Около 200 000 души все още живеят в контролираните от Киев части на Донецка област, които според американския мирен план трябва да преминат под руско управление, пише Deutsche Welle. Как се чувстват хората там?
В 28-точковия план на САЩ беше записано, че за да приключи войната в Украйна , Киев ще трябва да се откаже напълно от своите региони Донецк и Луганск, включително и от тези, които не са превзети от Русия , за да се създаде там "демилитаризирана зона", която де факто би се намирала най-вероятно под руски контрол.
След острите критики от Киев и Европа планът трябва да бъде преработен . Украинският президент Зеленски заяви, че няколко "особено парливи теми" трябва да бъдат обсъдени лично с президента Тръмп, сред които е и този въпрос. Около една четвърт от региона на Донецк все още е под контрола на Украйна . Въпреки бомбардировките там все още живеят близо 200 000 украинци, по данни на регионалната военна администрация.
Все повече молби за евакуация
Засега сред жителите на Донбас не се води прекалено оживена дискусия около "плана за мир ", казва Анастасия Махник от хуманитарната програма "Улица на живота". През последните дни обаче имало все повече хора, които искат да бъдат евакуирани от Краматорск и Славянск.
Обаждали се най-вече семейства с деца и хора, нуждаещи се от помощ, които до последно оставали в родните си места, водени от вярата, че ситуацията все пак може и да се подобри. А животът там досега бил и относително спокоен, казва Анастасия Махник пред ДВ – особено в сравнение с други населени места, които са близо до фронтовата линия. "Но сега те виждат, че надеждите им няма да се изпълнят. Може би са и повлияни от новините по медиите", добавя жената.
Защо започват точно сега да бягат от Донбас?
"От ежедневните разговори чувам, че хората тук изобщо не могат да си представят, че украинското правителство просто така ще се откаже от свои територии, в които живеят толкова много хора . Те си мислят, че докато тук остават много жители, те няма да бъдат изоставени на произвола на съдбата. Въпреки това има и известно недоверие към държавната власт", разказва Анастасия Махник.
Нейното впечатление е, че в случай на някакъв компромис хората от региона на Донецк не биха вярвали на евентуални руски гаранции за спиране на боевете. А мотивите на хората да искат евакуация са свързани със сегашната ситуация – фронтът се доближава все повече до тях, идва зима, а все повече къщи са разрушени и необитаеми.
Олексий К. (името е променено от редакцията), съосновател на една хуманитарна помощна организация за евакуиране на хора от региона на Донецк, споделя пред ДВ сходни наблюдения. Според него хората от относително сигурните части на региона Донецк напускат родните си места заради страха от руска окупация: "Някои се готвят да заминат, защото се опасяват, че някой ден може да им се каже: имате два дни на разположение, след което този регион преминава към Русия ".
За хората от фронтовите области на региона Донецк , като например Константиновка или Покровск, ситуацията е по-различна. Хората оттам напускат родните си места, главно защото къщите им са разрушени, липсва снабдяване с хранителни продукти, липсват и комуникационни връзки заради руските удари по инфраструктурата. "Онези, които се страхуват от руска окупация, отдавна напуснаха тези места . Тук остават предимно отчаяни хора, които не знаят къде да отидат, и пенсионери, които се опасяват от плячкосване на имотите им. Те остават до последно – докато къщите им все още са незасегнати от разрушенията", казва Олексии, който добавя, че има и безпринципни хора, които твърдят, че не искат да имат нищо общо с политика. Мъжът разказва още, че освен това сред онези, които не искат да служат в армията, има и такива, които биха приветствали всяко едно примирие, защото тогава няма да бъдат мобилизирани.
Максим Лисенко също е сред онези, които са останали. Той е основал собствена марка за дрехи, а през юни тази година дори е отворил малък магазин в едно помещение на кафене в Краматорск. Но с оглед на ситуацията в региона на Донецк и международните развития, сега и той вече обмисля да премести своята фирма в Киев.
"Мисля, че всичко е възможно"
Анкета на Киевския институт за социология, проведена в края на септември и началото на октомври, сочи, че 71% от украинците не са съгласни правителството в Киев да отстъпи на Русия региони, които все още се намират под негов контрол. В Източна Украйна обаче само 47% са на същото мнение, а 24% биха се съгласили да отстъпят територии в замяна на мир. Други 29% нямат окончателно мнение по въпроса.
За предприемача Лисенко идеята Донбас да се отстъпи на руснаците е "абсурдна и невъобразима". Въпреки това той не изключва да се стигне и дотам. Смята обаче, че дори целият Донбас да бъде предаден на Русия, това няма да донесе мир, а само ще даде възможност на Москва да събере силите си, да заобиколи украинските укрепления в региона на Донецк и да продължи нашествието си. "Това би било поражение за целия свят", казва той.
"Спасихме столицата Киев, нашите суверенитет и свобода, но заради бездействието на международната общност загубихме много територии. Вместо агресорът да се постави под натиск, под натиск се оказва по-слабият, а светът безучастно наблюдава този театър на абсурда. Сякаш възнаграждават убийците само защото са по-силни", казва Лисенко.
"Става дума за човешки живот"
Катерина Ковал е избягала от Дружкивка, в близост до фронта. Днес живее със семейството си край Киев. Тя също смята, че предаването на целия регион Донецк на Русия е "напълно абсурдно". "Та тук не става дума за празно поле, а за човешки живот. Как е възможно да се отстъпят цели градове с всички хора, които живеят там? Та това не са симпатизанти на Русия, а хора, които са останали по домовете си, защото нямат средства да се евакуират и се опасяват, че ще се окажат на улицата."
Подобен сценарий би бил равнозначен на капитулация, смята Ковал, защото и тя не вярва, че Русия ще спре настъплението си само до Донбас. Убедена е, че ще стане тъкмо обратното – ще се засили заплахата за регионите Харков и Днепропетровск. Тя обаче се опасява, че САЩ биха могли да принудят Украйна да се откаже от своите региони, макар че подобна крачка трудно би се възприела от украинското население. "Всички вътрешни бежанци искат да се върнат обратно по домовете си, дори и да са разрушени. Тук не става само дума за "собствените четири стени", а за усещането, че си у дома, до гробовете на близките си... Ако там има украинска държава и мир, ние всички ще се върнем обратно, защото там е нашата родина".
