Този път световните лидери се опитват да спасят една по-гореща, по-наводнена и по-необитаема Земя. Последният път, когато страните на планетата сключиха обвързващо споразумение за борба с глобалното затопляне, бе през 1997 г. в Киото. Днес, когато лидери от цял сват се събират на конференция в Париж в опит да направят нещо повече, е ясно, че нещата са се променили драстично през последните 18 години.
Някои разлики могат да се измерят: градуси на термометъра, трилиони тонове топящ се лед, покачване на нивото на световния океан с няколко инча. Епични природни бедствия, включително изтощителни суши, убийствени горещи вълни и чудовищни бури обхванаха Земята.
Конференцията за климата в Париж – очаквания и коментари
В резултат промените в климата се възприемат като по-неотложен и конкретен проблем в сравнение с миналия път.
"По времето на Киото, ако някой заговореше за климатични изменения, той говореше за нещо абстрактно в бъдещето", каза Марсия Макнът, бивш директор на Геоложкия институт на САЩ, която понастоящем оглавява Националната академия на науките. "Сега говорим за променящ се климат, нещо, което се случва в момента. Човек може да посочи събитие след събитие, което се случва тук и сега и е пряк резултат от променящия се климат".
Други нефизически промени след 1997 г. карат много експерти да бъдат по-оптимистични, отколкото при предишни преговори по климата.
Според един от тях подобрените технологии правят възможен един свят без изкопаемите горива, които отделят парникови газове. Бизнесът и държавите имат по-сериозни намерения да направят нещо на фона на доказателствата, че някои от най-лошите научни прогнози са на път да се сбъднат.
"Аз съм много шокиран колко се е променила Земята след 1997 г.", написа в имейл Бил Андериг от Принстънския университет. "В много случаи (например изчезването на арктическите ледове, загиването на гори заради суша), скоростта на климатичните промени е е дори по-голяма, отколкото си мислехме, че ще бъде преди две десетилетия".
Някои смразяващи данни за глобалното затопляне след 1997 г.:
- Ледените покривки в Западна Антарктида и Гренландия са загубили 5,5 трилиона тона лед според Андрю Шепърд от Лийдския университет, който се позовава на данни на НАСА и европейски сателити.
- Средната световна температура на петгодишна база от януари до октомври се е увеличила с близо 0,36 градуса по Целзий между 1993-97 и 2011-15 г. според американското Национално управление за изследване на океаните и атмосферата. 1997 г. постави рекорд за най-гореща година на Земята, но той не трая дълго. Подобрен бе през 1998, 2005, 2010 и 2014 година. Сигурно е, че рекордът ще бъде подобрен пак тази година, щом станат ясни годишните резултати, посочва управлението.
- Ледниците са загубили средно около 12 метра от дебелината си от 1997 г., казва Самуел Нусбаумер от швейцарската Служба за наблюдение на ледниците.
- С 1,2 милиарда по-голямо население в света, емисиите на въглероден диоксид от изгарянето на изкопаеми горива се е повишило с близо 50 процента от 1997 до 2013 г., посочва министерството на енергетиката на САЩ. Светът сега бълва над 100 милиона тома въглероден диоксид на ден.
- Моретата са се покачили средно с близо 6,2 см от 1997 г. според изчисления на Колорадския университет.
- През лятото арктическата ледена шапка е средно с 820 000 кв.км по-малка, отколкото преди 18 години според Националния център за данни за снега и леда. Това е загуба, равна по площ на Тексас, Калифорния, Монтана, Ню Мексико и Аризона взети заедно.
- Петте най-смъртоносни горещи вълни през последния век - в Европа през 2003 г., в Русия през 2010 г., в Индия и Пакистан тази година, в Западна Европа през 2006 г. и в Южна Азия през 1998 г. - бяха регистрирани през последните 18 години по данни на Международната база данни за бедствията на белгийския Център за изследвания на епидемиологията на бедствията.
2011-2015 ще са най-топлите 5 години, откакто се водят наблюдения
Преди 18 години дебатът бе много повече за средните температури, отколкото за необикновените крайности. Сега учени и други осъзнават как хората изпитват на гърба си климатичните промени именно заради все по-честите крайности.
За това свидетелстват "пороите, наводненията, калните свлачища, по-силните и трайни засушавания, увеличаващите се нива на моретата от топенето на ледовете, горските пожари", каза за АП бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор, който помогна в преговорите за споразумението от 1997 година. Вечерните телевизионни емисии новини приличат на поход от (последната книга от Новия завет) "Откровение на св. ап. Йоан Богослов".
Научни изследвания показват, че причинените от човека климатични промени са допринесли за много от природните бедствия в последно време. Специалисти по климата изтъкват като най-значими сред тях: горещата вълна в Европа през 2003 г., която отне живота на 70 000 души - най-смъртоносното подобно бедствие за последния век; урагана Санди, подпомогнат от покачването на морското равнище, който причини щети за над 67 милиарда долара и отне 159 живота; руската гореща вълна през 2010 г., причинила смъртта на повече от 55 000 души; сушата, която още мъчи Калифорния; тайфуна Хайян, който уби повече от 6000 души във Филипините през 2013 г.
Руски учен: Земята навлиза в студен климатичен цикъл
"Въпреки че Земята е много по-опасна от една страна, технологиите са много по-добри, отколкото бяха", каза Джефри Сакс, директор на Института за Земята към Калифорнийския университет. Цената на вятърната и слънчевата енергия падна значително, толкова много, че едно предприятие за комунални услуги в Тексас доставя безплатно електричество от вятърни турбини нощно време.
Друга голяма промяна е Китай.
В Киото от Китай и развиващите се страни не се искаше да намалят емисиите си. Смяташе се, че глобалното затопляне е проблем, който трябва да бъде решен от САЩ и други богати страни. Сега обаче Китай - безспорно най-големият замърсител с парникови емисии - постигна споразумение със САЩ да забави емисиите си и стана лидер в производството на слънчева енергия.
"В преговорите вече няма бедни и богати", каза Гор. "Има голям брой страни, които са средни, развиващи се икономики, и за щастие някои от тях предприеха действия, с които да поемат част от отговорността".
Изпълнителният секретар на Раковата конвенция на ООН за промените в климата Кристиана Фигерес заяви, че този път има много по-малко протакане в преговорите: "Нито една страна не е казала, че не желае добро споразумение в Париж".
Фигерес заяви, че докато споразумението от Киото е нареждало на отделните страни коя колко да съкрати, договореното в Париж ще се основава на това какво трябва да направят всички над 150 участници. Това ще проработи по-добре, каза тя. Трябва да стане, заяви Фигерес. "Неотложността е много по-ясна, отколкото бе преди".
Източник: БТА
