръбачите завикаха „нашите стражи ни пазят” и осанна думаха, ама от осанна стана на осрана, защото стражи едни нахлуха в дома на едни хора в града Кърджали, пък биха ги, още понабиха и накрая „грешка е станала” им казаха и още им рекоха битият бит, пък такованият такован.
А дева една, чийто мъж хората наричаха Топлото, я прибраха на топло, защото зли козни плетяла и немъчени пари искала да сбира. Пък стражите връхлетяха я и пранги й турнаха, с пръст я посочиха и я предадоха в ръцете сурови съдийски.
В боголюбивия град Бургас мъж млад бунтовен байряк развя и жена да набие опита, ама се вдигна вой и крамолическа пропаганда и хората по агората се почудиха как тъй мъж жена ще бие и що за мъж е той. Не мина и ден и мъжът млад бунтовен приплака, че жертва на заговор станал бил, щото засада му били направили и в капан злостен зълодяи безчовечни го вкарали.
А в престолнината София Оногова, Чието Име Вредом Се Пише И Произнася Се С Главни Букви, Но Култ Към Личността Му Няма заповед строга издаде път до Сръбската земя да се построи и то толкоз бързо, че сърбите да се опулят и ококорят от бързината българска.
Пък възрадваха се българите, щото чу се, че управлението Му тъй щяло да направи, че хората до дълбока старост щяли да се учат, да работят и да строят живота нов, пък чак накрая пенсия, ама враговете на реформите Му думаха малодушно, че пенсионирането щяло да става плавно, пък умирането рязко.
И изпълзяха от нищото двете радиоизчадия Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон и настана време разделно за хранене, баща от син и майка от дъщеря се отдели пък всеки сам си слушаше „Шведска маса” и всяка коза се хвана за свой крак, а много други се хванаха за палците, пък народа беше предаден на гибел и участ ужасна.
И чу се отвратна песен за Йожин от блатото и други я последваха, пък после се четоха вестници, ама по начин тъй глупашки, че не стана ясно кой е писал и защо е писал.
По някое време се пристъпи към беседване за туй да го има ли или да го няма конкурса „Бургас и морето”
Тогаз слушателят Ники рече, че конкурсът миришел на гранясало олио не само заради близостта си с капаните по плажа и призова млада вълна от певци и композитори да се появи на сцената.
От сцената да слязат с достойнство старите призова младата Валя, защото със стари кокони нов бардак се не правел.
Камикадзето Радо нарече конкурса глупост по формулата „хляб и зрелища”, пък после каза, че един го откривал, друг го закривал, всички ръкопляскали, улиците на града били дроб, пък някои обяснявали, че всичката Мара втасала. Накрая радикално призова да се закрие „Бургас и морето”, защото бил като концерт на цигани от Софийското поле, които пеели индиански песни на площад „Тройката”.
Добре че позвъни Иван Терзиев, за да каже, че този конкурс е гордостта на Бургас и песните от него оставали в сърцата ни. Дори посъветва да се разшири конкурса от една вечер в няколко вечери, което накара отново Радо Радикалното да звънне и да го навей и насей.
Абе, откъде накъде ще харчат нашите пари за тоз конкурс...да си търсят спонсори и продуценти – призова той.
А Стан Явлението Димитров събра мнения разни, които обобщени звучаха тъй:
„Бургас заслужава този конкурс, трябва да остане, ходила съм като малка, да освежат атмосферата, напълно безмислен е, ходят само възрастни, хубави песни са, пълнят Летния театър, участниците бяха хитови преди 20 години, като предизборна кампания е, привлечете публика с кебапчета, ах, морето..ах, морето...срам ме е да пея.”
Накрая позвъни неизвестен озвучител от Летния театър и каза, че поп иконата, която пее рок парчето „Черната овца” била олицетворение на всичко живо и на всичко умряло.
Добре че Стамат и Хортензия се съвокуплиха макар и само за две минути в суперуспешния сериал „Непресъхващо лове”. После обаче потънаха в еснафски прения и спорове за битовизми.
Героите не постигнаха съгласие и Стамат реши да отмаря на село с аграрен туризъм, а Хортензия поиска пачка с пари, за да отиде на море в курорт престижен.
Така предаването „Шведска маса” завърши и излезе в лятна ваканция, но хиляди хора пожелаха тя да не свършва никога и Максимовсон и Калудовсон да се махнат от ефира во веки веков и на многая лета.
Последният предваканционен мозъчен спазъм чуйте в звуковия файл под снимката
