Двата подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава".
Св. Варвара е родена в Илиопол и е живяла по времето на император Максимилиан. Още като девойка е приела Христовата вяра. Подложена е на мъчения заедно с християнката Юлиана. И двете са осъдени на смърт заради вярата им. Погребани са от християнин, който построил над тях храм.
Според народния календар, на деня на Варвара се подготвя обредно вариво, както на Андреевден. В някои райони у нас се месят питки, намазват ги с мед или рачел (сварен гроздов сок, тиква или друг плод) и ги раздават на пътниците, за да отнесат със себе си болестта. За омилостивяване на шарката, вечерта преди празника се приготвя медена питка, която се оставя през нощта на полица, за да я вземе баба Шарка, да си хапне и да не напада децата. В Западна България обредът е свързан с кръстопът, където нечетен брой трябва да прескочат три пъти огън, на който е сварена леща в гърне. Главня от огъня и лещата се пазят за лек против дребната шарка. В Кюстендилско, пък момите-варварки обикалят по къщите и поздравяват домакините за празника. Те ги даряват с брашно, боб, сушени плодове, ябълки.
В Южна България има обичай срещу Варвара да се слага обреден хляб (колак, кравай, харман) и да се кади с палешника. С него се цели осигуряването на плодородие и богат приплод на добитъка. На трапезата се пали свещ, приготвена от стопаните, която се запазва и се пали при тежко раждане на добитъка, при гръм и градушка. В Югоизточна България стопанката храни рано сутринта кокошките в кръг със сварените вечерта зърна, за да се развъждат и запазват.
