Разрастващата се война в Иран скова движението на танкери през Ормузкия проток, а цените на петрола отбелязаха резки колебания. Всичко това извади на преден план важната роля, която тесният морски коридор играе за световните енергийни доставки.
Ормузкият проток е тясното устие на Персийския залив, през което преминава около една пета от световния петрол. Танкерите, плаващи през протока, който на север опира бреговете на Иран, превозват газ и петрол от целия Близък изток към останалата част на света.
Всяко нарушение на трафика през Ормузкия проток се отразява сериозно на търговията с петрол. В понеделник смущенията в корабоплаването станаха причина за рязко поскъпване на черното злато, но само за кратко, защото цените почти веднага тръгнаха надолу след като президентът на САЩ Доналд Тръмп каза, че войната може би е към края си.
"Степента на зaлога не бива да се преувеличава", каза Хакан Кая, портфолио мениджър в компанията за управление на инвестиции "Нойбергер Берман". По думите му компаниите могат да понесат частично забавяне на доставките от порядъка на седмица – две. Но пълно или почти пълно затваряне, което продължи месец или повече, ще тласне цената на суровия петрол "към доста сериозни трицифрени стойности", а цените на доставките на природния газ за Европа "ще се изравнят или надвишат тези от 2022 г."
Ормузкият проток е воден път с извита форма, като в най-тясната си част е широк около 33 км. Той свързва Персийския залив с Оманския. Оттам корабите продължават към останалата част от света. Макар и част от водите на протока да се падат териториални води на Иран и Оман, той се разглежда като международен морски коридор, по който всички кораби са свободни да преминават. На брега на протока са разположени и Обединените арабски емирства, дом на осеяния с небостъргачи Дубай.
В исторически план Ормузкият проток винаги е бил важен за търговията. Някога оттам са преминавали керамика, слонова кост, коприна и платове от Китай. В по-ново време той е маршрут за супертанкерите, превозващи нефт и газ от Саудитска Арабия, Кувейт, Ирак, Катар, Бахрейн, ОАЕ и Иран. В огромната си част тези товари са предназначени за Азия, включително за единствения останал клиент на Техеран Китай.
Макар и да съществуват тръбопроводи от Саудитска Арабия и ОАЕ, чрез които може да бъде избегнат протокът, по данни на Службата на САЩ за енергийна информация "за повечето обеми, които преминават транзитно през протока, няма друг изход от региона".
Заплахите за този маршрут не са новост, имало ги е и в миналото и тогава също са водили до поскъпване на енергийните източници. Такъв бе случаят по време на израелско-иранската война през юни миналата година.
При сегашното изостряне на напрежението Иран атакува няколко кораба в Ормузкия проток и заплаши всеки плавателен съд, който опита да премине през него, с което фактически затвори протока за преминаване, но въздържайки се да обяви официално, в прав текст, че го затваря.
Тръмп заплаши в социалните мрежи, че САЩ ще ожесточат нападенията си срещу Иран, ако Ислямската република блокира Ормузкия проток. Техеран атакува енергийна инфраструктура в целия регион, както и трафика през протока, който е жизненоважен път за търговията с петрол.
Иран затвори протока и в средата на февруари за по думите му военни учения. При предишни изблици на напрежение и конфликти в региона се е случвало Техеран до тормози корабоплаването през теснините на протока. По време на Иранско-иракската война през 80-те години всяка от двете страни се опитва да разстрои петролния сектор на другата чрез атаки срещу танкери и други плавателни съдове, като за целта използват мини, които на моменти напълно парализират трафика. В годините след това Иран многократно е заплашвал да затвори изцяло протока за корабоплаване.
