В музея подредиха изложба "Когато оръжията замлъкнаха"

В музея подредиха изложба Когато оръжията замлъкнаха
В музея подредиха изложба Когато оръжията замлъкнаха / снимки: РИМ-Благоевград

В Регионален исторически музей в Благоевград е подредена изложбата „Когато оръжията замлъкнаха”, посветена на 91 години от подписването на Ньойския мирен договор, съобщи говорителят на културната институция Силвия Домозетска. Изложбата е организирана от Регионален исторически музей – Благоевград и Правно-Исторически факултет на ЮЗУ”Неофит Рилски” в областния град.

Експонирана в 10 табла, тя представя мемоарна литература, художествени творби, карикатури, документи и оригинални пощенски картечки, заклеймяващи несправедливостта  на Ньойския диктат /27 ноември 1919 г./  спрямо законните стремления на българския народ към национално обединение.

В музея подредиха изложба "Когато оръжията замлъкнаха"

Особено място в изложбата заемат колекциите  от оригинални пощенски картички  и фотографии от личните архиви на поручик Розев и ген. Майор Жостов. С оригинални пощенски фотографии са показани сцени от войнишкото ежедневие на Южния фронт /1915-1918 г./, другото лице на войната чрез  дейността на „войниците на милосърдието” - доктори, санитари и медицински сестри. Показаните материали разкриват ентусиазма на доброволците, високия боен дух и героизма на обикновения български войник.

Голяма част от показаната мемоарната литература и карикатури са създадени в дните на „Голямата война” от политици и дипломати, военачалници и учени, победители и противници, които започват трескаво да поделят и разпределят славата от победите и отговорностите за погромите.

Ньойският договор е между България и Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война. Подписан е от българска страна от министър-председателя Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен. След подписването, според някои медии, Александър Стамболийски счупва писалката поради тежките клаузи, които налага договорът. Според други домакините му предлагат да вземе писалката за спомен, но той отказва. По силата на договора, България е обременена с тежки репарационни задължения, от нея са откъснати големи територии с компактно българско население. Последствията за България са изключително тежки.